Филопемен () или Филопоимен от Мегалополис е древногръцки военачалник и политик, стратег на Ахейския съюз (избиран осем пъти: през 208/7 пр.н.е., 206/5 пр.н.е., 201/200 пр.н.е., 193/2 пр.н.е., 190/189 пр.н.е., 189/8 пр.н.е., 187/6 пр.н.е., 183/2 пр.н.е.). Той е един от последните значими държавници в историята на Древна Гърция.
Произхожда от град Мегалополис в Аркадия. Роден през 253 пр.н.е., син на изтъкнат гражданин, Филопемен остава рано сирак. Той се насочва към военна кариера и подражава на известния тивански пълководец Епаминонд. Участва в Клеоменовата война (229/228-222 пр.н.е.) като отбранява Мегалополис срещу спартанците и командва кавалерия на страната на Ахейската лига. Добива известност благодарение на своя военен талант, нравственост и скромен начин на живот.
През 209 пр.н.е. Филопемен се отличава като кавалерийски командир във войната срещу Етолийската лига и още същата година е избран за стратег (главнокомандващ) на Ахейския съюз. Той провежда военна реформа с която да подобри ефективността на ахейската армия, в която въвежда тактиката на македонска фаланга, модернизира остарялото въоръжение, усъвършенства обучението на войниците, реорганизира конницата.
През 207 пр.н.е. армията на Ахейския съюз под командването на Филопемен разгромява спартанския тиранин Маханидас в битката при Мантинея, след което завоюва Тегея и достига до река Евротас в Лакония. През 205 пр.н.е. Набис, узурпатора на Спарта продължава войната срещу Ахейския съюз за надмощие в Пелопонес и завземат Месена. Филопемен побеждава спартанците през 201 пр.н.е. и възвръща Месена, но въпреки това не е преизбран за стратег в резултат от политическите машинации на неговите опоненти в Ахейската лига. Оскърбеният Филопемен заминава като наемен военачалник в Крит, където остава през следващите шест години. В това време Набис подновява атаките си в Пелопонес и обсажда Мегалополис.
Политическата ситуация в Гърция значително се променя след като през Втората македонска война (200 - 197 пр.н.е.) легионите на Римската република с помощта на етолийците побеждават армията на македонския цар Филип V, който окончателно губи хегемонията си в Елада. По време на тази война Ахейската лига се отмята от принудителния съюз с Македония и заема страната на Рим. След това, благодарение на интервенцията на римския военачалник Тит Квинкций Фламинин през 196 пр.н.е., спартанския тиранин Набис е разбит и прогонен. На Истмийдските игри в Коринт Фламинин тържествено оповестява свободата на Елада, под покровителството на Рим, въпреки че никоя от страните в Гърция, особено Етолия и Македония, не са удовлетворени от вмешателството и влиянието на римляните.
Завоюване на Спарта През 194 пр.н.е. римляните се оттеглят от Гърция, което дава възможност на Набис скоро да се върне на власт в Спарта, с подкрепата на етолийците. През 193 пр.н.е. Набис отново воюва срещу ахейците, което ги принуждава да потърсят помощта на Рим и да повикат Филопемен, избран за стратег. През 192 пр.н.е. Филопемен напредва срещу спартанците в Лакония по суша, въпреки поражението на ахейския флот от този на Набис. Намеренията на Филопемен да превземе Спарта са спрени от самия Фламинин, изпратен като дипломат от римска страна, с настояване да бъде изчакана помощта на римския флот. Това забавяне дава време на Набис да се обърне за съдействие към Етолийския съюз. Етолийците пращат подкрепления и връщат Набис в Спарта, но те след това го убиват и плячкосват града. Възползвайки се от хаоса и предателството на етолийците, Филопемен окупира Спарта и я присъединява официално към Ахейската лига.
След присъединяването на Спарта към Ахейската конфедерация е поставен въпроса каква държавна уредба трябва да бъде установена там. Филопемен е против традиционната спартанска монархия от тоталитарен тип и подкрепя про-олигархичната полисна демокрация, преобладаваща в останалите гръцки градове.
През 191 пр.н.е. се състои инванзията на селевкидския цар Антиох III Велики в Гърция. Римските легиони отново удържат победа, прогонват нашественика в Азия и санкционират етолийците за това че подпомагат техните противници (Спарта и Селевкидската империя). Междувременно в Лакония избухват вълнения срещу ахейската окупация (189/8 пр.н.е.), но размириците са потушени от армията на Филопемен, който разрушава стените на Спарта, отменя завинаги древните традиции и закони на спартанците и въвежда ахейско управление и институции. С това практически приключва историята на лакедемонската държава.
Последни години След победата над селевкидския цар, римляните дават разрешение на Филопемен да присъедини Елида и Месена, с което Ахейския съюз обхваща територията на цял Пелопонес. Въпреки че Филопемен се придържа към съюза с Рим, неговите независими действия като стратег на засилващата се конфедерация, влизат в разрез с плановете на римския Сенат за установяване на бъдеща римска хегемония в Елада, чрез разединяване и взаимно изтощаване между гръцките държави. Влиянието и успехите на Филопемен будят недоволството също и на неговите политически конкуренти в Ахейската лига.
През 183 пр.н.е. олигархичната про-римска групировка в Месена взема връх и обявява напускането на Ахейския съюз. Рим отказва да се намесва пряко, подкрепяйки негласно бунта и отцепването на Месена. Отново начело като стратег, Филопемен предприема военни действия срещу Месена, но в битка близо до града, ахейската кавалерия, предвождана лично от него, попада в клопка и е обкръжена от врага. Самият Филопемен е пленен от месенците, които го принуждават да извърши почетно самоубийство, изпивайки чаша с отрова. Урната с прахът му е пренесена от младия Полибий и е погребана в неговия роден град Мегалополис.
Животът на Филопемен, заедно с този на съвременника му Тит Квинкций Фламинин, е описан в „Успоредни животописи“ на Плутарх. Полибий, който участва в погребението на Филопемен, оставя много сведения за него в своята „Всеобща история“ и освен това създава негова биография, която днес е изгубена. Римските историци Тит Ливий и Юстин също пишат с уважение за него; географът Павзаний (2 век) споменава, че след смъртта на Филопемен, Гърция спряла да ражда велики мъже.
Външни препратки Philopoemen биография от Плутарх The Life of Philopoemen Plutarch, The Parallel Lives Съпоставка между Филопемен и Фламинин
Категория:Древногръцки политици Категория:Древногръцки пълководци