Неославизмът е политическо движение, което възниква в края на 19 век и е част от по-старата панславянска идеологияWilliam Fiddian Reddaway. The Cambridge History of Poland.. Оформя се в резултат на дейността на чешките национални активисти. Основният инициатор е бил младочешкият политик Карел Крамарж.Vyšný, Paul, Neo-Slavism and the Czechs, 1898-1914, Cambridge, 1977, стр. 55-90..

Основа на идеологията Основната идея на неославистите се заключава в съвместна отбрана на земите, населени със славяни, в ответ на пангерманската експанзия. За реализацията на тази цел, движението се застъпва за равенство на всички славяни помежду си и счита за необходимо да се съхрани автономния статус на всяка група. Всеки от славянските народи е свободен самостоятелно да се развива — културно, икономически и политически, но заедно те са длъжни да работят съвместно в името на общото благо. Неославистите настояват за демократизация на славянското съобщество и освобождаване от доминиращото влияние на Русия.

За разлика от панславянството, неославянството не придава значение на религията и не прави разлика между католици и православни, не подкрепя създаването на едина славянска държава, и подкрепя ненасилствените методи за изпълнение на програмите си.Astrid S. Tuminez, Russian Nationalism Since 1856: Ideology and the Making of Foreign Policy. стр. 125-126

Първият конгрес на движението се провежда през 1908 в Прага като повод е годишнината от първия славянски конгрес проведен в контекста на либералните революции от 1848. Вторият конгрес се провежда в София през 1910, съпъстван от срещи на журналисти, лекари и спортисти от славянските страни.

Източници

Литература P. Vyšný, Neo-Slavism and the Czechs, 1898-1914 (London and New York: Cambridge University Press, 1977)

Й. Колейка, Славянские программьi и идея славянской солидарности в XIX и XX веках ( Praha: Státní pedagogické nakladatelstvi: 1964)

H. Kohn, Pans-Slavism: Its Ideology and History (New York: Vintage Books, 1960)

M. Petrovich, The Emergence of Russian Panslavism, 1856-1870 (New York: Columbia University Press,1956)

Z.Tobolka, „Der Panslavismus“, Zeitschrift für Politic, 6 (1913): 215-235

E. Despalatović, Ljudevit Gaj and the Ilyrian Movement (New York and London: Columbia University Press,1975)

Н. Кайчев, Илия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848) (София: Парадигма, 2015)

Ph. Shashko, From Mount Athos to the Shipka Pass: Slavic Consciousness among the Bulgarian Renaissance Intelligentsia, в: Славянские культурьi и Балканьi, Vol. 2: XVIII-XIX в., (ред.) Н. Тодоров, В. Тапкова- Заимова, Н. Драгова, М. Жечев, Л. Генова (София: Издателство на Българската академия на науките, 1978)

Б. Йоцов, Славянството и Европа (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992) Категория:Социални движения Категория:Идеологии