Драгомир Петров е български поет и един от големите преводачи от италиански и френски език. Претворил е произведения на някои от най-значимите поети на италианската литература, като Франческо Петрарка, Микеланджело Буонароти, Джакомо Леопарди, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети, Еудженио Монтале, Уго Фосколо, Чезаре Павезе, както и на поети от френската литература, като Гийом Аполинер и Пиер Сегерс.
Биография Драгомир Христов Петров е роден на 26 януари 1934 година в София в лекарско семейството. Завършва гимназия в София (1951), същевременно учи в Музикалното училище. Следва пиано в Музикалната академия (1952). Завършва италианска филология в Софийския университет (1958).
Драгомир Петров започва работа като преводач и редактор в БТА (1958 – 1963). Става редактор във в. „Пулс“ (1963 – 1968), а също лектор по български език в Римския университет (1963 – 1964). Кореспондент е на в. „Народна младеж“ в Родопите (1964 – 1965). Редактор във в. „София нюз“ (1969). После работи в отдел „Международен“ на СБП (1970). Става драматург в театър „София“ (1971 – 1972), а след това редактор в сп. „Български курорти“ (1974 – 1983). Главен редактор е на сп. „Кръгозор“ (1983 – 1985), заместник главен редактор (1985 – 1990) и главен редактор (от 1991) на българското издание на сп. „Куриер на ЮНЕСКО“.
През 1975 и 1977 г. Драгомир Петров работи в тайния архив на Ватикана.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г. Съставител е на редица книги и антологии. Негови стихове са преведени на италиански, полски, румънски, руски, унгарски и френски език.
Творчество Драгомир Петров е автор на четири стихосбирки, на театралната поема „Страстите цар Шишманови“ (излъчена по Радио София – 1979), на есета и публицистични статии, на фолклористични студии, изследвания върху българо-италианските връзки.
Собствени произведения Кладенци, стихотворения, 1967 Dragomir Pétrov, Poèmes adaptés du bulgare, Seghers, coll. Autour du monde, 1969 Битие, стихотворения, 1977 Страстите цар Шишманови, театрална поема, 1979 Византийски елегии, стихотворения, 1980, 1989 Харман на Ветровете, стихотворения, 1994 Превъплъщенията на вълка – пазител, антропология и есеистика, 2001 (посмъртно)
Съставителства Осем съвременни италиански поети, сборник, 1967 Осем италиански поети, сборник, 1981 Италиански театър на XVIII век, сборник, 1986
Преводи Франческо Петрарка, Сонети, 1959 (с Атанас Драгиев и Стефан Петров) Силвия Маджи Бонфанти, Слънце над уличката, повест, 1960 Салваторе Куазимодо, Животът не е сън, стихотворения, 1961, 1994, 2005 Джакомо Леопарди, Блуждаещи звезди, стихотворения, 1965 Хектор Мало, Малкият моряк, роман за деца, 1969, 1980, 2002, 2012 (с Пенка Петрова) Микеланджело Буанароти, Лирика, 1970, 1994 Уго Фосколо, Сонети и поеми, 1971 Pierre Seghers, Le mur du son, Poemes, 1976 (френски, български) (с Атанас Далчев и Александър Муратов) Чезаре Павезе, Трудът уморява, стихотворения, 1977 Гийом Аполинер, Поезия, 1984, 1993 (с Кирил Кадийски)
Източници
Външни препратки COBISS.BG От и за Драгомир Петров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Драгомир Петров в Литературен свят Драгомир Петров в Литературен клуб
Емил Басат, Драгомир Петров: „Преводът на поезия е изкуство“, LiterNet, 15 март 2014
Категория:Български поети Категория:Български преводачи на италианоезична литература Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Български журналисти Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Родени в София Категория:Починали в София