Левантийският коридор е термин означаващ сравнително тясната ивица между Средиземно море на северозапад и пустините на югоизток, който свързва Африка (Древна Либия и Древен Египет през древността) към Евразия (Шумер, т.е. приморската страна и Елам през древността). Този коридор е сухопътен маршрут за/на миграция както на животни, така и на хуманоиди между Африка и Евразия. N. Goren-Inbar, John D. Speth (eds.), "Human Paleoecology in the Levantine Corridor". 1994, ISBN 1-84217-155-0 (book review )
Приема се, че ранните хуминиди се разпространили от Африка в Азия и Европа чрез левантийския коридор и Африканския рог. Левантийският коридор заема най-западната част на Плодородния полумесец и малка източна част от Месопотамия, т.е. част от Древна Сирия с местата около Ебла и Угарит и региона на древната Мари.
Ботаниците също припознават този коридор като посредническо място за/на разпръскване на растителни видове. Bar-Yosef O. Pleistocene connections between Africa and Southwest Asia: an archaeological perspective, African Archaeological Review, 1987, vol. 5, pp. 29–38.
Съвременни генетични проучвания разкриват, че левантийският коридор е играл по-значима посредническа роля през палеолита и мезолита двупосочно, т.е. като мост за преселение на народи (установимо от някои хромозоми) между Африка и Евразия, отколкото Африканския рог. J. R. Luis et al., "The Levant versus the Horn of Africa: Evidence for Bidirectional Corridors of Human Migrations" , American Journal of Human Genetics, 74: 532-544.
Първата по-развита култура по тези места е натуфийската, а първото селище от градски тип е южно разположения къмто Синай и нилската делта - Йерихон. Терминът е не само археологически и антропологически, а и физиографски, като често се употребява за зоната ведно с Кипър, където и настъпват важните събития по време на т.нар. неолитна революция.
Източници
Категория:Левант Категория:Древна Сирия Категория:Антропология