Ботево (, ) е село в южна Украйна, в Приазовски селищен съвет, Мелитополски район на Запорожка област. Населението му е около 1615 души (2001). География Разположено е на 18 m надморска височина в Черноморската низина, край устието на река Карсак, на брега на Азовско море и на 40 km югоизточно от град Мелитопол. Край селото е разположен Балабановият извор, известен още в началото на ХХ век с лековитата си вода.Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 210. Хаджийски отбелязва и други подобни извори край Ботево, както и че край селото са били открити петролни находища, неразработени поради избухването на Втората световна война. История Античност и Средновековие Край Ботево са открити две селища от късната късната бронзова епоха (I хил. пр. Хр.). В едната са открити останки от скитско селище (IV в. пр. н. е.). Има и могили, най-голямата от които достига до 3 метра височина.Ботєве, Приазовський район, Запорізька область, Історія міст і сіл Української РСР, ukrssr.com.ua, посетен на 7 декември 2022 г. Според някои автори при устието на река Корсак край Ботиево се е намирало древногръцкото селище Кремной, споменато от Херодот.Болтрик, Ю.В., Фиалко, Е.Е. К вопросу о локализации гавани Кремны // Скифы Северного Причерноморья, Киев, 1987, с. 41 – 48. За местонахождението на Кремной същестуват повече версии. По-голяма част от учените го локализират край Таганрог.Hind, John. Colonies and Ports-of-Tradee on the Northern Shores of the Black Sea: Borysthenes, Kremnoi and the "Other Pontic Emporia in Herodotos, Yet More Studies in the Ancient Greek Polis, Franz Steiner Verlag Stuttgart, 1997, p. 112. 

През 1993 година край Ботево са разкопани два кумански кургана с височина 1,6 м. и диаметър 38 м. В единия от тях е разкрито погребение на богат воин, положен заедно с въоръжение и предмети на бита.Толочко, Петр Петрович, Кочевые народы степей и Киевская Русь, Санкт-Петербург, 2017, с. 177-178.

Цареводаровка в Руската империя През първата половина на ХIХ век на мястото на днешното Ботево е разположен ногайският аул Улкан Сасиктагун (Улкон Сасъктогун). Ногайците са уседнали, но се занимават предимно с животновъдство, като развъждат коне. След Кримската война те се изселват в Османската империя.

Днешното село е основано от български преселници от преминалата към Молдова част от Южна Бесарабия. През 1861 година представители на желаещите да се изселят българи пристигат в Таврия, където се разпределят участъци за заселване. Участъците са разпределени с жребий между представителите на различните български бесарабски колонии, с изключение на Улкан Сасиктагун и Кичкине Тогун, които избира Генчо Къргов, представител на колонията Дермендере. Синът на Къргов, Михаил Греков пише, че тези два участъка са разпределени без жребий поради заслугите на Къргов за преселването.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 247. На мястото на бившето ногайско село Улкан Сасиктагун е основана новата българска колония Първо Дермендере, а в участъка Кичкине Тогун (Кичкине Сасък Тогун) - Второ Дермендере. Впоследствие първата колония е преименувана на Цареводаровка, а втората - на Строгановка. Цареводаровка е известна и като Каленчак.

Българските жители на Цареводаровка основават селото си през 1862 годинаДержавин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 25.. От ногайското селище са останали три дома и една джамия, пригодена впоследстивие за параклисГреков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 267. На 14 февруари 1872 година е осветен нов храм - „Свети Велокомъченик Димитрий“.Бонов, Йонко. Таврийски българи. Кратка история на сънародниците ни в Приазовието, Враца, 1998, с. 12

През 1881 година селото е център на Цареводаровска волост.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 282, 296. През 1886 г. в Цареводаровска волост са включени 18 села. В Цареводаровка се провеждат два годишни панаира.Волости и важнѣйшія селенія Европейской Россіи. По данным обслѣдованія, произведеннаго статистическими учрежденіями Министерства Внутренних Дѣл, по порученію Статистическаго Совѣта. Изданіе Центральнаго Статистическаго Комитета. Выпуск VIII. Губерніи Новороссійской группы. СанктПетербургъ. 1886, с. 55. През 1897 година Цареводар има 2448 жители, а през 1904 - 2996.

Михаил Греков пише през 1912 година, че в Цареводаровка и Строгановка са разположени четири големи търговски кантори , които изнасят жито и други зърнени храни. В Цареводаровка има три училища, с четирима учители и 199 ученика.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298, 300. През 1912 година, след избухването на Балканската война жителите на Цареводаровка събират 4000 рубли за организирането на Таврийско-Бердянската болница, изпратена в помощ на българската армия.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 27-28.

След болшевишката революция

Селото е разорено по време на Гражданската война в Русия, когато в Таврия се водят военни действия от различни армии (на Нестор Махно, на Антон Деникин, на барон Врангел, на болшевиките), върлуват разбойнически банди. През 1918 година в Цереводаровка функционира комитет за самоотбрана, чиято цел е защита на местните жители от „болшевишки и анархистки банди“.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 32, 234. Таврийските българи сформират и полк за самоотбрана, ръководен от полковник Малаков от Цареводаровка. Повече от година полкът на Малаков осигурява спокойствието в региона, но през есента на 1920 година е разбит при настъплението на съветските войски, ръководени от Фрунзе, и е принуден да се оттегли в Крим, където е разформирован от белогвардейците на Врангел.Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 212-215.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 31-32. През февруари 1921 Цареводаровка е залята от вълна от арести и разстрели.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 33.

След Гражданската война в селото е отворена гимназия.Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 209.

През 1924 година селото е център на район, в който влизат още 13 села. Жителите му са 4727 души, от които 4262 - българи.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.

В 1927 година в чест на Христо Ботев Цареводаровка е преименувана на Ботево (Ботиево). През 1930-1932 година селото преминава през разкулачването и глада в Съветска Украйна.

През 1943 година писателят Мишо Хаджийски описва Ботево по следния начин:

В независима Украйна

От 1991 година Ботево е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Ботієве.

През 2016 година е образуван Ботевски селски съвет в Приазовски район. През 2020 година Ботевският селски съвет е обединен с Приазовския селищен съвет, а Приазовският район е закрит.

През пролетта на 2022 година, в хода на руското нападение над Украйна Ботево е окупирано от руски военни части.

Икономика През 2012-2016 година между Ботево и село Приморски Посад е построена Ботиевската вятърна електроцентрала, определяна като най-голямата вятърна електроцентрала в Украйна.Лысенко, Иван. Реализация строительства крупнейшей ветроэлектростанции в Украине : Ботиевская ВЭС. Материалы третьего Международного энергетического форума «Энергоэффективность. Энергосбережение» (11 сентября 2013). Мощността ѝ е 200 мегавата.

Бележки

Категория:Села в Запорожка област Категория:Български селища в Украйна Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев