Петър Димитров е български дипломат, общественик и просветен деец от последната четвърт на XIX и началото на XX век.
Биография Завършил образованието си в Робърт колеж през 1872 г., Димитров учителства известно време в родното си село Жеравна, след което се завръща като преподавател в колежа в Цариград. През 1876 г. съпровожда и подпомага американския консул Юджийн Скайлър при анкетата му за потушаването на Априлското въстание в Пловдивско, Сливенско и Търновско via Internet Archive. Превежда публикации на Уилям Гладстон за кланетата над българите. До 1879 г. работи като политически редактор на цариградския вестник „Зорница“, финансиран от американски мисионери. След това се установява в Източна Румелия. Избран е за депутат в Областното събрание и работи в Дирекцията на вътрешните работи. От 1881 г. в продължение на 9 години е префект (управител) на Пловдивски окръгЕнциклопедия „България“. София, Издателство на БАН, т. 2 (1981), с. 324.
На 4 септември 1885 г. – 2 дни преди Съединението – Областният директорат (правителството) на Източна Румелия, изпраща Димитров да въдвори ред в бунтуващото се село Голямо Конаре. Въпреки нареждането той не взима войска със себе си. Арестуван е от въстаниците, които потеглят към Пловдив, за да свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и директорите (министрите).
След присъединяването на Румелия към Княжество България правителството на Каравелов утвърждава Димитров за пловдивски окръжен управител. В преговори с емисари на султана през ноември 1885 г. той отбива опита на Високата порта да се възползва от Сръбско-българската война и да наложи османски комисар в Южна България.
Димитров е сред двамата български делегати в българо-турската комисия, която преговаря през лятото на 1886 г. за ревизия на Органическия устав на Източна РумелияПроданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България . Пловдив, 2010, с. 180 – 182. Посетен на 05.06.2015.
През 1890 г. Димитров минава на дипломатическа служба като български дипломатически агент в Белград, от 1892 до 1897 г. е в Цариград. През 1903 – 1905 г. представлява България в Букурещ и Атина. До 1909 г. е на дипломатически мисии в редица европейски столици.
Към края на живота си издава спомени за сътрудничеството със Скайлър при проучването на Априлското въстание и за участието си в събитията около Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Източници
Категория:Български дипломати Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Депутати в Областно събрание на Източна Румелия Категория:Преподаватели в Робърт колеж Категория:Възпитаници на Робърт колеж Категория:Родени в Жеравна