Рома́н Йо́сипович Шухе́вич (псевдоними: „Дзвин“, „Роман Лозовський“, „Степан“, „Чернец“, „Чух“, „Тур“, „Тарас Чупринка“) е украински националист. Член на галицийското ръководство на районната Организация на украинските националисти (ОУН). Командир на украинската част на украинското военно подразделение „Нахтигал“ в състава на чуждестранните легиони на Вермахт (1941 – 1942). Генерал-хорунжий, главен командир на Украинската въстаническа армия(УВА), председател на секретариата на Украинския главен освободителен съвет (1943 – 1950).
Шухевич е върховен командир на УВА от 1943 г., когато започва масовата кампания срещу полското цивилно население във Волинска област и по-късно в Източна Галиция.
Биография Детство: 1907 – 1917
Роман Шухевич е роден на 30 юни 1907 година в град Лвов, в семейството на Осип-Зиновий Шухевич и Евгения Шухевич (с моминско име Стоцка). Шухевич е свещенически род от Галиция, който през XIX век участва в украинското национално възраждане. Този род е в кръга от политически, културно-граждански и военни дейци, които формират съвременната украинска нация и се борят за нейната държавност.
Детството на Шухевич преминава в градчето Краковци, където неговият баща работи в окръжния съд. През 1914 г. неговото семейство се премества в Каминка-Струмилова (сега Камянка-Бузка), където баща му Осип Шухевич е съдия, а Роман Шухевич завършва начално училище.
Обучение в гимназията: 1917 – 1925 Шухевич продължава обучението си в Лвов във филиала на Академическата гимназия. През този период (1917 – 1925) младият Шухевич живее при Гермина Шухевич, в дом, където цари дух на украински патриотизъм.
След като се настанява в Лвов, Роман става свидетел на изключителни събития – създаването на 1 ноември 1918 г. на Западноукраинската народна република (ЗУНР) и героичната борба на Украинската галицийска армия (УГА) срещу полската войска. През това време неговият баща служи като окръжен политически комисар на ЗУНР в Каминка-Струмилова, а чичо му С. Шухевич се присъединява към войската на УГА.
Семейните военно-патриотически традиции продължава полковник Евген Коновалец – комендант на УВО, който през 1921 – 1922 години, заедно с бившия старшина на УГА С. Шах, наема стая при семейството на Шухевич. Като ученик Роман често говори с Евген Коновалец и това оказва голямо влияние върху формирането на съзнанието и характера на бъдещия водач. С. Шах си спомня, че Шухевич високо цени тяхната компания.
Роман Шухевич добре се учи в гимназията. Той също успешно се занимава с музика и пеене. Любимите му композитори са Григ и Шопен.
Роман Шухевич обръща особено внимание на спорта. Той добре играе баскетбол, волейбол и футбол, занимава се с бягане, плуване и кара ски.
Членство в „Пласт“ По време на обучението си в гимназията и политехническия институт Роман Шухевич е активен член на скаутската организация „Пласт“ и на различни спортни клубове. Още като ученик той е организатор на скаутския клуб „Ясний тризуб“ (Ясен тризъбец).
Активен обществен и политически живот: 1926 – 1934 След завършването на гимназията Роман Шухевич планира да постъпи в Лвовския политехнически институт, но не е приет поради политически причини, макар че успешно издържа приемните изпити. Заради това първата година той учи в Данциг. Чак през септември 1926 Шухевич постъпва в Лвовския политехнически институт и през 1934 година завършва образованието си с диплом на инженер. През 1925 Роман Шухевич се присъединява към редиците на Украинската военна организация (УВО). Командата на УВО му нарежда да извърши нападение на полския училищен куратор в Лвов Станислав Собински, който провежда жестока антиукраинска политика в сферата на училищното образование. На 19 октомври 1926 година 19-годишният Шухевич заедно с Богдан Пидгайний изпълняват поставената задача. Изстрелът е направен от Пидгайний, защото револверът на Шухевич засича. Нареждания за извършване на атентати от млади членове на организацията не е типично за УВО, но за този случай са извикани доброволци и Роман е един от първите.
Самият Шухевич тежко преживява по-нататъшните събития, свързани с убийството на Собински. За това убийство са обвинени членове на УВО В. Атаманчук и И. Вербицький, които полският съд осъжда на смърт. Двамата участници в убийството са готови да признаят, че са истинските извъшители, но УВО им забранява.
Участието в тази акция има решаващо влияние върху съдбата на Шухевич като активен участник на украинското освободително движение.
Военна служба През 1928 – 1929 Роман Шухевич служи в полската армия. Поради това че е студент, отначало го зачисляват към артилерийската част във Володимир-Волинский, а после – към подстаршинската школа, която той успешно завършва. След донос до полицията, че Шухевич е част от тайна украинска организация, му е отнето правото да служи във войската и е преместен като обикновен войник в една от оръжейните части.
След завършването на военната служба Шухевич заминава за Данциг. Там той взима участие в бойното обучение на подразделението на УВО.
Дейност в ОУН На 2 февруари 1929 във Виена е създадена Организацията на украинските националисти (ОУН). През 1930 – 1934 г. Шухевич (псевдоним „Дзвин“) е назначен за военен ассистент на Крайова Екзекутива ОУН. През 1930 г. той е един от ръководителите на масови митинги на непокорство – саботажни акции, които покриват цяла Галичина. Полското правителство отвръща като прилага тотална пацификация, която усилва революционната еволюция на украинското селячество и съдейства за разпространението на идеята за украински национализъм.
Шухевич участва в следните акции, насочени против антиукраинската политика на полското правителство: Атентат през 22 март 1932 г. срещу комисаря на полицията Чеховски заради унижаването на украинските политически затворници и изтезанията им по време на разпити. Атентат на 21 октомври 1932 г. При неуспешен опит за убийство срещу консула на СССР в Лвов, загива специалния пълномощник на НКВД Алексей Майлов. Това е извършено като протест срещу Гладомора. Атентат през 15 юни 1934 г. срещу полския министър на вътрешните работи Б. Перацки, който организира пацификацията – масовото унищожаване на украинските културни и икономически институции и избиването на украинското население.
Втора световна война Шухевич участва в структури, свързани с Нацистка Германия в началото на Втората световна война. През 1941 г. е офицер в батальона „Нахтигал“ създаден под германско командване, който влиза в Лвов след нападението над СССР. По-късно служи в батальон 201 „Schutzmannschaft“ - помощна полицейска формация под германски контрол. Историците спорят за степента на личната му отговорност за престъпления срещу цивилни през този период, но участието му в тези формирования се разглежда като колаборационизъм с нацистките власти.
Украинска възстаническа армия Роман Шухевич оглавява Украинска въстаническа армия през 1943 г., в ключов момент от трансформацията ѝ в по-централизирана военна структура. Като главнокомандващ (под псевдонима „Тарас Чупринка“) той ръководи разширяването на мрежата от бойни групи, създаването на регионални командвания (Север, Запад, Юг) и опитите за по-строга дисциплина и йерархия. Във военно отношение периодът съвпада с най-интензивните антиполски акции във Волин и по-късно в Източна Галиция (1943–44), които в полската държавна позиция са определени като геноцид, а в международната историография често се описват като организирано етническо прочистване или масови убийства на цивилни.
Първоначалната ескалация на насилието във Волинска област често се свързва с регионалния командир Дмитро Клячкивски, но като главнокомандващ Шухевич носи отговорност за операциите на УВА в най-интензивния период на етническото прочистване. Степента на пряко участие на Шухевич в издаването на конкретни заповеди остава предмет на научен спор.
След настъплението на Червената армия (1944 г.) стратегическият фокус на УВА под ръководството на Шухевич се измества към анти-съветска въоръжена съпротива. Организацията преминава към дългосрочна нелегална борба: изграждат се укрития и „криївки“, разузнавателни и контраразузнавателни звена, провеждат се засади срещу съветски части и административни структури. Паралелно с военните действия се развива пропагандна и политическа линия чрез свързани структури на ОУН, насочена към представяне на УВА като националноосвободително движение. В края на 40-те години операции на НКВД/МГБ значително отслабват мрежата на УВА.
Смърт След края на Втората световна война Шухевич се укрива в множество села в Западна Украйна. Ликвидиран е при специална операция на НКВД.
Наследство Роман Шухевич посмъртно получава званиетоzakon5.rada.gov.ua „Герой на Украйна“ и е удостоен с държавен орден. На 2 април 2010 година Донецкият окръжен административен съд обявява за незаконен указаzakon.rada.gov.ua, тъй като Шухевич не е бил гражданин на независима Украйна."Donetsk court deprives Shukhevych of Ukrainian hero title" , Kyiv Post (21 April 2010). Retrieved 21 November 2011.
Според полската държавна позиция събитията във Волин (1943–44) са определени като геноцид, а Шухевич се разглежда като носещ отговорност, като върховен командир на УВА в периода на събитията. В международната историография терминологията варира („геноцид“, „етническо прочистване“, „масови убийства“), но преобладава разбирането, че кампанията срещу полското население е била организирана и координирана.
Източници
Категория:Украински политици Категория:Украински генерали Категория:Революционери Категория:Националисти Категория:Родени в Лвов Категория:Почетни граждани на Лвов