Никита Пигонит () е византийски патриций и стратег на Драч и областта му в началото на 1018 г. През февруари същата година отбива нападението на българския цар Иван Владислав, който загива в битката. В панегирик за дъщерята на Пигонит (омъжена за брата на император Константин X Дука) известният книжовник Михаил Псел твърди, че драчкият военачалник сам е сразил Иван Владислав, с което е допринесъл решително за покоряването на България от византийците. По-достоверно обаче е сведението на Михаил Деволски, който съобщава, че по време на двубоя българският цар е бил убит от двама войници, притичали се на помощ на Пигонит.
През 1033 – 1034 г. Никита Пигонит е назначен за наместник на тема Васпуракан, за да се справи с натиска на азерите Равадиди. С помощта на наемническа руска дружина успява да отвоюва крепостта Беркри (до североизточния бряг на Ван) и убива местния емир.
Бележки
Цитирана литература
Допълнителна литература
Категория:Византийски военачалници във войните със Самуилова България Категория:Драчани