Киро (Кирил) Христов Маричков е български архитект от първите десетилетия на XX век.
Биография Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. в семейството на Христо Маричков и Елена Странска, която произхожда от известен род и е сестра на Георги Странски.
След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в ЧехияИскра Ценкова, „Архитект по призвание (Дядото на „щуреца“ Кирил Маричков е автор на някои от най-красивите сгради в София)“, сп. „Тема“, бр. 28 (196), 18 – 24 юли 2005. Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г.
След дипломирането си започва работа като стажант в Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията. Известно време работи и в Дирекцията на железниците и пристанищата.
От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно.
От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.
Умира на 17 февруари 1922 г. в София.
Проекти
Фингов & Маричков Съвместно с архитект Георги Фингов проектира множество жилищни сгради и училища в София:
Къщата на Адолф Функ, 1905 г., първата сграда в стил сецесион в България къщата на Вера Дренкова на ул. “Сан Стефано“, сега Гръцко посолство Къщата на Смедовски, 1907-1908 Трета мъжка гимназия, 1907 г.(сега 18-о средно училище „Уилям Гладстон“) Стопанското училище, 1907 г.Сега Музей на МВР – на улица „Лавеле“ 30 в София. сградите на още 10 училища през 1911 г.
С арх. Никола Костов Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътни гари:
железопътната гара във Варна (1907-1913) железопътната гара в Бургас (1907-1913).
Самостоятелни реализации Самостоятелно той е автор на обществени сгради, като:
хотел „Империал“ с бар-вариете, първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България (1920 г.) доходното зданиеСграда, предназначена да носи доходи от наеми. По-известно е Доходното здание в Русе на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4 (1922 г.)
Автор е на много жилищни сгради:
Къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър Къщата на Иван Мотикаров Собствена къща на ул. Васил Априлов и ул. Велико Търново, разрушена Съпритежателски дом на Маричкови на ул. “Марин Дринов“
Семейство Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик, член на БРЦК. Другият му вуйчо - Видул Странски, е един от четниците на Стефан Караджа.
Неговият син Кирил Маричков е адвокат и юрисконсулт, от когото е внукът му - музикантът Кирил Маричков.
Бележки
Източници Енциклопедия „България“, т. 4, 1984 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987. Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968. Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
Категория:Български архитекти Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Родени в Калофер Категория:Починали в София