От обявяване на нейната независимост, Армения поддържа политика на комплементаризъм, опитвайки се да има приятелски отношения както със съседните Иран и Русия, така и със САЩ и Европа. Въпреки това, спорът за арменския геноцид и неотдавнашната война за Нагорни Карабах са създали напрегнати отношения с две от непосредствените ѝ съседки - Турция и Азербайджан.

Армения е член на повече от 40 различни международни организации, в това число ООН, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Партньорството за мир на НАТО, Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие. Тя също е и член-наблюдател на евразийската икономическа общност и на Движението на необвързаните страни. Едуард Налбандян заема поста министър на външните работи на Армения.

Признаване на Арменския геноцид

Парламентите на страните, които признават арменския геноцид, включват Аржентина, Армения, Австрия, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Освен това, някои регионални правителства на държави признават арменския геноцид – като Нов Южен Уелс в Австралия и Уелс в Обединеното кралство. Резолюция 106 на Долната камара в САЩ е внесена на 30 януари 2007 г., а по-късно се позовава на Комитета по външни работи на Долната камара. Законопроектът има 225 съвносители. Законопроектът призовава бившия президент Джордж У. Буш в годишната си реч на 24 април да признае и използва думата геноцид, която той никога не е използвал. Неговият наследник – президентът Барак Обама – по време на предизборни кампании изразява желанието си да признае арменския геноцид, но след като бива избран, не използва думата геноцид в първата си годишна реч на 24 април през 2009 година.

Конфликт в Нагорни Карабах Армения подкрепя етническите арменци в Нагорни Карабах (регион на Азербайджан) в дългогодишния и много горчив сепаратистки конфликт срещу правителството на Азербайджан.

Сегашният конфликт за Нагорни Карабах започва през 1988 г., преди разпада на Съветския съюз, когато арменските демонстрации срещу азербайджанските правила избухна в Нагорни Карабах и Арменската ССР и Върховния съвет на Нагорни Карабах гласува да се отдели от Азербайджанската ССР и да се присъедини към Арменската ССР. Скоро насилието избухва срещу етническите азери в Арменската ССР и етническите арменци в Азербайджанската ССР. През 1990 г., след жестоки епизоди в Арменската ССР, Нагорни Карабах, Баку и Сумгайт, Русия обявява извънредно положение в Карабах, изпраща войски в региона и насилствено окупира Баку, при което загинават над сто цивилни. През април 1991 г. азербайджанската милиция и съветските сили се насочват към арменските паравоенни формирования, действащи в Карабах. Москва също изпраща войски в Ереван. След разпадането на Съветския съюз, конфликтът ескалира в пълномащабна война между Армения и Азербайджан. Военните действия са силно повлияни от руската армия, която окуражава и манипулира съперничеството между двете съседни страни, за да запази и двете под контрол.

Повече от 30 000 души са били убити в сраженията 1992-1994 г. През май 1992 г. арменските сили завземат Шуша и Лачин (като по този начин свързват Нагорни Карабах към Армения). До октомври 1993 г. арменските сили успяват да завземат почти всичко от бившия Нагорни Карабах, Лачин и големи райони в югозападната част на Азербайджан. През 1993 г. Съветът за сигурност на ООН приема четири резолюции, призоваващи за прекратяване на военните действия, за безпрепятствен достъп на международните хуманитарни усилия за евентуалното разполагане на мироопазващи сили в региона. Боевете продължават до месец май 1994 г., когато Русия посредничи за прекратяване на огъня.

Преговорите за мирно разрешаване на конфликта са в ход от 1992 г. под егидата на Минската група на ОССЕ. Минската група се председателства съвместно от Русия, Франция и САЩ, а има и представителство от Турция, САЩ и няколко европейски държави, както и от Армения и Азербайджан. Независимо от прекратяването на огъня през 1994 г., спорадични нарушения, снайперистки огън и противопехотни минни инциденти продължават да отнемат над 100 живота всяка година.

От 1997 г. насам съпредседателите на Минската група са представили три предложения, които да служат като рамка за решаване на конфликта. От едната или от другата страна отхвърлят всяко от тези предложения. В началото на 1999 г. президентите на Азербайджан и Армения започват пряк диалог чрез срещи лице в лице, често подпомагани от съпредседателите на Минската група. Съвсем ОССЕ спонсорира кръг от преговори между президентите в Кий Уест, Флорида. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл започва преговорите на 3 април 2001 г. и те продължават с посредничеството на САЩ, Русия и Франция до 6 април 2001 година. Съпредседателите продължават да работят с двамата президенти с надеждата за постигане на траен мир. Двете страни все още са технически в състояние на война. На гражданите на Република Армения, както и на граждани на други държави, които са от арменски произход, им е забранено влизането в Република Азербайджан. Ако паспортът на лицето показва пътуване до Нагорни Карабах, също им е забранено влизането в Република Азербайджан.

Дипломатически отношения Армения има дипломатически отношения със 151 суверенни субекти (включително Ватикана и Малтийския орден). Това включва: Албания, Афганистан, Андора, Австралия, Австрия, Бахамски острови, Беларус, Белгия, Бенин, Бразилия, България, Канада, Чад, Чили, Народна република Китай, Кот д'Ивоар, Хърватска, Куба, Кипър, Чехия, Дания, Демократична република Конго, Египет, Източен Тимор, Екваториална Гвинея, Естония, Етиопия, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Гренада, Светия престол (Ватикана), Хондурас, Исландия, Индия, Индонезия, Иран, Ирак, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Йордания, Казахстан, Кувейт, Северна Корея, Южна Корея, Киргизстан, Латвия, Ливан, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Либия, Македония, Малта, Мавритания, Мексико, Молдова, Монако, Черна гора, Мианмар, Норвегия, Холандия, Нигерия, Оман, орден на Малта, Парагвай, Полша, Португалия, Катар, Румъния, Русия, Сан Марино, Сърбия, Сейшели, Словакия, Словения, Южна Африка, Испания, Судан, Свазиленд, Швеция, Швейцария, Сирия, Таджикистан, Тайланд, Туркменистан, Тувалу, Украйна, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Уругвай и Виетнам.

Към 2013 Армения няма дипломатически отношения с: Азербайджан Унгария (прекъснати от Армения на 31 август 2012 г. поради екстрадицията на Рамил Сафаров в Азербайджан) Пакистан (Пакистан не признава Армения) Палестинската власт (Армения не признава държавата Палестина) Саудитска Арабия Сомалия Турция Западна Сахара Йемен Сейнт Китс и Невис, Доминика, Тринидад и Тобаго, Барбадос Кабо Верде, Гамбия, Гвинея-Бисау, Сиера Леоне, Либерия, Нигер, Того, Централноафриканска република, Сао Томе и Принсипи, Судан, Джибути, Кения, Сомалия, Уганда, Коморски острови, Мавриций, Лесото, Ботсвана Бутан Палау, Микронезия, Маршаловите острови, Кирибати, Науру, островите Кук, Ниуе, Тонга, Самоа, Вануату, Соломоновите острови, Папуа-Нова Гвинея

Европа Държава Установяване на дипломатически отношения Бележки Албания 1993-02-18 Армения е представена в Албания чрез посолството си в Атина (Гърция). Албания е представена в Армения чрез посолството си в Атина (Гърция). Андора2003-11-18 Армения е представена в Андора чрез посолството си в Париж (Франция). Андора е представена в Армения чрез посолството си в Париж (Франция). Австрия1992-01-24 Армения има посолство във Виена. Австрия има почетно консулство в Ереван. Беларус1993-06-12Армения има посолство в Минск. Беларус има посолство в Ереван. Белгия1992-03-10Армения има посолство в Брюксел. Белгия е представена в Армения чрез посолството си в Москва. Босна и Херцеговина1997-07-29 Босна е представена в Армения чрез посолството си в Москва. България1992-01-18 Армения има посолство в София. От 19 декември 1999 г., България има посолство в Ереван. И двете страни са пълноправни членове на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. В България живеят около 30 000 души от арменски произход. Хърватия1994-07-08 Армения е представена в Хърватия чрез посолството си в Рим (Италия). Хърватия е представена в Армения чрез посолството си в Атина (Гърция) и почетен консул в Ереван. Чехия1992-03-30 Армения е представена в Чехия чрез посолството си в Прага. Чехия е представена в Армения чрез посолството си в Ереван. Има около 12 000 души от арменски произход, живеещи в Чехия. Дания1992-01-14 Армения е представена в Дания чрез посолството си в Копенхаген (Дания). Дания е представена в Армения чрез посолството си в Киев (Украйна). Естония1992-08-23 Армения е представена в Естония чрез посолството си във Варшава (Полша) и почетен консул в Талин. Естония е представена в Армения чрез посолството си в Атина (Гърция) и чрез почетно консулство в Ереван. Финландия1992-03-25 Преди 1918 г. двете страни са били част от Руската империя. Финландия признава Армения на 30 декември 1991 година. Армения е представена във Финландия от посланик (със седалище в Ереван в Министерството на външните работи). Финландия е представена в Армения от непребиваващ посланик (със седалище в Хелзинки в Министерството на външните работи) и почетен консул в Ереван. Около 1000 души от арменски произход живеят във Финландия. Франция1992-02-24 Френско-арменските отношения са съществували още в древността, тъй като французите и арменците имат установени връзки в арменското кралство Киликия и са близки и до наши дни. 2006 е обявена за Година на Армения във Франция. Германия1992-01 Армения има посолство в Берлин. Германия има посолство в Ереван. Гърция1992-01-20 Гърция е една от първите страни, признали независимостта на Армения на 21 септември 1991 г., и е една от тези, които официално са признали арменския геноцид. От независимостта на Армения двете страни са били партньори в рамките на международните организации (ООН, ОССЕ, Съвета на Европа, ЧИС), като в същото време Гърция твърдо подкрепя програмите на Общността, насочени към по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Армения. Ватикана 1992-5-23 Унгария1992-02-26 – 2012-08-31 Армения бе представена в Унгария чрез посолството си във Виена (Австрия) и почетен консул в Будапеща. Унгария беше представена в Армения чрез посолството си в Тбилиси (Грузия) и почетен консул в Ереван. Има около 15 000 души от арменски произход, живеещи в Унгария. Исландия Ирландия1996-06-13 Ирландия е признала независимостта на Армения през декември 1991 година. Армения е представена в Ирландия чрез посолството си в Лондон и през почетно консулство в Дъблин. Ирландия е представена в Армения чрез посолството си в София (България) и чрез почетно консулство в Ереван. И двете страни са пълноправни членове на Съвета на Европа. Италия 1993-05-12 Армения има посолство в Рим. Италия има посолство в Ереван и почетен консул в Гюмри. Италия е признала арменския геноцид през 2000 година. Има около 4000 души от арменски произход, живеещи в Италия. Латвия1992-08-22 Армения е представена в Латвия чрез посолството си във Варшава (Полша). Латвия е представена в Армения чрез посланик със седалище в Рига (в Министерството на външните работи) и чрез почетно консулство в Ереван. Има около 5000 души от арменски произход, живеещи в Латвия. Лихтенщайн2008-05-07 Литва1991-11-21Армения има посолство във Вилнюс. Литва има посолство в Ереван. Има около 2500 души от арменски произход, живеещи в Литва. Люксембург1992-06-11 Армения е представена в Люксембург чрез посолството си в Брюксел (Белгия) и почетен консул в Люксембург. Македония1993-04-27 Малта1993-05-27 Молдова1992-05 Армения е представена в Молдова чрез посолството си в Киев (Украйна).