Галеацо I Висконти (; * 21 януари 1277; † 6 август 1328, Пеша), от рода Висконти, е господар на Милано от 1322 г. до смъртта си.
Произход Той е най-големият син на Матео I Висконти (* 1250, † 1322), господар на Милано, и на Бонакоса Бори (* 1254, † 1321). Негови дядо и баба по бащина линия са Теобалдо Висконти и Анастасия Пировано, а по майчина кондотиерът Скуарчино Бори и Антония. Има четири братя и пет сестри: Марко, нар. Балатроне (* ок. 1289, † 1329), подест на Алесандрия (1310), политик и кондотиер, господар на Розате и на Лука (15 април – 30 юни 1329); Джовани (* 1290, † 1354), епископ на Новара (1332), архиепископ на Милано от 1339, съгосподар на Милано (1349 – 1554) с брат си Лукино господар на Генуа (1352), господар на Болоня и Новара (1353); Лукино (* 1292, † 1349), съгосподар на Милано с брат си Джовани, господар на Павия (1315), съпруг на Виоланта от Салуцо, на Катерина Спинола и на Изабела Фиески. Стефано (* 1288, † 1337), господар на Арона (1325), съпруг на Валентина Дория Катерина (* 1282, † 1311), съпруга на Албоино I дела Скала, господар на Верона; Дзакарина (* 1295, † 1328), съпруга на Франкино Руска, господар на Комо; Флорамонда († 1321), съпруга на Гуидо Мандели, граф на Маканьо Империале; Агнес, съпруга на Чекино дела Скала Беатриче (* ок. 1280), съпруга на Спинета Маласпина, маркиз на Верукола
Има и един природен брат от извънбрачна връзка на баща си.
Говори се, че Галеацо се ражда в същия ден, в който бащиният му чичо Отоне Висконти побеждава през 1277 г. гвелфите от фракцията на Дела Торе в битката при Дезио.
Биография Политическа кариера През 1298 г. Галеацо е назначен за подест на Новара – позиция, която заема една година.
През 1300 г. баща му решава да го свърже с управлението на Милано. През 1302 г., начело на миланската армия, той обсажда Павия, но е отблъснат. Точно по това време Дела Торе и партията на гвелфите изгонват Висконти от Милано. Докато баща му Матео намира убежище в Мотеджана при сем. Скалиджери, Галеацо отива при семейството на тъста си във Ферара, където се раждат децата му.
През 1310 г. той е подест на ТревизоRitratti dei Visconti Signori di Milano con le loro Vite tratte dalla storia delle Famiglie celebri Italiane, Milano, del C. Pompeo Litta, с. 21-23. Когато през 1311 г. баща му възстановява господството над Милано благодарение на подкрепата на император Хайнрих VII, Галеацо е назначен за имперски викарий в Кремона, изгонен е на следващата година от Гулиелмо Кавалкабо, водач на гвелфите, и през 1313 г. е назначен за имперски викарий на Пиаченца. Притежаването на Пиаченца му позволява през 1321 г. да победи Кавалкабо, господари на Кремона, и да си върне този град. Като част от тези конфликти през септември 1321 г. Галеацо ръководи обсадата на Крема и Кремона и през ноември побеждава гвелфите от Пиаченца и Лоди в битката при Барди.
На 24 юни 1322 г. баща му Матео I Висконти умира в Крешенцаго. Галеацо събира генералния съвет на Милано, който го назначава с единодушно съгласие за наследник на баща му в Сеньория Милано и за капитан на народа за една година. Той оставя управлението на Пиаченца на съпругата си Беатриче д'Есте и сина си Ацо. Ситуацията е трудна, армиите, лоялни на папата на Флоренция и на краля на Неапол Робер Анжуйски, заплашват властта на Висконти. На негова страна са гибелините Кангранде I дела Скала, господар на Верона, и Кастручо Кастракани, господар на Лука.
Влизане на гвелфите в Пиаченца и Парма
В края на юни 1322 г. Раймондо ди Кардона, анжуйски наместник в Ломбардия, обсажда укрепеното село Басиняна. Галеацо реагира веднага, като нарежда на брат си Марко да го отблъсне. Той вече се е преместил в околностите заедно с генуезеца Герардино Спинола, командващ армия, подкрепена от флот на река По. На 6 юли, около 15 часа, Марко атакува врага както по суша, така и по реката. Флотата е победена, но армията успява да постигне скъпа победа, тъй като, поне според това, което разказва гвелфът Джовани ВиланиVillani, Nuova Cronica, гл. 159, Висконти губи около триста души, а техните противници наполовина по-малко. Не е ясно дали Кардона е бил заловен или не и след това е избягал, но е факт, че той успява да избяга във Валенца, но не и преди да остави триста конници на гарнизон при селото. Басиняна обаче се предава няколко дни по-късно.
Следвайки капаните, поставени от Галеацо на съпругата му Бианчина, на 9 октомври Вергузио Ланди с 400 пехотинци и 200 – 400 конници е въведен тайно в Пиаченца и превзема града. Твърди се, че Беатриче д'Есте успява да отвлече вниманието на врага, като хвърля монети от двореца, в който живее, за да позволи на сина си Ацо да избяга с ескорт от дузина мъже. В края на месеца миланските посланици съобщават на Галеацо предложението за мир от страна на папския легат, но той смята условията за неприемливи. На тази негова позиция се противопоставят Лодризио Висконти, Франческо да Гарбаняте, голям приятел на баща му Матео, и Симоне Кривели, които имат на своя страна главните кондотиери на германските наемни войски и част от миланския народ. Напрежението нараства до такава степен, че на 8 ноември се случват три въоръжени сблъсъци в града, в които войските на Галеацо надделяват до такава степен, че той е принуден да напусне Милано и да намери убежище в Лоди при сем. Вистарини. Господството на града е предоставено за една година и с одобрението на папския легат Жан дьо Шатийон, херцог на Бургундия. Когато новината за експулсирането на Галеацо Висконти достига до папа Йоан XXII, той дава на легата властта да отмени интердикта над Милано. На 27 ноември Кардона завладява градовете Пиаченца и Парма, които доброволно се подчиняват на папата.Giulini, Memorie, т. V, с. 129-135
Галеацо си възвръща властта В началото на ноември гвелфите, водени от Теняка и Страца Паравичини, набират малка армия в Мартезана, за да превземат Монца. Хората от Монца изпращат пратеници до Милано, за да поискат помощ, но Пагано да Казате, на когото е наредено да се намеси, се забавя (Бонконтро Мориджа заявява, че е възнамерявал да яде лазаня), така че Паравичини успяват да влязат и да превземат града благодарение на Гузино Каваца, който им отваря вратите. Лодризио и Франческо да Гарбагнате поискват помощ от други съюзнически градове, по-специално от Рускони от Комо и Торнели от Новара и след като събират армия, напразно се опитват да преговарят с Каваца и Паравичини. Тогава Лодризио Висконти насърчава войниците да атакуват града, като обещава три дни разграбване. На 16 ноември армията на Висконти атакува града, който бързо пада и е разграбен (с изключение на катедралата в Монца), като се има предвид, че гвелфската милиция, съставена предимно от обикновени хора, слабо обучени в оръжията, оказва слаба съпротива. Самият Лодризио е назначен за кмет на града и нарежда разрушаването на частта от стените, които гледат към Милано. Междувременно мирните преговори се разпадат. В началото на декември Лодризио сключва споразумение с Галеацо и през нощта между 9 и 10 декември той го въвежда в Милано, докато Жан дьо Шатийон е изгонен и миланските благородници, които са подкрепили бунтовете от предишния месец, бягат заедно. На 28 или 29 декември Галеацо отново е признат за господар на Милано и веднага отзовава Марко Висконти от Лигурия.
Битка при Горгондзола През февруари 1323 г. Раймондо де Кардона, подтикван от миланските благородници, които са избягали от града, разделя силите си на две армии. Едната я командва лично и се придвижва срещу градовете Алесандрия и Тортона, които се предават без бой. Другата, водена от неговия племенник Гастоне да Ломагра, съставена от 6000 – 12 000 пехотинци и 2000 – 4000 кавалеристи, нахлува в Джера д'Ада и лагерува в Караваджо. Сред тези войски има и войски от Пиаченца, водени от Вергузио Ланди, флорентинци под командването на Филипо Габриели, и германци, водени от Анри Фландърски, който получава потвърждение от папата като викарий на Лоди в ущърб на сем. Вистарини. Гвелфите, чрез легати, канят миланското духовенство да напусне града и няколко милански абати и духовници откликват на призива, както и много важни представители на аристокрацията на града, представяйки се на 15 февруари в лагера на Караваджо. В същото време папа Йоан XXII обявява нов кръстоносен поход срещу Висконти. На 25 февруари 500 конници под командването на Франческо да Гарбаняте и Симоне Кривели форсират река Ада, на две мили северно от Трецо; реката, обикновено непроходима, вероятно е била замръзнала поради много суровата зима. Скоро те са нападнати от войниците на Марко Висконти, който ги побеждава, залавяйки и екзекутирайки двамата командири със собствената си ръка. Когато по-голямата част от гвелфската армия пресича реката, Марко се оказва силно превъзхождан и е принуден да се оттегли на следващия ден към Вимеркате и на 27 февруари към Монца, оставяйки врага да превземе и трите моста над Ада в района на Милано Трецо, Ваприо и Касано. През април Кардона се обединява отново с останалата част от армията, която междувременно е получила значителни подкрепления от много градове в Ломбардия, Пиемонт и Емилия. Галеацо, от друга страна, има малко сили на свое разположение, тъй като много съюзнически гибелински господари са се помирили с папата и той може само да се опитва да укрепи Милано, като построи бастион извън селата на града. Германският крал Лудвиг Баварски напразно се опитва да убеди папския легат да се откаже от начинанието, но успява да убеди семействата Скалиджери, Бонаколси и Есте да подкрепят Висконти. На 19 април Марко и Лукино Висконти, командващи 2000 пехотинци и 1000 кавалеристи, напускат Милано и в късния следобед се сблъскват с гвелфска армия от около 4000 души и 2000 кавалеристи близо до Тречела. Битката приключва с падането на мрака с победа за гвелфите, които остават господари на полето, но претърпяват двойни загуби. Лукино е тежко ранен. Тогава Марко реши да се оттегли обратно в Милано.Giulini, Memorie, т. V, с. 138-144
Обсада на Милано Кардона не се възползва от несигурната ситуация, в която се намира Галеацо Висконти, въпреки увещанията на миланските благородници. На 11 юни той разполага армия от 30 000 души и 8000 кавалеристи пред Монца и след това се придвижва към Милано. Два дни по-рано 400 – 800 конници от Верона, Мантуа и Ферара влизат в града, за да подсилят редиците на армията на Висконти, както и хиляди пехотинци от съюзническите градове. Марко Висконти първоначално се опитва да блокира пътя към гвелфите близо до Сесто, но предвид численото им превъзходство той предпочита да се оттегли в стените на Милано. На 19 юни гвелфите успяват да преодолеят външния бастион, опожарявайки селата Порта Комазина, Порта Нуова и Порта Ориентале, и избивайки жителите. Флорентинците, за подигравка, празнуват Палио (конно надбягване) точно пред градските стени. След това Кардона се настанява в манастира на базиликата „Сан Симпличано“, а неговият племенник Гастоне в този на Санто Спирито, след като ръководи обсадата на Порта Верчелина с петстотин мъже. Сякаш това не е достатъчно, Гаспаре Граси, считайки ситуацията за благоприятна, се разбунтува срещу Галеацо и се провъзгласява за владетел на Канту, докато германските наемници, защитаващи Милано, се разбунтуват и са укротени само с отпускането на заплата от 6000 флорина. През следващите дни Кардона се опитва да разруши Порта Комасина с котка – вид обсадна машина, която е запалена от защитниците, докато Галеацо успява да заграби някои доставки, които трябва да снабдят гвелфите с нападение. През юли, поради горещината и хигиенните условия, се разпространява болест (може би чума), която убива триста гвелфски войници, включително племенника на Кардона Гастоне, и заразява още осемстотин войници. Вечерта на 25 юли Кардона вдига обсадата и се оттегля към Монца. На 9 октомври папата отлъчва Лудвиг Баварски за помощта, предоставена на Висконти.Giulini, Memorie, т. V, с. 144-148
Битка при Ваприо