Джоузеф (Джо) Роланд Барбера () (24 март 1911 г. – 18 декември 2006 г.) е влиятелен американски аниматор, режисьор, сториборд художник и карикатурист, чиито филмови и телевизионни рисувани образи десетилетия наред вълнуват милиони почитатели по цял свят.
В началото на живота си живее, получава висше образование и започва кариера в Ню Йорк. Вече сменил няколко професии, Барбера се присъединява към студио „Van Beuren Studios“, а по-късно и „Teritoons“. Премества се в Калифорния и докато е на служба в „Метро-Голдуин-Майер“ се запознава с Уилям Хана. Скоро двамата започват съвместната си работа, дело на която са популярните анимационни герои Том и Джери. След разпадането на отдела по анимация в прочутото студио те откриват свое собствено, носещо името „Хана-Барбера“, което се превръща в най-успешното анимационно студио Don Markstein's Toonopedia. Посетен на 2013-08-11. William Hanna and Joseph Barbera by Academy of Achievement. iTunes. Посетен на 2013-08-11. Sample Autograph Signature: William Hanna . Tomfolio.com. Посетен на 2013-08-11. HANNA-BARBERA . Great American Ink. Посетен на 2013-08-11. с продукции като „Семейство Флинтстоун“, „Шоуто на Хъкълбери Хрътката“, „Топ Кет“, „Скуби-Ду“, „Шоуто на Куик Дроу Макгроу“, „Мечето Йоги“, „Смърфовете“, „Шантави състезания“, „Семейство Джетсън“ и др.
Джоузеф Барбера дели с Уилям Хана седем награди „Оскар“ и осем награди „Еми“. Преведени на повече от двадесет езика, техните рисувани филми се превръщат в културни икони, радват се на широка гледаемост и до днес, а героите в тях намират място в редица игри, книги, комикси, списания и други филмови продукции, несъмнено ставайки любимци на малки и големи.
Личен живот Джоузеф Барбера се ражда на улица „Деланси“ №10 в нюйоркския квартал Малката Италия, в семейството на сицилианските имигранти Винсент Барбера и Франческа Калвака. Израства с италианския език. Посетен на 2013-07-15. Семейството му се мести във Флатбуш, когато е на четири месеца. Има двама по-малки братя, Лари и Тед, служили във Втората световна война. Като член на Армията на Съединените щати, Лари участва в настъплението в Сицилия, докато Тед е боен пилот на военновъздушните сили и участва в Алеутската операция. Баща им се гордее с три процъфтяващи бръснарници, но влечението към хазарта му отнема капитала. Той напуска своето семейство и Барбера попада под грижите на чичо си Джим.
Художественият му талант се проявява още в първи клас. Завършва бруклинската гимназия „Еразмус Хол“ през 1928 г. Инглиш, Мърл. BROOKLYN DIARY Portrait of The Cartoon Artist As a Young Man , Нюсдей (Newsday), 1991-09-22. Посетен на 2013-07-15. По време на ученическите си години завоюва няколко титли по бокс, спонсориран от мениджъра на световния шампион в лека категория Ал Сингър, но скоро загубва интерес към спорта. През 1935 г. Барбера сключва брак с любимата си от гимназията, Дороти Ърл. Любопитно е, че в училище ги наричат „Ромео и Жулиета“.
Джоузеф и неговата съпруга се разделят, щом той заминава за Калифорния. След известно време се събират, но се оказват изправени пред друга раздяла, когато научават, че тя е бременна и носи първото му дете. Бракът е официално прекратен през 1963 г. Запознанството с втората му съпруга Шийла Холдън възниква скоро след развода – в ресторант „Мусо и Франк“, където тя изкарва прехраната си като касиер и счетоводител. За разлика от Дороти, която би предпочела да стои вкъщи с децата, Шийла е привлечена от живота в често посещавания от самия аниматор Холивуд.
Кариера Ранни години Като гимназист, Барбера работи за един шивач, доставяйки му необходими материали. По време на Голямата депресия прави неуспешен опит да стане част от екипа на списание „The NY Hits“. Постъпва като банков счетоводител в „Irving Trust Company“, търсейки в същото време печатно издание, което да публикува творбите му. Скоро това става факт в списанията „Redbook“, „The Saturday Evening Post“ и „Colier's“, с което има най-голям успех. Барбера се допитва до Уолт Дисни за съвет относно първите стъпки в анимационната индустрия. Дисни му отвръща, че ще се свърже с него, но това така и не се случва.
Прохождащият тогава аниматор взема уроци в училището „Лига на Учениците по изкуства на Ню Йорк“ и „Институт Прат“. Следва назначение в отдела „инк-енд-пейнт“ на „Fleischer Studios“, а след това във „Van Beuren Studios“ като аниматор и сториборд художник през 1932 г. Работи по анимационни серии като „Мечокът Къби“, „Парад на дъгата“ и „Том и Джери на Ван Бойрен“ (тук съвсем не става въпрос за известните антропоморфни котарак и мишок, създадени няколко години по-късно и донесли му повече слава) с главни действащи лица две силно противоположни по ръст човечета. Когато „Van Beuren Studios“ затваря (1936), той отива в „Terrytoons“, студио на Пол Тери.
Филмова дейност Примамен от значително увеличение на заплатата, през 1937 г. Джоузеф Барбера напуска „Terrytoons“ и Ню Йорк и се запътва за Калифорния, където го очаквал гигантът „Метро-Голдуин-Майер“ (нар. по-долу „МГМ“). Открил, че Лос Анджелис страда от „Голямата депресия“ не по-малко от Бруклин, той се озовава на крачка от завръщането в едноименния окръг.
Работното му бюро се разполагало срещу това на Уилям Хана. В онези дни осъзнали, че могат да се превърнат в чудесен екип, като в крайна сметка те поддържат колегиални и приятелски отношения повече от 60 години. Барбера и Хана влизат в сътрудничество с аниматора Текс Ейвъри, създал за „Уорнър Брадърс“ Дафи Дък и Бъгс Бъни, още режисирал филми за кучето Друпи, за „МГМ“.
През 1940 г. Барбера режисира заедно с Хана първия филм за „Том и Джери“, наречен „Puss Gets the Boot“ () и номиниран за „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм. От студиото поискват диверсифицирано анимационно портфолио, но въпреки че първият филм добива успех, техният ръководител Фред Куимби не желае да продуцира повече филми за котки и мишки, тъй като според него съществуват предостатъчно такива. Изненадани от успеха на пилотния филм, авторите се противопоставят на Куимби и продължават да обмислят бъдещите си планове. Хана обаче изведнъж проявява желание да се върне към работата за Рудолф Айзинг – предходен работодател, към когото изпитва лоялност. Аниматорите се срещат с ръководителя си, който разбира, че макар и посочен като единствен продуцент на „Puss Gets the Boot“, Айсинг в действителност не е вложил участие в направата на филма. Тогава ръководителят им позволява да преследват своята идея. Сивият котарак и кафявият мишок отново присъстват на работните скици.
Претърпели някои промени във филмите след първия, главни герои продължават да бъдат гризачът-беладжия и неговият котешки враг, когото непрестанно надхитрява. Хана съобщава, че са решили да изберат темата за котка и мишка, защото „знаехме, че са ни нужни две фигури. Трябва конфликт, гонитба и действие. Котка, вървяща по петите на мишка, се оказа сполучлива идея.“ Джоузеф Барбера и Уилям Хана работят по „Том и Джери“ цели 17 години, режисирайки над 100 анимирани филма. Такива са правени и във време на война, Втората световна. Том и Джери разчитат повече на движение, отколкото диалог. Макар и популярни, филмите за тях често са критикувани поради съдържащото се прекомерно насилие. Въпреки всичко сериите дори печелят награди на Филмовата академия на Съединените щати, първата от които отива за „The Yankee Doodle Mouse“ (Янки Дудъл мишок, 1943) – военновременно приключение. Номинирани за 14 академични награди, Том и Джери носят на създателите си общо 7. Успехът им така и не бива повторен. Съществуват и игрални филми на „МГМ“ с участие на анимационния тандем, сред които „Anchors Aweigh“ (Вдигане на котвите, 1945) и „Invitation to the Dance“ (Покана за танц, 1956), където си „партнират“ с Джийн Кели, и „Dangerous When Wet“ (Опасно, когато е мокро, 1953) с Естер Уилямс.
В допълнение на създадените филми, Барбера и художникът-оформител Харви Айзенбърг учредяват специализираната в комикси компания „Диърфилд Пъблишинг“. Шостак, Стю (03-11-2011). Interview with Jerry Eisenberg, Scott Shaw!, and Earl Kress. Шоуто на Стю (Stu's Show). Посетен на 07-28-2013. Активна от 1946 до 1951 г., благодарение на нея се появяват на бял свят комикси като „Джуни Пром“ и „Фокси Фагън“.
Фред Куимби приема всяка една от академичните награди, без да извика Барбера и Хана на сцената. Той е вписан като единствен продуцент на филмите, последвайки същата практика, поради която набеждава Айзинг. Куимби веднъж забавил обещано повишение на Барбера с шест месеца. След пенсионирането му през 1955 г. двамата са поставени начело на анимационния отдел на студиото. Вследствие финансови загуби заради телевизията, от същото студио скоро разбират, че преиздаването на стари анимационни филми е далеч по-доходоносно от продуцирането на нови. През 1957 г. на бизнес мениджъра на Барбера и Хана е наредено да бъде закрит анимационния отдел в „МГМ“, като служителите са съкратени с телефонни обаждания. Внезапното прекратяване на дейността изглеждало озадачаващо, защото героите Том и Джери постигат отлични резултати.
Телевизионна дейност Джоузеф Барбера влиза в сферата на телевизията през 1957 г. покрай сътрудничеството си с Робърт Бюканън. Появява се „Полковник Блийп“ – първата серия цветни рисувани филми. Те включват някои футуристични идеи и т.нар. „ограничена анимация“ (или още „лимитирана“), използвана от самия Барбера и в други телевизионни продукции по-нататък във времето. Работата над „Полковник Блийп“ обаче се оказва краткотрайна.
Същата година Барбера отново обединява сили с бившия си партньор Хана – този път за продуцирането на рисувани филми за кино и телевизия. Както в „МГМ“, техните умения се допълвали; Барбера бил изкусен художник, а Хана се отличавал с таланта си за тайминг, изграждане на истории и наемане на други опитни художници. Важните решения вземали заедно, въпреки че ежегодно си разменяли титлата на президент. Хана получава предимство в именуването на новата компания благодарение на подхвърляне на монета. Отначало компанията носи името „Х-Б Ентърпрайзис“, но по-късно то е променено „Хана-Барбера Пръдакшънс“. Техен колега от „МГМ“ и режисьор на „Вдигане на котвите“, Джордж Сидни, става трети партньор, бизнес мениджър в компанията и собственик на част от нея, осигурява сделка за разпространение и оборотен капитал със „Screen Gems“, телевизионния отдел на „Колумбия Пикчърс“.
Първият продукт на новосъздадената компания е „Шоуто на Ръф и Реди“, разказващо на зрителя за приятелство между куче и котка. Безразличният отговор на публиката не спира екипа да продължи с опитите. Така възникват успешните „Хъкълбери хрътката“ и „Шоуто на Йоги“. Проучване от 1960 г. показва, че половината от зрителската аудитория на „Хъкълбери хрътката“ се състои от възрастни. Компанията е подтикната към създаването на нови анимационни серии, „Семейство Флинтстоун“. Пародия на ситуационната комедия „Младоженците“ (The Honeymooners), анимацията представя типично семейство от Каменната ера, използваните от членовете му необичайни домакински уреди, много говорещи животни и също гости-знаменитости. Гледано от деца и възрастни, „Семейство Флинтстоун“ се превръща в първото хитово праймтайм шоу. Култовата реплика на Фред Флинтстоун „яба-даба-ду“ навлиза и в ежедневната употреба. Студиото се качва на върха в областта на телевизионната анимация. „Семейство Джетсън“ е футуристичната версия на „Семейство Флинтстоун“, но последното остава далеч по-популярно.
Към края на 60-те „Хана-Барбера Пръдакшънс“ все още е най-успешното анимационно студио в бранша. Продуцирани са над 3000 половинчасови анимационни предавания. Сред създадените повече от 100 анимационни филми са „Шоуто на Куик Дроу Макгроу“, „Топ Кет“, „Джони Куест“, „Шоуто на Магила горилата“, „Шоуто на Атомната мравка“, „Скуби-Ду“, „Супер приятели“ и „Смърфовете“. Компанията също така продуцира анимации базирани на „Алиса в страната на чудесата“, „Джак и бобеното стъбло“ и „Сирано дьо Бержерак“, създадени са и два пълнометражни филма – „Паяжината на Шарлот“ и „Песента на Хайди“.