Magister officiorum () е службата на държавен служител (на латински: „Майстор (Надзирател) на службите“) в късната Римска империя и Византийската империя. Службата Magister officiorum e въведена за пръв път доказуемо по времето на император Константин I (упр. 306–337), създадена е вероятно още от Диоклециан (упр. 284–305).
Magister officiorumът е с praefectus praetorio (Преторианския префект) най-влиятелният цивилен служител, той управлява между другото agentes in rebus и обществените пощенски услуги и редица други дворцови служители. На всеки имперски двор има един magister officiorum, и след края на Западноримската империя през 476 г. тази служба съществува на Запад при Одоакър и при Остготите; през 6 век е доказуем към всеки двор на Меровингите (patricius Партений през 544 г. има доказано тази служба). Той се грижи за имперските фабрики за оръжия, и в Източен Рим от 5 век създадените също limitanei (граничните войски), които той като цивилист обикновено не командва директно. Освен това той е командир над голяма част от охраната на палата (обаче не на excubitores, елитната императорска гвардия, които са подчинени на тяхен comes). При изключения той е ползван също като командир на войската, както през 504 г. magister officiorum Целер в Персийската война на византийския император Анастасий I.
С времето тази служба поема вероятно координацията на външната политика (още през късния 4 век на magister officiorum по тази причина са подчинени също официалните преводачи); един от най-значимите такъв служител е Петър Патриций, който от 539 до 565 г. в тази функция има множество дипломатически мисии за император Юстиниан I (упр. 527–565). В Италия тази служба, която още при остготите (римските сенатори Боеций и Касиодор) има голямо значение, изчезва по време на Готската война през 550 г. (554 г. службата е премахната официално в Италия), в Източен Рим по време на събитията на 7 век.
Източници John Bagnell Bury, The Imperial Administrative System of the Ninth Century – With a Revised Text of the Kletorologion of Philotheos, 1911, London, British Academy by Henry Frowde, Oxford University Press (Online) Vincenco Aiello, I rapporti fra centro e periferia in epoca costantiniana. L' origine del magister officiorum. In: G. Crifó, S. Giglio (Hg.): Atti dell' Accademia romanistica Costantiniana, XIII convegno internazionale in memoria di André Chastagnol. Neapel 2001, S. 137ff. Manfred Clauss, Der magister officiorum in der Spätantike (4.–6. Jahrhundert) (при DAI Vestigia 32). München 1980. Michael Maas, The Cambridge Companion to the Age of Justinian, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-81746-3, pp. 41-42. George Mousourakis, The Historical and Institutional Context of Roman Law, Ashgate Publishing, 2003, ISBN 0-7546-2108-1, p. 333.
Категория:Късна античност Категория:Древноримски титли Категория:Византийска империя