Дълговата криза в еврозоната е дългова криза в няколко страни от еврозоната, развила се през 2009 – 2013 година като част от Световната финансова криза. Тя засяга Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър, като най-тежка и продължителна е Гръцката дългова криза.
Тя представлява комбинация от криза на публичния дълг, банкова криза и криза на растежа и конкурентоспособността. Това се изразява в следното – някои страни срещат трудности при финансирането си и доходността по държавните им облигации нараства, банките са декапитализирани и се сблъскват с ликвидни проблеми и икономическият растеж в еврозоната е слаб и нееднакво разпределен в отделните страни. Кризата прави трудно или невъзможно за някои държави в еврозоната да платят или да рефинансират държавния си дълг, без помощта на трети страни.Jay C. Shambauch, Georgetown University, "The Euro's Three Crises", Spring 2012.
През 1992 г. членовете на Европейския съюз подписват Договора от Маастрихт, по силата на който те се ангажират да ограничат дефицитите си и нивата на задлъжнялост. Въпреки това, в началото на 2000 г., редица страни членки не успяват да останат в границите на критериите от Маастрихт и се насочват към секюритизация на бъдещи държавни приходи, за да намалят дълговете си и/или дефицитите. Държавите продават права за получаване на бъдещи парични потоци, което позволява на правителствата да наберат средства, без да нарушават поставените цели за стойностите на дълга и дефицита, но избягвайки най-добрите практики и игнорирайки международно признати стандарти. Това позволява на държавите да прикрият нивата на дефицита и дълга си, чрез комбинация от техники, включително противоречиво счетоводство, задбалансови сделки, както и използването на сложни валутни и кредитни дериватни структури.
От края на 2009 г. сред инвеститорите се разпространяват страхове от криза с държавния дълг, в резултат на нарастващите нива на частните и държавни дългове по целия свят, заедно с вълна от понижаване на рейтингите в някои европейски държави. Причините за възникването на кризата варират според отделните страни. В някои страни частните дългове, произтичащи от балона на недвижимите имоти, се превръщат в държавен дълг в резултат на спасяването на банковите системи и правителствената реакция към забавянето на икономиките, след спукването на балона. В Гърция високите възнаграждения в публичния сектор и пенсионните ангажименти са свързани с увеличение на дълга. Структурата на еврозоната, като паричен съюз (т.е. една валута) без фискален съюз (напр. различни данъчни и обществени пенсионни правила), допринася за кризата и вреди на способността на европейските лидери да отговорят на предизвикателствата. Европейските банки притежават значителна част от държавния дълг, така че се засилват притесненията относно платежоспособността на банковите системи или самите държави.Seth W. Feaster; Nelson D. Schwartz; Tom Kuntz, "NYT-It's All Connected-A Spectators Guide to the Euro Crisis", New York Times, 22 октомври 2011.
Притесненията се засилват в началото на 2010 г. и след това,Acropolis now, The Economist, 29 април 2010. принуждавайки европейските страни да приложат серия от мерки за финансова подкрепа, като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейския стабилизационен механизъм (ESM).
Освен всички политически мерки и спасителни програми, предприети за борба с кризата в еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) също изпълнява своята роля, чрез намаляване на лихвените проценти и предоставяне на евтини заеми на стойност повече от един трилион евро, за да поддържа парични потоци между европейските банки. На 6 септември 2012 г. ЕЦБ успокоява финансовите пазари, като обявява свободна неограничена подкрепа за всички страни от еврозоната, които участват в програмата за спасяване на състоянието на държавите от EFSF/ESM. Като инструмент на тази подкрепа са операциите по изкупуване на емитирани вече ДЦК (на вторичния пазар) от тези държави, като по този начин ЕЦБ спомогна за понижаване на цената на финансирането им, чрез нови емисии.Technical features of Outright Monetary Transactions, European Central Bank Press Release, 6 септември 2012.
Кризата не само доведе до неблагоприятни икономически последици за най-лошо засегнатите страни, но също така оказва значително политическо въздействие върху управляващите правителства в 8 от 17-те страни от еврозоната, което доведе до смяна на властта в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания, Словения, Словакия и Холандия.
Кризата в еврозоната се превръща в социална криза за най-засегнатите страни, като Гърция и Испания имат най-висок процент на безработица във валутния съюз – 27% в средата на 2013 г.Eurozone unemployment at record high in May, CBS News, 1 юли 2013.
Причини Кризата в еврозоната е резултат от комбинация на комплексни фактори, включително глобализацията на финансите; лесните условия за кредитиране в периода 2002 – 2008 г., които насърчават високорисковите кредити и практики по заемане на средства; финансовата криза от 2007 – 2008 г.; дисбалансите в международната търговия; балона на недвижимите имоти, който междувременно се спука; Голямата рецесия от 2008 – 2012 г.; изборът на фискални политики, свързани с държавните приходи и разходи; както и подходите, използвани от държавите, да спасяват затруднените банкови сектори и частните облигационери, което предполага дългово бреме за частния сектор или социални загуби.
Изследователски доклад за Конгреса на САЩ, завършен през 2012 г., обяснява, че „Сегашната криза в еврозоната се развива още през 2009 г., когато новото гръцко правителство разкрива, че предишните такива не са съобщавали цялата информация около бюджетния дефицит. Кризата впоследствие достига до Ирландия и Португалия, като същевременно се появяват опасения за Италия, Испания и европейската банкова система, и за по-фундаментални дисбаланси в рамките на еврозоната.“Paul Belkin, Martin A. Weiss, Rebecca M. Nelson and Darek E. Mix „The Eurozone Crisis: Overview and Issues For Congress“, Congressional Research Service Report R42377, 29 февруари 2012.
Проблемът със скриването на информация от гръцкото правителство е разкрит през първото тримесечие на 2010 г. Опасенията от лоши последствия застигат някои части от Европа, след като Гърция разкрива, че дефицитът ѝ от 2009 г. е ревизиран от 5% от БВП, (който според Договора от Маастрихт не може да е над 3% от БВП), на повече от два пъти от тази стойност: 12,7%. Фактът, че дългът на Гърция надвишава 400 млрд. долара, от които 10% са собственост на Франция, всява ужас у инвеститорите. Проблемът е реален. Гърция е спасена през 2010 г. с директен заем от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ. След две години строги ограничения във фискалния сектор и много гръцки протести е взет още един заем от 130 млрд. евро. Гръцките програми за строги икономии намаляват пенсиите и заплатите в публичния сектор, които са сред най-щедрите в света.
Кризата в еврозоната се превръща в социален проблем за повечето страни, като Гърция и Испания поддържат най-високите нива на безработица – около 27% в средата на 2013 г.
Еволюция на кризата През първите няколко седмици на 2010 г. отново се подхранва безпокойството за прекомерен държавен дълг, с кредитори, изискващи все по-големи лихвени проценти от някои държави с по-високи нива на дълг, дефицит по текуща сметка. Това от своя страна затруднява някои правителства да финансират по-нататък бюджетния си дефицит и да обслужват съществуващия си дълг, особено когато темповете на икономически растеж са ниски и когато висок процент от дълга е в ръцете на чуждестранни кредитори, какъвто е случаят на Гърция и Португалия.
За да се борят с кризата, някои правителства залагат на строги мерки за икономии, (например по-високи данъци и по-ниски разходи), което от своя страна допринася за социални вълнения и значителен дебат сред икономистите, много от които препоръчват по-големи дефицити, когато икономиките се опитват да се възстановят. Появява се криза на доверието с увеличаването на спредовете в доходността по облигациите и застрахователния риск по суаповете за кредитно неизпълнение между държави, където бюджетните дефицити и държавните дългове са нараснали рязко, и други страни членки на ЕС, най-вече Германия. До края на 2011 г. Германия отчита, че е направила повече от 9 млрд. евро от кризата, тъй като инвеститорите се насочват към по-безопасни немски държавни облигации, но с близки до нулата лихвени проценти. Valentina Pop, "Germany estimated to have made €9 billion profit out of crisis", EUobserver, 9 декември 2011. От юли 2012 г. Холандия, Австрия и Финландия, също се възползват от нулеви или отрицателни лихвени проценти. Списъкът на бенефициентите, гледайки краткосрочните държавни облигации с падеж по-малък от една година, включва също Белгия и Франция. Докато Швейцария (и Дания) еднакво се възползват от по-ниските лихвени проценти, кризата засяга експортния сектор на страната, поради значителното навлизане на чуждестранен капитал и последващото покачване на швейцарския франк. През септември 2011 г. Швейцарската национална банка изненадва валутните търговци, като заявява, че „вече няма да толерира обменен курс евро-франк под минималното ниво от 1,20 франка“, което води до ефективна обезценка на швейцарския франк. Това е най-голямата швейцарска намеса от 1978 г. насам. Klaus Wille, Swiss Pledge Unlimited Currency Purchases, Bloomberg, 6 септември 2011.
Въпреки че само няколко държави увеличават публичния си дълг съществено, най-вече Гърция, Ирландия и Португалия, които заедно представляват едва 6% от БВП на еврозоната, това се превръща в съществен проблем за валутния съюз като цяло и води до спекулации, свързани с разпространение до други европейски страни и евентуален разпад на еврозоната. Дълговата криза принуждава пет от 17 членките на еврозоната да търсят помощ от други държави към края на 2012 г.
Все пак към края на 2012 г. поради успешната фискална консолидация и приложените структурни реформи в страните, които са в най-рисково положение, както и различните мерки, предприети от ЕС и ЕЦБ, финансовата стабилност на еврозоната се подобрява значително и лихвените проценти започват постепенно да падат. Това същевременно намалява риска от разпространение в други страни членки на еврозоната. Към октомври 2012 г. само 3 от 17-те страни, а именно Гърция, Португалия и Кипър, все още се борят с дългосрочни лихви над 6%. Към януари 2013 г. успешните аукциони на държавни облигации в еврозоната и най-вече в Ирландия, Испания и Португалия са знак, че инвеститорите вярват, че намесата на ЕЦБ е проработила. През ноември 2013 г. Централната банка намалява лихвения си процент до 0,25%, за да подпомогне възстановяването в еврозоната.
Гърция В началото до средата на първото десетилетие на 21 век гръцката икономика е една от най-бързо развиващите се икономики в еврозоната и поддържа висок структурен дефицит. След като световната икономика е връхлетяна от финансовата криза на 2007 – 2008 г. Гърция е засегната силно, защото основните ѝ сектори превоз на стоки и туризъм са значително чувствителни към промените в бизнес цикъла. Правителството използва значителни средства, за да поддържа икономиката, и съответно задлъжнялостта на страната нараства драматично.
На 23 април 2010 г. гръцкото правителство иска заем от 45 млрд. евро от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ), с който да си задоволи финансовите си нужди до края на 2010 г. Няколко дни по-късно „Стандарт енд Пуър“ сваля рейтинг на страната до BB+ поради риск от фалит. В този случай инвеститорите ще загубят между 30 и 50% от парите си. Това се отразява негативно върху фондовите борси в цял свят и курса на еврото.