Сирия (на старогръцки: Συρία; на класически сирийски: ܣܘܪܝܐ) или Шаам (на арабски: ٱلشَّام) е исторически регион, разположен на изток от Средиземно море в Западна Азия, в широк смисъл синоним на Леванта. Други синоними са Голяма Сирия или Сирия-Палестина. Границите на региона се променят във времето. В съвремието обаче самият термин „Сирия“ се използва за обозначаване на Сирийската арабска република.

Терминът първоначално произлиза от Асирия – древна цивилизация с център Северна Месопотамия, съвременен Ирак. През Елинистическата епоха терминът „Сирия“ се прилага за целия Левант като Коилесирия. По време на римското управление той се използва за обозначаване на провинция Сирия, по-късно разделена на Сирия Финикия и Коилесирия, и за провинция Сирия Палестина. При византийците от Коилесирия се появяват провинциите Сирия Прима и Сирия Секунда. След мюсюлманското завладяване на Леванта терминът е заменен от арабския еквивалент Shām и при Праведния, Омаядския, Абасидския и Фатимидския халифати. Билад ал-Шам е името на метрополната провинция, обхващаща по-голямата част от региона. През 19 век името „Сирия“ е възродено в съвременната си арабска форма, за да обозначи целия Билад ал-Шам, или като Suriyah, или като съвременната форма Suriyya, която в крайна сметка заменя арабското име „Билад ал-Шам“.

След Първата световна война границите на региона са дефинирани за последен път в съвремието чрез прокламирането и последващото дефиниране от френско и британско задължително споразумение. Районът е прехвърлен на френски и британски мандати след Първата световна война и е разделен на Голям Ливан, различни държави под мандатно френско управление, контролирана от Великобритания мандатна Палестина и Емирство Трансйордания. Самият термин „Сирия“ се прилага към няколко мандатни държави под френско управление и към едновремешното, но краткотрайно Арабско кралство Сирия. Държавите със сирийски мандат постепенно се обединяват като Държава Сирия и накрая стават независима Сирия през 1946 г. През целия този период пансирийските националисти се застъпват за създаването на Голяма Сирия.

Етимология и еволюция на термина Няколко източника сочат, че самото име Syria произлиза от лувийския термин "Sura/i" и производното старогръцко име Σύριοι, Sýrioi, or Σύροι, Sýroi, като и двете първоначално произлизат от Aššūrāyu (Асирия) в Северна Месопотамия, съвременен Ирак и Голяма Сирия За Херодот през 5 век пр. н. е. Сирия се простира на север до Халис (съвременната река Къзълърмак) и чак на юг до Арабия и Египет. За Плиний Стари и Помпоний Мела Сирия обхващала целия Плодороден полумесец.

В Късната античност „Сирия“ означава регион, разположен на изток от Средиземно море, западно от река Ефрат, северно от Арабската пустиня и южно от планината Тавър, като по този начин включва съвременна Сирия, Ливан, Йордания, Израел, Палестина и части от Южна Турция, а именно провинция Хатай и западната половина на региона Югоизточен Анадол. Тази късна дефиниция е еквивалентна на региона, известен в класическия арабски под името „аш-Шаам“ (на арабски:ٱَلشَّام, което означава северна [страна]Article "AL-SHĀM" by C.E. Bosworth, Encyclopaedia of Islam, Volume 9 (1997), с. 261. (от корена šʔm, на арабски: شَأْم , „ляво, север“)). След арабското завоюване на византийска Сирия през 7 век сл. н. е. името Сирия изчезва от основната употреба в самия регион, като е заменено от арабския еквивалент „Шаам“, но оцелява в първоначалния си смисъл във византийската и западноевропейската употреба, както и в сирийски християнска литература. През 19 век името „Сирия“ е възродено в съвременната си арабска форма, за да обозначи целия Билад ал-Шам, или като Suriyah, или като съвременната форма Suriyya, която в крайна сметка замени арабското име на Билад ал-Шам. След Първата световна война името „Сирия“ е приложено към френския мандат за Сирия и Ливан и към едновремешното, но краткотрайно Арабско кралство Сирия.

География

В най-разпространения исторически смисъл „Сирия“ се отнася до целия Северен Левант, включително Александрета и древния град Антиохия, или в разширен смисъл към целия Левант на юг до Римски Египет, включително Месопотамия. Районът на Голяма Сирия (سُوْرِيَّة ٱلْكُبْرَىٰ, Sūrīyah al-Kubrā), наричана още Естествена Сирия (سُوْرِيَّة ٱلطَّبِيْعِيَّة, Sūrīyah aṭ-Ṭabīʿīyah) или Северна земя (بِلَاد ٱلشَّام, Bilād ash-Shām), се простира приблизително над провинция Билад ал-Шам на средновековните арабски халифати, обхващайки Източното Средиземноморие (или Левант) и Западна Месопотамия. Мюсюлманското завоюване на Леванта през 7 век поражда тази провинция, която обхваща голяма част от региона на Сирия и до голяма степен се припокрива с тази концепция. Други източници показват, че терминът „Голяма Сирия“ е въведен по време на османското владичество, след 1516 г., за да обозначи приблизителната територия, включена в днешни Палестина, Сирия, Йордания, Ливан и Израел.Thomas Collelo, ed. Lebanon: A Country Study Washington, Library of Congress, 1987.

Несигурността в дефиницията на обхвата на „Сирия“ се утежнява от етимологичното объркване на сходно звучащите имена Сирия и Асирия. Въпросът за етимологичната идентичност на двете имена остава открит днес, но независимо от етимологията, и двете са били смятани за взаимозаменяеми по времето на Херодот. Въпреки това по времето на Римската империя, „Сирия“ и „Асирия“ започват да се отнасят за две отделни единици – Римска Сирия и Римска Асирия.

Килбрю и Щайнер, третирайки Леванта като сирийски регион, дават границите на региона така: Средиземно море на запад, Арабската пустиня на юг, Месопотамия на изток и планината Тавър на Анадола на север. Мюсюлманският географ Мохамед ал-Идриси посещава региона през 1150 г. и определя северните райони на Билад ал-Шам така: „В Левантинско море има два острова: Родос и Кипър, и в левантийски земи: Антарсус, Лаодикия, Антиохия, Мопсухестия, Адана, Аназарба, Тарс, Цирцесиум, Хамрташ, Анталия, ал-Батира, ал-Мира, Макри, Астроболи; и във вътрешните земи: Апамея, Саламия, Кинасрин, ал-Кастел, Алепо, Ресафа, Ракка, Рафека, ал-Джиср, Манбидж, Мар'аш, Сарудж, Харан, Едеса, Ал-Хадат, Самосата, Малатия, Хусн Мансур, Забатра, Джерсун, ал-Леен, ал-Бедандур, Сирра и Тулеб.“

За Плиний Стари и Помпоний Мела Сирия обхваща целия Плодороден полумесец. В Късната античност „Сирия“ означава регион, разположен на изток от Средиземно море, западно от река Ефрат, северно от Арабската пустиня и южно от планината Тавър, като по този начин включва съвременните държави Сирия, Ливан, Йордания, Израел, Държавата Палестина и провинция Хатай и западната половина на региона Югоизточен Анадол в Южна Турция. Тази късна дефиниция е еквивалентна на региона, известен в класическия арабски под името аш-Шаам (ٱلشَّام),Article "AL-SHĀM" by C.E. Bosworth, Encyclopaedia of Islam, Volume 9 (1997), с. 261. което означава северна [страна] (от корена šʔm شَأْم , „ляво, север“). След арабското завоевание на Византийска Сирия през 7 век името Сирия изчезва от основна употреба в самия регион, като е заменено от арабския еквивалент Билаад аш-Шаам („Северна земя“), но оцелява в първоначалния си смисъл през византийска и западноевропейска употреба и в сирийската християнска литература. През 19 век името „Сирия“ е възродено в съвременната си арабска форма, за да обозначи целия Билаад ал-Шаам, или като Suriyah, или като съвременната форма Suriyya, която в крайна сметка заменя арабското име „Билаад ал-Шаам“. След Първата световна война името „Сирия“ е приложено към френския мандат за Сирия и Ливан и към едновремешното, но краткотрайно Арабско кралство Сирия.

Днес най-големите метрополни области в региона са Аман, Тел Авив, Дамаск, Бейрут, Алепо и Газа.

№ град държава население население на града снимка 1 АманЙордания 4 642 000 4 061 150 2 Тел АвивИзраел 3 954 500 438 818 3 ДамаскСирия 2 900 000 2 078 000 4 БейрутЛиван 2 200 000 361 366 5 АлепоСирия 2 098 210 2 098 210 6 ГазаПалестина 2 047 969 590 481

Етимология Сирия Няколко източника сочат, че самото име Сирия произлиза от лувийския термин "Sura/i" и производното старогръцко име: Σύριοι, Sýrioi, or Σύροι, Sýroi, като и двете първоначално произлизат от Aššūrāyu (Асирия) в Северна Месопотамия, съвременен Ирак. Въпреки това по време на империята на Селевкидите този термин се прилага и за Леванта и оттук нататък гърците прилагат термина без разлика между асирийците от Месопотамия и арамейците от Леванта.

Най-старото свидетелство за името „Сирия“ е от 8 век пр. н. е. в двуезичен надпис на йероглифен лувийски и финикийски. В този надпис лувийската дума Sura/i е преведена на финикийски ʔšr „Асирия“. За Херодот през 5 век пр. н. е. Сирия се простира на север до Халис (съвременната река Къзълърмак) и на юг до Арабия и Египет.

Името „Сирия“ произлиза от древногръцкото наименование на асирийците Σύριοι Syrioi, което гърците прилагат без разлика към различни близкоизточни народи, живеещи под властта на Асирия. Съвременната наука потвърждава, че гръцката дума се връща към сродната Ἀσσυρία, Асирия.

Класическото арабско произношение на Сирия е Sūriya (за разлика от съвременното стандартно арабско произношение Sūrya). Това име не е широко използвано сред мюсюлманите преди около 1870 г., но е използвано от християните по-рано. Според Сирийската православна църква „сириец“ означава „християнин“ в ранното християнство. На английски „сириец“ исторически означава сирийски християнин като Ефрем Сирин. След обявяването на Сирия през 1936 г. терминът „сириец“ започва да обозначава гражданите на тази държава, независимо от етническата им принадлежност. Прилагателното „сирийски“ (suryāni سُرْيَانِي) влиза в обща употреба оттогава като етноним, за да се избегне двусмислието на "Syrian".

Понастоящем арабският термин Sūriya обикновено се отнася до съвременната държава Сирия, за разлика от историческия регион на Сирия.

Шаам Голяма Сирия е широко известна като Аш-Шаам. Терминът етимологично на арабски означава „лявата страна“ или „северът“, тъй като някой в Хиджаз, обърнат на изток, ориентиран към изгрева, ще открие севера отляво. Това е в контраст с името на Йемен ( , al-Yaman), съответно означаващо „дясната страна“ или „югът“. Вариацията ش ء م (š-ʾ-m), от по-типичното ش م ل (š-m-l), , също е засвидетелствано в староюжен арабски 𐩦𐩱𐩣 (s²ʾm) със същото семантично развитие. Коренът на Шаам ( ( š-ʾ-m )) също има конотации на нещастие, което традиционно се свързва с лявата ръка и с по-студените северни ветрове. Това отново е в контраст с Йемен, свързан с щастие и успех, и положително гледания топъл-влажен южен вятър.

Регионът Шаам понякога се определя като район, който е бил доминиран от Дамаск, дълго време важен регионален център. Всъщност думата Аш-Шаам сама по себе си може да се отнася до град Дамаск. Продължавайки с подобна контрастираща тема, Дамаск е търговската дестинация и представител на региона по същия начин, по който Сана се отнася за юг.

Курайш 106:2 споменава тази практика на караваните, пътуващи до Сирия през лятото, за да се избегне по-студеното време и по същия начин да се продават стоки в Йемен през зимата.

Няма връзка с името Шем, син на Ной, чието име обикновено се появява на арабски като سَام Sām, с различна начална съгласна и без вътрешна глотална пауза. Въпреки това съществува дългогодишна народна асоциация между двете имена и дори региона, тъй като повечето от твърдяните библейски потомци на Шем са били исторически поставяни в близост. 

Исторически Баал-Шамин (на имперски арамейски: ܒܥܠ ܫܡܝܢ, романизирано: Ba'al Šamem, букв. „Господар на небесата“), е семитски небесен бог в Ханаан/Финикия и древна Палмира. Следователно Шаам се отнася до небе. Освен това на иврит шаам (שָׁמַ) произлиза от акадското šamû, което означава „небе“. Например еврейската дума за Слънце е shemesh, където "shem/sham" от shamayim (на акадски: šamû) означава "небе", а esh (на акадски: išātu) означава „огън“, т.е. „небесен огън“.

Демография