Алфонсѝна Орсѝни (; * 1472, Неапол, Неаполитанско кралство; † 7 февруари 1520, Рим, Папска държава) от фамилията Орсини, е чрез брак с Пиеро Злочестия господарка на Флоренция от 1487 до 1503 г., майка на Лоренцо II де Медичи и баба на френската кралица Катерина де Медичи.
Произход Алфонсина е дъщеря на Роберто Орсини (* пр. 1445; † 1476), господар на Пачентро, граф на Талякоцо и Албе, Велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и на втората му съпругата Катерина Сансеверино от Неапол. Нейни дядо и баба по бащина линия са Карло Орсини, господар на Пачентро, Велик конетабъл на Кралство Неапол, и Паола Джирониме Орсини от дома на графовете на Талякоцо, а по майчина – Америго Сансеверино, граф на Капачо, и Маргарита Сансеверино от херцозите на Санмарко.
Има един полубрат и четири полусестри от първия брак на баща си, както и един полубрат и една полусестра от негови извънбрачни връзки.
По бащина линия произлиза от господарите на Брачано, род от римското благородническо семейство Орсини, с линии в Папската държава и в Кралство Неапол. Нейните роднини по майчина линия, Дом Сансеверино, принадлежат към семейство от XI век – едно най-важните в Кралство Неапол. Орсини вече са свързани с Медичите благодарение на брака между Клариса Орсини, първа братовчедка на Алфонсина, и Лоренцо Великолепни през 1469 г.
Биография Начални години и брачни преговори След смъртта на баща ѝ през 1476 г., Алфонсина се установява с майка си в кралския двор в Неапол, като впоследствие пребивава и в различни замъци, принадлежащи на техни родственици.
През 1485 г. група неаполитански барони, подкрепени от папа Инокентий VIII, който по това време упражнява сюзеренитет над Кралство Неапол, се вдигат на въстание срещу крал Фердинандо I. Монархът получава подкрепа от господаря на Флоренция Лоренцо Великолепни и от миланския регент Лудовико Мавъра. На 2 ноември същата година Лоренцо сключва във Флоренция договор за наемничество с братята Орсини — Вирджинио, Вичино, Джулио и Джан Паоло — които се сражават на страната на краля и допринасят за потушаването на въстанието. Т. нар. Война на бароните завършва през август 1486 г. с мирен договор между папата и краля, който гарантира амнистия за бунтовниците.
След края на Войната на бароните Вирджинио Орсини, господар на Брачано, предприема стъпки за укрепване на съюза между рода Орсини и Дом Медичи чрез брачна връзка. През 1486 г. той предлага на Лоренцо Великолепни ръката на своя братовчедка Алфонсина за най-големия му син, Пиеро. Поради скромния произход и възпитание на Алфонсина предложението първоначално не среща одобрение, но Вирджинио разчита на подкрепата на съпругата на Лоренцо — Клариса Орсини, която е първа братовчедка на Алфонсина по майчина линия. С цел да оцени кандидатката, Лоренцо изпраща през ноември 1486 г. своя зет Бернардо Ручелай в Неапол, за да я наблюдава дискретно. Въпреки че Ручелай я намира за сдържана и недостатъчно образована, той отбелязва нейната физическа привлекателност, особено ръцете ѝ, и предполага, че краката ѝ са също толкова красиви. Въз основа на неговите впечатления, както и на обещаната зестра от 12 000 дуката, Лоренцо Великолепни дава съгласието си за брака между Пиеро и Алфонсина.
Брак
На 25 февруари 1487 г. в Неапол, в присъствието на крал Фердинандо I, е подписан брачният договор между Алфонсина Орсини и Пиеро де Медичи. Документът е сключен в отсъствието на младоженците, представлявани съответно от Вирджинио Орсини и Бернардо Ручелай, и е отпразнуван с голям разкош. Същия ден, макар и в Рим, се състои и бракът между сестрата на Пиеро — Мадалена — и извънбрачния син на папа Инокентий VIII — Франческето Чибо. И двата съюза представляват значим външнополитически успех за фамилията Медичи, като получават одобрението както на неаполитанския крал, така и на миланския двор.
Въпреки това брачните връзки с папския и неаполитанския двор предизвикват недоволство сред флорентинската олигархия. В отговор Лоренцо Великолепни предпочита да ангажира останалите си дъщери — Луиза и Контесина — с представители на местната аристокрация, съответно Джовани де Медичи и Пиеро Ридолфи. Осъзнавайки, че управлението на Медичите във Флоренция не е гарантирано нито от традицията, нито от закона, Лоренцо се стреми да осигури втора опора за семейството си в Рим чрез брачни съюзи и чрез планираната църковна кариера на сина си Джовани.
От своя страна кондотиерът Вирджинио Орсини очаква от съюза с Медичите да получи изгодни договори, препоръки и финансова подкрепа за себе си и семейството си. Предбрачните преговори са продължителни, особено по отношение на зестрата, която в крайна сметка е фиксирана на 12 000 неаполитански дуката — значително над обичайните стандарти във Флоренция и дори в самото семейство Медичи. Според неаполитанския обичай Алфонсина получава и контразестра от 4000 дуката. Поради роднинската връзка между съпрузите — Роберто Орсини е брат на Мадалена, тъща на Лоренцо — е необходимо специално папско разрешение за сключване на брака.
Алфонсина Орсини се среща със съпруга си Пиеро едва през май 1488 г., след като посещава своя роднина Вирджинио Орсини в неговия замък край Брачано. Вирджинио я придружава по време на пътуването ѝ до Флоренция, където се очаква да се състои сватбеното тържество. Пристигането на Алфонсина съвпада със смъртта на Луиза, 12-годишната сестра на Пиеро, което води до отлагане на церемонията. Сватбата е отпразнувана няколко седмици по-късно.
Пиеро де Медичи е описван като горд и непринуден младеж, чиято външност и поведение често създават впечатление за високомерие. Вместо да се ангажира активно с държавните дела, той предпочита развлеченията и игрите. Значително влияние върху възпитанието му упражнява майка му, Клариса Орсини, която го възприема като бъдещ наследствен владетел на Флоренция и го подготвя за тази роля. От своя страна баща му, Лоренцо Великолепни, гледа на Пиеро с критично око и в частни разговори го нарича „глупакът сред синовете ми“. Прякорът „Злочестия“, даден му още в детството, отразява известна липса на доверие в неговите способности.
Поради благородническия си, и най-вече римски произход, Алфонсина Орсини не е приета благосклонно от меркантилното общество във Флоренция. В града римските аристократи са възприемани с предразсъдък като фанатични и необразовани самохвалци, което води до социална изолация на младата съпруга на Пиеро де Медичи. На 16-годишна възраст Алфонсина се държи резервирано спрямо околните, което допълнително затвърждава представата за нейната недружелюбност. Тя не осъзнава, че властта на Медичите във Флоренция зависи от подкрепата на местното население, нито проявява желание да се адаптира към новата си среда. Въпреки това след смъртта на майка си Клариса Орсини на 30 юли 1488 г., Пиеро започва все по-често да се допитва до Алфонсина, което свидетелства за укрепване на техните лични отношения.
Във Флоренция Алфонсина Орсини развива активна благотворителна дейност. Тя оказва материална подкрепа на монаси и бедни, предава молби от граждани за помощ на съпруга си Пиеро II де Медичи, а по-късно и на сина си. Сред най-честите искания са облекчаване на данъчната тежест, осигуряване на работа и възстановяване на конфискувано имущество.Tomas, 2003, с. 53, 139.
Заедно с майка си и свекърва си Клариса Орсини Алфонсина подкрепя мащабната реконструкция на манастира „Санта Лукия“, включваща разширяване на съществуващите и изграждане на нови килии за доминиканските монахини, реставрация на църквата и построяване на параклис.Tomas, 2003, с. 87—88. Част от килиите са под личното наблюдение на жени от фамилията Медичи, които ги посещават свободно според своето разположение.Tomas, 2003, с. 88
Прогонване на Медичите
Смъртта на Лоренцо Великолепни на 8 април 1492 г. оставя на неговия най-голям син, Пиеро де Медичи, тежко политическо наследство. Банката на Медичи е в упадък, а доминиканският проповедник Джироламо Савонарола набира все по-голямо влияние сред флорентинското население със своите пламенни речи срещу моралната поквара и тиранията. Републикански настроените граждани започват открито да се противопоставят на управлението на Медичите.
В този нестабилен политически контекст Алфонсина Орсини ражда първото си дете — Лоренцо – на 14 септември 1492 г., а през следващата година и дъщеря си Клариса. Като съпруга на Пиеро тя често го съветва по въпроси, свързани с управлението, което води до обвинения, че именно тя е отговорна за неговите нерешителни и непопулярни политически действия.
През 1494 г. в Милано възниква конфликт за херцогския трон между законния владетел Джан Галеацо Сфорца, подкрепян от своя тъст – крал Алфонсо II от Неапол, и бившия регент Лудовико Сфорца, който, с подкрепата на император Максимилиан I, се стреми към разпадане на политическото равновесие, установено в Италия след Мира от Лоди (1454).
В този контекст Алфонсина Орсини оказва влияние върху съпруга си Пиеро II де Медичи в подкрепа на фамилията Орсини, която се придържа към съюза с Неапол и по този начин се противопоставя на Милано. Изолацията на Милано сред италианските държави подтиква Лудовико Сфорца към решителна стъпка — съюз с френския крал Шарл VIII, чиято армия навлиза в Италия с претенции към Неапол. Това събитие поставя началото на Италианските войни (1494–1559), които променят геополитическата карта на полуострова.
През 1494 г. Пиеро II де Медичи се опитва да предотврати навлизането на френската армия във Флоренция, като отстъпва стратегически важни крепости в Тоскана, както и пристанищата на Пиза и Ливорно, на крал Шарл VIII. Този акт предизвиква обществено недоволство и води до изгонването на Медичите на 8 ноември 1494 г. На следващия ден тълпа ограбва двореца на Медичите и принуждава Алфонсина Орсини и майка ѝ да го напуснат, като им отнема всички бижута.Reiss, 2001, с. 126. Двете жени се заселват в манастира „Санта Лукия“.Tomas, 2003, с. 88. Макар жените и децата от фамилията Медичи да не са официално включени в списъка на изгнаниците, техният поминък и свободата им на придвижване в територията на Флорентинската република са сериозно ограничени.Tomas, 2003, с. 105–106. Зестрата на Алфонсина, която по закон би трябвало да служи за нейна издръжка, е конфискувана от републиката.Tomas, 2003, с. 108.
Алфонсина и майка ѝ се обръщат за помощ към крал Шарл VIII, с молба да улесни завръщането на Медичите във Флоренция. Кралят успява да постигне единствено премахване на статута им на бунтовници.Tomas, 2003, с. 107. През май 1495 г. Алфонсина подава молба за разрешение да пътува до Рим, за да се събере със съпруга си, но получава отказ от властите.Tomas, 2003, с. 108–109. През септември същата година тя напуска града без разрешение и се присъединява към Пиеро и неговия брат Джулиано в Сиена. През март 1497 г. майката на Алфонсина също е изгонена от Флоренция.Tomas, 2003, с. 109.
Между 1495 и 1499 г. привържениците на Медичите предприемат няколко неуспешни опита за възстановяване на властта във Флоренция. Военните неуспехи на Пиеро водят до разрив между него и братята му, които напускат Италия. Впоследствие Пиеро се пристрастява към алкохола и разюздания начин на живот, което допринася за загубата на подкрепа сред последователите му.
Загрижена за бъдещето на децата си, Алфонсина успява с усилия да убеди Пиеро да се присъедини към армията на френския крал Луи XII, с надеждата да си върне властта във Флоренция. На 28 декември 1503 г. обаче френската армия е разгромена от испанските сили, водени от неаполитанския вицекрал Гонсало Фернандес де Кордоба, при Гаета. Пиеро се опитва да избяга с ценна артилерия през река Гариляно, но претоварената лодка се преобръща поради силен насрещен вятър. Пиеро се удавя на 31-годишна възраст в близост до Минтурно, а тялото му е открито няколко дни по-късно край устието на реката близо до Гаета.
Политическа дейност