Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България.

Функциите и компетентността на Министерския съвет се определят от Конституцията на Република България и са регламентирани в гл. V (чл. 105 – чл. 116)Конституция на Република България. Дейността и организацията на работа на Министерския съвет, както структурата и функциите на неговата администрация се определят с „Устройствен правилник на Министерския съвет“ Устройствен правилник на Министерския съвет.

Министерският съвет заседава в сграда на бул. „Княз Александър Дондуков“ 1, град София. Там е разположена и неговата администрация.

Структура и състав Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри, които ръководят определено министерство с определен ресор (област на компетентност).

Министър-председателят се избира с решение на Народното събрание на Република България.

Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя. Народното събрание утвърждава и всички изменения в структурата и състава на правителството по време на мандата.

Броят и ресорите на министерствата се променя през годините, като някои от тях съществуват от създаването на Третата българска държава, а други са в рамките само на един мандат. Конкретното им количество обикновено се определя при съставянето на всяко правителство с оглед на приоритетите в работата му или баланса между партиите в правителствените коалиции, но може да се променя и по време на мандата на кабинета.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в Министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, т.е. министри без министерство и понякога без собствен ресор. След избирането си в Министерския съвет депутатите, които са назначени за министри, губят временно депутатските си права, които могат да възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при оставка на правителството.

Правомощия и компетенции Министерският съвет ръководи изпълнителната власт в страната и има следните правомощия:

ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на държавата в съответствие с конституцията и законите; осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на Въоръжените сили; като висш изпълнителен орган той осъществява и общото ръководство на държавната администрация; изготвя и внася законопроекта за държавния бюджет; ръководи изпълнението на държавния бюджет; назначава областните управители; може да предлага промяна в границите, административния център или наименованието на общината и на областта; организира стопанисването на държавното имущество.

В международната дейност той има право да сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени от закона.

Министерският съвет има законодателна инициатива. Той има право да изготвя и внася законопроекти в Народното събрание.

Актовете, които издава Министерският съвет в изпълнение на своите правомощия, са постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове, при условие, че е налице необходимият кворум: трябва да присъстват повече от половината от всички членове на Министерския съвет. Заседанията могат да бъдат открити или закрити. Заседанията се ръководят от министър-председателя, а в негово отсъствие от посочен от него заместник министър-председател.

Министерският съвет се подпомага от органи, като министерства, комитети, комисии, съвети и агенции, на които по тяхно предложение определя организацията и реда на дейността им. На тях той може да делегира изпълнението на някои свои функции и правомощия, когато за това съществува законно основание.

Правомощията на Министерския съвет съгласно Конституцията се прекратяват:

с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя.

Във всички случаи, когато правомощията на Министерския съвет са прекратени, той изпълнява функциите до избирането на нов Министерски съвет, като правителство в оставка.

След прекратяване на пълномощията на Министерския съвет и при невъзможност да бъде съставен нов такъв президентът назначава служебен премиер-министър от определен кръг лица, посочен в Конституцията. Служебният премиер предлага, а президентът утвърждава служебния Министерски съвет.

На 19 февруари 2026 г. за Министерски съвет е назначено правителството на Андрей Гюров – служебно правителство, което трябва да организира предсрочните парламентарни избори на 19 април същата година.

История

Княжество България (1878 – 1908) Министерския съвет на България е учреден с чл. 148 на Търновската конституцияКонституция на Българското княжество, 1879, приета по време на Учредителното събрание на 16 април 1879 г. Съгласно конституцията, членовете на Министерския съвет се назначават и уволняват от княза, а един от тях по негов избор се назначава за председател на съвета. Търновската конституция в чл. 161 определя, че Министерския съвет се състои от 6 министерства:

Външните работи и Исповеданията;

Вътрешните работи; Народното Просвещение; Финансите; Правосъдието; Военно Министерство. Първото правителство на Тодор Бурмов е назначено с указ от княз Александър I Батемберг на 5 юли 1879 г. и има задача да подготви избори през 1879 г.

От 1879 до 1911 г. структурата на Министерския съвет се допълва два пъти чрез съответните промени в конституцията. През 1893 г. при правителството на Стефан Стамболов се създават две нови министерства – на обществените сгради, пътищата и съобщенията и на тьрговията и земеделието.

Царство България (1908 – 1946) През 1911 г. при правителството на Иван Евстратиев Гешов някои министерства се преименуват и се създават още две стопански, като броят на министерствата нараства на 10.

За периода след  преврата през 1934г. до приемането на Конституцията на Народна Република България от 4 декември 1947 г. съставът и структурата на Министерския съвет често се променя разширява се, преобразува се, създават се нови министерства, други се преименуват, сливат или се раздвояват, а по време на правителството на Константин Муравиев се създава нова длъжност – министър без портфейл.

Народна република България (1946 – 1990) На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.

През 1946 г. се създава и институтът на подпредседателите на Министерския съвет.

С приетата на 4 декември 1947 г. конституция се въвеждат нови структурни промени в състава на Министерския съвет – съгласно чл. 39, негови членове освен председателят, подпредседателите и министрите, чийто брой е определен на 17, са и председателят на Държавната планова комисия, председателят на Комисията за държавен контрол и председателят на Комитета за наука, изкуство и култура.

На 3 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.

На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС Николай Георгиев и Стоян Тончев предложение, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно, на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.

На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на НС Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.

На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата.

Република България (от 1990)

Други По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Вижте също Портал:Политика Правителства на България – списък на правителствата на България. Министър-председател на България – списък на министър-председателите на България.

Източници

Външни препратки

Официален сайт на Министерския съвет на Република България Конституция на Република България Устройствен правилник на Министерския съвет

Категория:Правителства на България Категория:Административни сгради в София Категория:Сталинистка архитектура в София