Орсѝни () са сред най-старите благороднически семейства в Рим, Италия и Европа. Имащи многобройни линии, те се радват на славно минало поради власт и богатство, на родствени връзки с различни кралски семейства в Европа и на това, че дават папи и кардинали на Католическата църква, както и сенатори, гонфалониери и оръженосци и държавници на град Рим, Папската държава и Кралство Неапол.
Римско папско семейство, съществуващо и днес, чиито членове се ползват с титлите на римски принцове, принцове на S.R.I. и принцове-помощници на Папския престол, Орсини дават трима папи: Целестин III (Джачинто ди Бобоне Орсини), Николай III (Джовани Гаетано Орсини) и Бенедикт XIII (Пиетро Франческо Орсини). Автентични архитекти на папската политика, по време на пленничеството в Авиньон те се сблъскват с интересите на семейство Колона, което поражда известно съперничество, което приключва едва през 1511 г. чрез папа Юлий II и с брака между двете семейства.
Те имат множество титли и владения, включително титлите на принцове на Аматриче, Бомарцо, Понтичели, Монтеротондо, Рокагорга, Солофра, Валата, Вазанело, Виковаро и Таранто, херцози на Амалфи, Брачано и Гравина, графове на Казерта, Муро Лукано, Нола, Питиляно и Талякоцо, владетели на Муняно, Пена и Сориано нел Чимино, префекти на Рим, гонфалониери на Църквата, принцове-помощници на Папския престол, велики конетабли и велики канцлери на Кралство Неапол. Наградени са с ордените на Златното руно, Тевтонския орден и Светия дух. Представители на рода са и деспотите на Епир Николай Орсини (1318 – 1323) и Йоан II Орсини (1323 – 1335).
Многобройните връзки на различните клонове на семейството, установени през вековете с различните управляващи домове в Европа, потвърждават отношението към Орсини като принцове по кръв и суверенни принцове.Vittorio Spreti, Enciclopedia storico-nobiliare italiana: famiglie nobili e titolate viventi riconosciute del R. Governo d'Italia, compresi: città, comunità, mense vescovile, abbazie, parrocchie ed enti nobili e titolati riconosciuti, vol. 4, voce Orsini.
История Произход Според исторически и археологически доказателства произходът на семейство Орсини датира от 333 г. сл. н. е. и има за свой родоначалник някой си Орсицин – генерал на император Констант, който, отстранен от длъжност за клевета, е заточен в Рим, където дава началото на Дом Орсини. Но още през 598 г. сл. н. е. семейство Орсини, наричано още de filiis Ursis, започва да става известно. Отново въз основа на исторически проучвания се посочва, че папите Стефан II и Павел I са част от семейството.
Генеалогичните реконструкции, датиращи от Ренесанса, споменават като основател на династията някой си Орсо – римски благородник, женен два пъти и баща на петима сина. От първия му брак се раждат Джордано и Костанцо, а от втория Амалрико, Амедео и Панталеоне. Римската линия идва от Костанцо, докато пиемонтската линия идва от Амалрико. Същите родословия показват, че германските династии Анхалт и Баден и бохемската династия Розенберг са част от семейството.
Семейство Орсини е потомък на семейство Бобоне, което се появява в документи от началото на X век. Всъщност в документите те почти винаги се споменават с двойното фамилно име Орсини-Бобоне, а някои членове дори заместват фамилното име, почти сякаш за да означат, че са от едно и също семейство. Първата несъмнено генеалогична нишка на Орсини обаче започва от някой си Бобоне, живял през първата половина на XII век и баща на Пиетро († сл. 1159), от своя страна баща на Джачинто Бобоне-Орсини (* ок. 1106, † 1198) – бъдещ папа Целестин III. Целестин III е архитектът на богатството на династията. Направен кардинал дякон от Целестин II през 1144 г., той се издига на папския трон през 1191 г. Изживява сериозна криза с император Хайнрих VI, който провежда изключително агресивна политика спрямо Църквата. Той е и първият папа, който провежда непотистична политика в почти научна форма. Той прави кардинали двама свои племенници и през 1191 г. позволява на братовчед си Джовани, известен като Джангаетано († сл. 1232), да купи феодите Личенца, Нетуно, Рокаджовине и Виковаро. Тези владения представляват първото ядро на териториалната власт на семейството.
Матео Росо Велики От Джангаетано († сл. 1232) фамилното име Бобоне е изгубено и децата му са определени като de domo filiorum Ursi. Две от тях – Наполеоне (док. 1189 – 1218) и Матео Росо (* 1178, † 1246), значително повишават престижа и силата на семейството. Наполеоне, основателят на Първата южна линия, която изчезва през 1553 г. с Камило Пардо, получава град Манопело, по-късно издигнат в графство, и е гонфалониер на Църквата. Матео Росо, известен като Великият, остава в римската орбита, сблъсквайки се с други семейства за контрол над града. През 1241 г. той побеждава императорските войски, ставайки абсолютен господар на Рим за около две години с позицията на сенатор. Неговите синове и брат му Наполеоне също са сенатори. В този период от време той гони семейство Колона от Рим и окончателно поставя Орсини в орбитата на гвелфите. Териториите, контролирани от семейството, се простират на юг почти до Авелино и на север до Питиляно.
Матео Росо има около десетина сина, между които разделя феодите: Джентиле I († пр. 1246) дава началото на линията на Питиляно и на Втората южна линия, Риналдо (док. 1286) – на линията на Монтеротондо, Наполеоне († сл. 1262) – на линията на Брачано, а един друг Матео Росо – на линията на МонтеджорданоМонтедроеджано е римски квартал, където се е намирала семейната крепост. Негов син е и кардинал Джордано († 1287). Сред синовете му обаче най-много се отличава Джовани Гаетано (* ок. 1216, † 1280) – папа Николай III. Отначало той подкрепя Шарл I Анжуйски срещу Хоенщауфен, а по-късно, след като е избран за папа, провежда антифренска политика. Николай III също провежда силно непотистична политика, като прави своя племенник Бертолдо ( † 1289), граф на Романя, както и двама племенници и един брат кардинали. През 1280 г., подкрепяйки мира между Рудолф I и Шарл I, той постига забележителен дипломатически успех: папата, след години на затъмнение, се завръща на преден план като арбитър на международната политика. Смъртта му не попречва на възхода на династията. Издигането му до папа с името Николай III през 1287 г. издига семейство Орсини с това на Колона до най-високото ниво на властта. Орсини стават поддръжници и водачи на голяма фракция, силна в държавата и мощна в Църквата.
Матео Росо, нар. Велики (1178-1246), римски аристократ, господар на Виковаро, Личенца, Бардела, Канталупо, Рокаджовине, Галера, Форнело, Кастел Сант Анджело, Тиволи, Нетуно, Чивитела, Бомарцо, Сан Поло и Кастелфоля, господар на Нерола (1235); господар на Муняно, Сантанджело и Монтеротондо; господар на Рим (1241-1243) │ ∞ (1) Перна, дъщеря на Джовани ди Крешенцо Гаетани │ ∞ (2) Джема, дъщеря наследница на Одоне Монтичели, господар на Чивитела │ ∞ (3) Джована дел Акуила, вероятна дъщеря на Руджеро, граф на Фонди, и племенница на Тома Аквински │ ├─>(от 1) Джовани Гаетано (+ 1280), римски сенатор (1241-1243), папа Николай III (1275) │ ├─>(от 1) Джордано (+ 1287), кардинал (1278) │ ├─>(от 1) Джентиле I (+ 1246), господар на Муняно, Пена, Нетуно и Питиляно ──>Втора южна линия │ ∞ Костанца │ ├─>(от 1) Матео Росо, нар. от Монтеджордано (+ 1282), римски сенатор (1279), подест на Сиена (1281). │ ├─>(от 1) Наполеоне II (+ сл. 1262) ──>Линия на Брачано │ ├─>(от 1) Риналдо (+ сл. 1267/1286) ──>Линия на Монтеротондо │ ├─>(от 1) Мабилия (+ 1294), римска аристократка │ ∞ Анджело Малабранка, римски аристократ │ ├─>(от 3) Рикардо (+ сл. 1304), римски аристократ │ ├─>Мариола, римска аристократка │ ∞ Шипионе де Стинки, господар на Тревиняво │ ├─>Руджеро, римски аристократ │ └─>Джакомо, римски аристократ, chanoine. С течение на времето Орсини са наричани по различни начини въз основа на името на мястото им на пребиваване в Рим: Орсини де Монте са жители на Монте Джордано (линии на Брачано, Монтеротондо и Питиляно), Орсини де Кампо са жители на Кампо дей Фиори (линии на Личенца, Манопело, Талякоцо и Виковаро) и Орсини де Понте, живеещи в замъка Сант Анджело близо до едноименния мост (линии на Сориано).Angelo Mercati, Nell'Urbe dalla fine di settembre 1337 al 21 gennaio 1338. Documenti seguiti da altre "Varia" in Archivio Segreto Vaticano, in Miscellanea historiae Pontificiae, Roma, 1945, с. 15.
След Бертолдо († 1289), който е граф на Романя, политиката на разширяване на властта на семейството е продължена от сина му Джентиле II (* 1250, † 1318). Той става сенатор на Рим няколко пъти, подест е на Витербо и през 1314 г. заема длъжността на велик съдия на Кралство Неапол – една от седемте големи служби на кралството. Жени се за Клариса Руфо – дъщеря на графа на Катандзаро, като по този начин се съюзява с най-висшата калабрийска династия.
Неговият син Романо (* 1268, † 1327), наречен Романело, е кралски викарий на Рим през 1326 г. и наследява Графство Сована от брака си с Анастасия дьо Монфор, внучка на Елеонора Английска. И в този период, характеризиращ се с Авиньонското папство, политиката на Романо е ясно гвелфска. При смъртта си той разделя феодалното владение между двамата си сина, като по този начин създава Втората южна линия и тази на Питиляно.
Други линии на Орсини Втора южна линия и принцове на Таранто Роберто Орсини (* 1295, † 1345) – най-големият син на Романо (наречен Романело), се жени за Звева дел Балцо, дъщеря на Угоне, граф на Солето и велик сенешал на Кралство Неапол, принадлежаща към най-могъщото южно благородническо семейство, свързано с Анжуйската и Арагонската династии – от тук и Орсини дел Балцо. От неговите синове Джакомо († 1379) е направен кардинал от папа Григорий XI през 1371 г. и продължава успешната династична брачна политика, докато Никола (* 1331, † 1399) получава получава графствата Ариано и Челано. Той също така е сенатор на Рим и увеличава семейните територии в Лацио и Тоскана.
Вторият син на Никола, Раймондо Орсини дел Балцо (* ок. 1350/55, † 1406), наречен Раймондело, съпруг на Мария д’Ангиен от Лече, подкрепя държавния преврат на Шарл III Анжуйски-Драчки срещу Джована I Анжуйска, оставайки в отлични отношения с краля. Неговият наследник Ладислав Анжуйски-Драчки променя отношението си, опитвайки се да ограничи властта на своите феодали. Ситуацията се влошава през 1403 г., когато кралят става обект на заговор, в който са замесени големите семейства на кралството. Сансеверино са унищожени, Руфо претърпяват множество конфискации и Раймондело трябва да се изправи пред война, на която успява да устои. През 1407 г. вдовицата му Мария д'Ангиен е принудена да се омъжи за Ладислав, който конфискува нейните феоди. След смъртта на Ладислав на трона се възкачва сестра му Джована II Анжуйска-Драчка. Отношенията между наследниците на Раймондело и кралицата са много студени, но нещата се променят, когато благодарение на намесата на войските на Мария д'Ангиен и на нейния син Джовани Антонио (Джанантонио) Орсини дел Балцо (* 1386, 1393 или 1341, † 1463) опитът за узурпация на Жак II дьо Бурбон-Ла Марш се проваля. Кралицата, за да изплати дълга си, връща Княжество Таранто на Джовани Антонио, който се смята за най-могъщия неаполитански феодал от XV век.