„Злочеста Кръстинка“ е втората повест на Илия Блъсков, издадена през 1870 година в Русе. Повестта е с подзаглавие „Повест народно-българска“. Състои се от 25 глави.
Докато в първата си повест – „Изгубена Станка“ – Блъсков разгръща мотива за нещастната фамилия чрез съдбата на отвлечената девойкаАретов, Н., Н. Чернокожев. Българска литература VІІІ – ХІХ век. (Един опит за история). С., ИК „Анубис“, 2006., то в „Злочеста Кръстинка“ този мотив е показан чрез страданията на едно семейство, изоставено от своя баща (Лулчо). Именно поведението на бащата се оказва определящо за живота на фамилията.
Повестта съдържа и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква.
Вижте също „Изгубена Станка“ „Пиян баща убиец на децата си“
Библиография Звезделина Братанова – "Съдбата на различния човек в повестта „Злочеста Кръстинка“ от Илия Р. Блъсков" Звезделина Братанова – "Християнски религиозни идеи в повестта „Злочеста Кръстинка“ на Илия Блъсков" Елена Налбантова - „Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература“
Източници
Категория:Възрожденска литература Категория:Илия Блъсков Категория:Български повести Категория:Книги от 1870 година