Нек (певец)

Филѝпо Невиàни (; * 6 януари 1972, Сасуоло, Италия), по-известен със сценичното си име Нек (Nek), е италиански певец и автор на песни. Той е сред най-популярните съвременни италиански изпълнители, с широка известност както в родината си, така и в испаноговорещите страни. Повечето от неговите албуми са издадени както на италиански, така и на испански език.

Международният пробив на Нек настъпва през 1997 г., когато участва във Фестивала на италианската песен в Санремо в категорията „Big“. Макар да не печели първото място, песента Laura non c'è („Лаура я няма“)Nek - Laura no està (Official Video) се превръща в голям хит в Европа и Латинска Америка. Същата година излиза и четвъртият му студиен албум Lei, gli amici e tutto il resto („Тя, приятелите и всичко останало“), който постига значителен търговски успех и е първият му албум, записан и на испански език.

През 2015 г., 18 години след дебюта си в Санремо, Нек отново участва във фестивала с песента Fatti avanti amore („Приближи се, любима“), с която се класира на второ място.

Към септември 2025 г. в Италия той има 16 студийни албума, които включват хитовете Sei solo tu, Almeno stavolta, Lascia che io sia, Instabile, La voglia che non-vorrei и продават милиони копия по цял свят.

Биография 1972 – 1991: Ранни години и начало на музикалната кариера Филипо Невиани е роден на 6 януари 1972 г. в град Сасуоло, регион Емилия-Романя, Италия, в семейството на Чезаре Невиани и на съпругата му Витория. Има един брат – Гаетано. Започва да свири на барабани, бас китара и китара на 9-годишна възраст. Сред първите му музикални влияния са кънтри изпълнители като Джон Денвър, а по-късно – Стинг.

В края на 80-те години започва активно да търси своя артистична идентичност. Свири в малки клубове като част от кънтри дуета „Уинчестър“. През 1989 г. става солист и басист на групата „Уайт Лейди“, където пише първите си песни. Тази група първоначално се ражда като кавър група на Полис, но след това се превръща в състав със собствен личен репертоар и дори записва демото White Lady – The Demo. Групата придобива популярност в провинция Болоня и свири лек рок.

През 1991 г. Невиани напуска групата и започва солова кариера. Той се класира втори на Музикалния фестивал в Кастрокаро с песента Io ti vorrei („Бих те искал“). Фестивалът по онова време представлява голяма промоционална възможност за новоизгряващи изпълнители и Нек успява да подпише договор с със звукозаписната компания Фонит Четра за издаването на три албума.

1992 – 1999 г.: Началото на успеха, албуми Lei, gli amici e tutto il resto и In due Сценичното му име Нек датира от 1992 г., когато излиза 1-вият му албум с името Nek, предшестван от сингъла Amami („Обичай ме“). През 1993 г. той заема трето място в категорията „Нови предложения“ на Фестивала на италианската песен в Санремо с песента In te („В теб“), която се занимава с противоречивия въпрос за аборта. Той освен това сътрудничи в написването на песента на Миета Figli di chi („Деца на кого“), също включена във фестивалла.

През 1993 г. излиза и 2-рият му студиен албум с названието In te („В теб“), който има девет парчета, три от които са част от първия му албум.

През лятото на 1994 г. той издава 3-тия си албум Calore umano („Човешка топлина“) и заема второ място на Италианския фестивал в Милано с водещ Майк Бонджорно с песента Angeli nel ghetto („Ангели в гетото“). Също през 1994 г. получава първото си голямо признание, когато заедно с Джорджа е награден с Европейската награда за най-добър млад италиански поп изпълнител.

След като подписва договор за запис с WEA (днешна Уорнър Музик Груп), който е негов лейбъл и към 2020 г., през 1996 г. Нек издава четвъртият си студиен албумLei, gli amici e tutto il resto („Тя, приятелите и всичко останало“), който пожънва среден успех.

През 1997 г. Нек участва за втори път във Фестивала в Санремо, този път в категорията Big, с песента Laura non c'è („Лаура я няма“), която, въпреки че се класира на 7-мо място, става най-големият хит на фестивала за годината.Lannert, John; Dezzani, Mark (6 June 1998). „Italy's Nek A Latino Success Story“. Billboard. 110 (23): 11, 91. Посетен на 5 август 2021 г. Огромният ѝ успех увеличава продажбите на албума Lei, gli amici e tutto il resto, който е преиздаден и става 6 пъти платинен, продавайки над 600 хил. копия само в Италия. Албумът е предшестван и от други три успешни сингъла: Tu sei, tu sai („Ти си, ти знаеш“), Dimmi cos'è („Кажи ми какво е“) и Sei grande („Велика си“). Издадената набързо испанска версия на албума излиза през май, докато цялостната версия излиза през септември. Според WEA Италия Нек продава 300 хил. албума в Испания и 100 хил. във Франция, с допълнителни 250 хил. копия на Laura non c'è във Франция. Сингълът и албумът също са успешни в класациите на Швейцария, Белгия, Австрия, Португалия, Швеция, Финландия и Германия. Увърждаването на Нек като основен международен изпълнител идва с издаването на албума в цяла Латинска Америка, включително в Бразилия и Аржентина, където сингълът Laura no está се превръща в хитова песен и както тя, така и албумът са сертифицирани като златни в Перу и Колумбия, а 100 хил. копия от албума са продадени в Мексико в неговата испанска версия. През август 1998 г. певецът официално получава наградата на Международната федерация за фонографска индустрия (IFPI) за албума, продаден в повече от милион копия в Европа. В Испания Нек е номиниран за Premio Amigo в категорията „Най-добър нов изпълнител/откритие“, а албумът му е номиниран на Билборд Латински музикални награди през 1999 г. за наградата „Рок албум на годината“.

Филмът „Лаура я няма“ също е направен по едноименната песен. За него Нек пише целия саундтрак и се появява в последните му пет минути в ролята на създател на комикси.

Същата година Нек участва и във Фестивалбар с песента Sei grande и дебютира на европейския пазар. След фестивала той стартира турнето си Lei, gli amici e tutto il resto... il tour, от което впоследствие е пусната VHS Nek Live: lei, gli amici e tutto il resto..., съдържаща концерта в театър „Змералдо“ от 8 май 1997 г.

Нек сам коментира, че ранната му неопитност и стремежът към изграждане на собствена музикална идентичност са изиграли ключова роля в оформянето на неговия стил. След смяната на звукозаписната компания, той постепенно се отдалечава от традиционния италиански поп и започва да експериментира с по-модерно звучене, повлияно от английския поп рок.

През юни 1998 г. излиза петият му студиен албум – In due, на испански Entre tú y yo („Двама“), едновременно в Европа, Латинска Америка и Япония, и е изцяло посветен на любовта. Сингълът Se io non avessi te („Ако те нямах“) веднага оглавява класациите за продажби и се класира високо във всички класации за радио излъчване за повече от четири месеца, за което получава Радионаградата на Фестивалбар. Албумът става тройно платинен в Италия, платинен в Испания и златен в цяла Европа за продажби. През първата половина на 1999 г. изпълнителят обикаля Италия, Европа и Латинска Америка, където се радва на голям успех. От албума идват синглите Sto con te („Аз съм с теб“), Se una regola c'è („Ако има правило“) и Con un ma e con un se („С едно „но“ и с едно „ако““).

2000 – 2007: албуми La vita è, Le cose da difendere, Una parte di me, Nella stanza 26 Шестият му студиен албум La vita è („Животът е“ ), издаден по целия свят на 2 юни 2000 г., достига 8-мо място в класациите на Италия„Hits of the World“. Billboard. 112 (31): 50 – 51. 29 July 2000. Poseten na 5 avgust 2021. и 7-мо в Швейцария, продавайки над 360 хил. в двете страни.

На 24 май 2002 г. излиза седмият студиен му албум Le cose da difendere („Нещата, които да защитаваш“) по целия свят. Той достига 4-то място в класациите на Италия и остава в Топ 5 за 4 седмици, като е сертифициран като платинен в Италия и златен в Швейцария.

На 10 октомври 2003 г. излиза първата му компилация с хитове The Best of Nek: L'anno zero, както в италианска, така и в испанска версия. Тя увенчава едно успешно десетилетие, като предлага хитове, взети от седемте му предишни албума, плюс две неиздавани песни: Almeno stavolta („Поне този път“) и L'anno zero („Нулева година“). Албумът се продава в над 300 хил. копия само в Италия и достига трето място в класациите, където остава 40 седмици, от които 13 седмици е в Топ 10. Песента Almeno stavolta е много популярна и достига 5-то място в класациите, и остава в Топ 10 12 седмици. През 2004 г. Нек прави европейско и латиноамериканско турне.

На 13 май 2005 г. излиза осмият му студиен албум Una parte di me („Част от мен“). Той достига трето място в Италия и Швейцария, като остава в италианските класации повече от 50 седмици и продава над 200 хил. копия. Албумът включва хитовия сингъл Lascia che io sia... („Остави ме да бъда“), с който Нек печели Фестивалбар. Сингълът достига второ място в класациите и е в Топ 8 за 15 седмици; той е сертифициран като платинен и е един от десетте най-продавани сингъла на годината в Италия. Двата следващи сингъла: Contromano („В насрещното движение“) и L'inquietudine („Безпокойството“) също се изкачват в италианските радио класации. Албумът е издаден и на испански под заглавието Una parte de mí, докато в същия период излиза компилацията Esencial само в Латинска Америка.

На 2 юли 2006 г. Нек участва в концерта Live 8. През ноември той започва Турнето на арената, за да популяризира новия си албум, и дебютира на Медиоланум Форум в Асаго с напълно разпродадено шоу, което се случва и в последвалите концерти във всеки голям италиански град.

На 17 ноември 2006 г. Нек издава деветия си албум Nella stanza 26 („В стая 26“), който става номер 5 в Италия и Швейцария и продава над 200 хил. копия. Той включва хитовия сингъл Instabile („Нестабилен“), който достига трето място и остава в Топ 5 на Италианските класации за 6 седмици. Друг сингъл е Notte di febbraio („Февруарска нощ“). Някои от песните от албума са използвани в саундтрака на филма от 2007 г. Tutte le donne della mia vita („Всички жени на живота ми“) на режисьорката Симона Ицо. Албумът излиза и на испански със заглавие Una parte de mí и в него има още две песни, вече публикувани в Una parte de mí: A contramano и Para ti sería... Последната песен е в дует с Ракел дел Розарио – певец на испанската група Ел суеньо де Морфео.. Тя е включена в преиздадения албум En el cuarto 26 и сингълът става номер едно в испанските класации за изтегляне (повече от 250 хил. изтегляния) за над 13 седмици.

През 2007 г. за песента Nella stanza 26 певецът получава престижната награда „Лукреция“ – Рок поезия, чийто текст е написан от Антонело де Санктис. Освен това Нек пее на Музикалните награди „Уинд“ в Рим и е награден за продажбите на албума Nella stanza 26. През същата година участва заедно с Лигабуе, Самуеле Берсани, Джорджа и Макс Пецали в компилацията с кавър версии в памет на Лучо Батисти, Innocenti evasioni 2006, с песента Sì viaggiare, която е напълно преаранжирана. Той освен това сътрудничи с групата „Ел суеньо де Морфео“ в песента Chocar от албума им Nos vemos en el camino.

2008 – 2012: албум Un'altra direzione и компилация E da qui – Greatest Hits 1992 – 2010 През 2008 г. Нек записва дуета на песента Walking Away с Крейг Дейвид, включен в компилацията с най-големите хитове на британския изпълнител.

На 30 януари 2009 г. излиза 10-ият му студиен албум Un'altra direzione „Друга посока“(), който съдържа 12 неиздавани песни плюс Walking Away и е предшестван от сингъла La voglia che non vorrei („Желанието, което не бих желал“). Това е първият му албум, който оглавява класациите на албумите. Той е сертифициран като платинен в Италия с над 60 хил. продадени копия. Версията на испански език на сингъла – El deseo que ya no puede ser излиза два месеца по-късно, последвана от албума Nuevas direcciones. Други сингли от италианския албум са Se non ami („Ако не обичаш“) и Semplici emozioni („Прости емоции“).