Ломбардската лига () е средновековен военен съюз между комуни в Северна Италия за борба срещу Свещената Римска империя. Въпреки че теоретично става въпрос за един и същ предмет на действие спрямо заплахата за комуналните свободи, обикновено се говори за две различни лиги, разграничаващи два периода на борба: тази срещу император Фридрих I Барбароса и тази срещу император Фридрих II.

Въпреки че водещата ѝ цел е военна, Ломбардската лига има стабилно управление, считано за един от първите конфедерални примери в Европа на комуните.

История Първа ломбардска лига

Първата ломбардска лига е създадена на 7 април 1167 г. в Абатство Понтида близо до Бергамо. Тя е скрепена с легендарната Клетва от Понтида, спомената за пръв път в текстове от 1505 г. Основателите на лигата са комуните на Милано, Лоди, Ферара, Пиаченца и Парма. На 1 декември 1167 г. тя се разширява благодарение на сливането ѝ с Веронската лига (сключена през 1164 г. във Верона с подкрепата на Венецианската република между Верона, Падуа, Тревизо и Виченца), и благодарение на участието на други комуни от Северна Италия (тогава дефинирана като Ломбардия в нейната цялост). Първоначално се включват 26 комуни и впоследствие – 30, сред които Крема, Кремона, Мантуа, Бобио, Бергамо, Бреша, Генуа, Болоня, Падуа, Модена, Реджо нел'Емилия, Тревизо, Венеция, Новара, Тортона, Верчели, Виченца и Верона.

Лигата е създадена, за да се противопостави на Фридрих I Барбароса – император на Свещената Римска империя в опита му да възстанови имперското влияние в Северна Италия. В това си начинание той е подкрепян от два ломбардски града, които имат единствено спорадично участие в Лигата: Павия и Комо. Императорът има претенции за пряк контрол върху Северна Италия с т. нар. Dieta di Roncaglia. Става въпрос за два конгреса, свикани от него през декември 1154 г. и ноември 1158 г. близо до Пиаченца. На конгресите Фридрих I претендира за върховенство на имперската власт според Corpus Iuris Civilis, където волята на императора има функцията на законодателна власт по аналогия с максимата на Улпиан quod principi placuit legis habuit vigorem (от латински: „Онова, което се харесва на принца, има силата на закон“).Valerio Marotta, AdG Scriptores Iuris Romani e Institut des sciences juridique et philosophique de la Sorbonne, Autocrazia o monarchia dinastica: usi e abusi della lex 'quod principi', Pensée juridique occidentale et juristes romains : archéologie d’un héritage, G. Giappichelli Editore, pp. 41 – 59. Императорът на няколко пъти атакува Италианския полуостров с цел възстановяването на имперската власт и наказването на бунтовническите комуни.

Лигата се радва на подкрепата на папа Александър III, който също желае намаляването на имперската мощ в Италия. Град Алесандрия, основан в Пиемонт от Ломбардската лига, носи името на папата и е роден като антиимперска крепост на границата с имперския съюзник Маркграфство Монферат.

В битката при Леняно на 29 май 1176 г. Фридрих I Барбароса е победен от войските на Ломбардската лига начело с Гуидо да Ландриано (според общоприетото вярване те са били предвождани от легендарния ломбардски лидер Алберто да Джусано).Paolo Grillo, Legnano 1176. Una battaglia per la libertà. Bari, Laterza, 2010. След решителното си поражение императорът сключва 6-годишно примирие, траещо до Констанцкия мир от 1183 г., според който средновековните комуни в Северна Италия се съгласяват да останат верни на императора в замяна на пълната местна юрисдикция над техните територии.

Италианският историк от 18 век Джорджо Джулини пише в своите „Мемоари“, че историкът Морена от Лоди лично е видял през 1160 г. миланското Карочо () – символ на общинската автономия, на който е стояло „огромно бяло знаме с червен кръст“ – транспарант, който се появява и на Карочо-то, използвано в битката при Леняно.Gilia Bologna, Milano e il suo stemma, Comune di Milano. Archivio Storico Civico e Biblioteca Trivulziana, Milano, 1989. Ломбардската лига всъщност избира за знаме червено-бялото знаме на Милано.

Лигата е възстановена през 1198 и 1208 г. по време на войните между император Ото IV и Филип Швабски.

Втора ломбардска лига

Възползвайки се от привилегията, дадена им от император Фридрих I Барбароса за използване на лигата по отбранителни съображения, някои комуни взимат решение за създаването на Втора ломбардска лига. Провеждат се месеци тайни преговори под покровителството на папа Хонорий III. На 2 март 1226 г. в църквата „Сан Дзеноне“ в Мозио (днешно подселище на градчето Акуанегра сул Киезе) се срещат делегатите на Милано, Болоня, Пиаченца, Верона, Бреша, Фаенца, Мантуа, Верчели, Лоди, Бергамо, Торино, Алесандрия, Виченца, Падуа и Тревизо, сключвайки военен съюз с продължителност 25 години. Също благодарение на папата към лигата се присъединяват графовете на Биандрате и маркграфът на Монферат, Крема и Ферара Бонифаций II Монфератски, а по-късно, през 1227 г. – и Виджевано.

Лигата си възвръща древния престиж, като се противопоставя на политическите намерения на император Фридрих II, съсредоточени върху нарастването на имперската мощ в Италия. Тези усилия включват битката при Кортенуова (27 – 28 ноември 1237 г.), която удостоверява победата на Фридрих II със завладяването на Карочо-то, по-късно изпратено като дар на папата, и превземането на Виченца от войските на императора. Милано и още пет града продължават да се съпротивляват и през октомври 1238 г. императорът трябва да вдигне обсадата на Бреша. Решаваща е ролята на Болоня, чиито рицари, спечелвайки битката при Фосалта през 1249 г. срещу гибелинска Модена, залавят краля на Сардиния Енцио от Сардиния – син на Фридрих II, който остава затворник в града в продължение на 23 години. За пореден път с папска подкрепа Ломбардската лига успява да осуети опитите на Фридрих II и след това се разпуска след смъртта му през 1250 г.

Управление Освен че е военен съюз, Ломбардската лига е един от първите примери за конфедерална система в света на средновековните комуни. Тя има съвет, различен от този на своите членове. Той носи името universitas и е съставен от представители, назначени от отделните комуни, които взимат решения с мнозинство в различни сфери, като напр. приемането на нови членове, войната и мира с императора. Тези им правомощия нарастват все повече и повече с течение на времето и universitas придобиват регулаторна, данъчна и съдебна власт – система, подобна на тази на днешната Директория.

Ако през първия период на лигата комуните нямат голямо участие в конфедералните дела и членовете на universitas са независими, то през втория период те получават известно влияние, което обаче е противовес на по-голяма ангажираност на съветниците с общинската политика. Освен това Ломбардската лига премахва митата, като по този начин се конституира като митнически съюз.Lega Lombarda in Federiciana

Участници в Лигата

Милано – от 7 април 1167 г. Пиаченца – от 7 април 1167 г. Ферара – от 7 април 1167 г. Лоди – от 7 април 1167 г. Парма – от 7 април 1167 г. Кремона Мантуа Бергамо Бреша Болоня Падуа Реджо Тревизо Виченца Венеция Верона

Вижте също Фридрих I Барбароса Фридрих II Битка при Леняно Мирен договор от Костанца Ломбардия

Източници Lega Lombarda, in Treccani.it – Enciclopedie online, Istituto dell'Enciclopedia italiana Lega Lombarda (Dizionario di Storia), in Dizionario di Storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 "Lombard League". Encyclopædia Britannica. 2008. Encyclopædia Britannica Online.

Библиография Gianluca Raccagni: The Lombard League (1164 – 1225). Oxford University Press, Oxford u. a. 2010, ISBN 978-0-19-726471-3 (= A British Academy Postdoctoral Fellowship Monograph). Odilo Engels: Die Staufer. 9. verbesserte und ergänzte Auflage mit Literaturnachtrag von Gerhard Lubich, Kohlhammer Verlag, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-17-021363-0 (= Kohlhammer-Urban-Taschenbücher Band 154). Helmut Maurer: Kommunale Bündnisse Oberitaliens und Oberdeutschlands im Vergleich. Thorbecke, Sigmaringen 1987, ISBN 3-7995-6633-3 (= Konstanzer Arbeitskreis für Mittelalterliche Geschichte. Vorträge und Forschungen Band 33). Stefan Weinfurter: Stauferreich im Wandel, Ordnungsvorstellungen und Politik in der Zeit Friedrich-Barbarossas. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 978-3-7995-4260-9 (= Mittelalter-Forschungen, Band 9). David Abulafia, Federico II. Un imperatore medievale, Torino, 1995 (ed. orig. London 1988). Rinaldo Beretta, Il congresso di Pontida del 7 aprile 1167, Carate Brianza, 1960, pp. 10. Rinaldo Beretta, Il giuramento di Pontida e la Società della Morte nella battaglia di Legnano. Storia o leggenda?, Como, 1970, pp. 86. Franco Cardini, La vera storia della Lega Lombarda, Milano, 1991 Roberto Chiodi, Lega lombarda, Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italian Gina Fasoli, La Lega Lombarda: Antecedenti, formazione, struttura, in Probleme des 12. Jahrhunderts, Vorträge und Forschungen, 12, 1965 – 67 pp. 143 – 160 Gina Fasoli, Re Enzo tra storia e leggenda, in AA.VV., Studi in onore di C. Naselli, II, Catania 1968. Antonio Messeri, Enzo Re, Parma 1981. Eberhart Horst, Federico II di Svevia L'imperatore filosofo e poeta, Milano, 1994 Ernst Kantorowicz, Federico II imperatore, Milano, 1988 (ed. orig. Berlin 1927 – 31). Ernst Kantorowicz, Federico II imperatore, Milano, 1988 (ed. orig. Berlin 1927 – 31) Elena Percivaldi, I Lombardi che fecero l'impresa. La Lega Lombarda e il Barbarossa tra storia e leggenda, Milano, 2009, Ancora Editrice. ISBN 88-514-0647- Gianluca Raccagni, Il diritto pubblico, la pace di Costanza e i „Libri iurium“ dei Comuni Lombardi, in Diego Quaglioni e Gerhard Dilcher (curatori), Gli inizi del Diritto pubblico, da Federico I a Federico II (Bologna-Berlin, 2008) pp. 309 – 40 Gianluca Raccagni, The Lombard League, 1167 – 1225, Oxford, 2010 Luigi Tosti, Storia della Lega lombarda, Tip. di Montecassino, Ivi, 1848.

Бележки

Категория:Средновековие Категория:Свещена Римска империя Категория:История на Италия Категория:Военни съюзи Категория:Ломбардия