Пекин (; , ) е столица на Китайската народна република. Той има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на Китайската народна република.
С население от над 21 000 000 жители и площ от около 16 801 km² градът е сред най-населените и най-обширните в света. Той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център. Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр.н.е. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.
Наименование на града
През изминалите три хилядолетия от своето създаване градът Пекин е имал множество имена. Сегашното българско наименование Пекин, което означава „северна столица“ (от 北, „север“, и 京, столица), е прието през 1403 година при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин, чието име означава „южна столица“.
Според съвременните правила за транскрипция от мандарин името на града се фонетизира на български като Бейджин или по-остарялата форма Бейдзин, но официалното наименование Пекин е по-отдавна наложено в българския език. Вариантът Пекин се използва и в други европейски езици, то е различна транскрипция на същата китайска дума 北京, и е въз основа не на съвременния мандарин, а на диалекти от времето на първите по-интензивни контакти между Китай и Европа през XVII век. По-късно в северните диалекти на китайския протича фонетична промяна, при която съгласната [kʲ] се трансформира в [tɕ].
География Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 m) на западната граница с провинция Хъбей.
През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия китайски канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.
Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площад Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.
Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони. Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари – -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската – -27 °C.
Административно деление Традиционно деление
Градската зона на Пекин традиционно се дели на следните райони (границите им може да не съвпадат с официалното административно деление):
Андинмен 安定门 Бейюан 北苑 Чаоянмен 朝阳门 Дунчжимен 东直门 Фанчжуан 方庄 Фученмен 阜成门 Фусинмен 复兴门 Хомао 国贸 Хепинли 和平里 Уандзин 望京 Ванфуцзин 王府井 Удаокоу 五道口 Сидан 西单 Сичжимен 西直门 Яюнцун 亚运村 Чжунгуанцун 中关村 Названието на много райони завършва на мен (门), което означава „врата“. В тези райони са разположени едноименните врати на старата крепостна стена на града.
Селища и градове Извън градската зона на Пекин, но на административната му територия са разположени следните селища и градове: Чанпин 昌平 Хуайжоу 怀柔 Миюн 密云 Лянсян 良乡 Люлимяо 琉璃庙 Тунчжоу 通州 Ичжуан 亦庄
Официално деление Административната територия на града с централно подчинение Пекин се дели на 14 района и 2 уезда.
Район/уездНаселение (преброяване от 2000 г.)Население (преброяване от 2010 г.)Площ (km²)Плътност (души/km²)Район Дунчен (东城区: Dōngchéng Qū) 881 763 919 000 41,86 21 700Район Сичен (西城区: Xīchéng Qū) 1 232 823 1 243 000 50,53 23 567Централна част на града (вътрешен град) общо: 2 114 586 2 162 000 92,39 23 401Район Чаоян (朝阳区: Cháoyáng Qū) 2 286 756 3 545 000 455,08 7790Район Хайдян (海淀区: Hǎidiàn Qū) 2 240 124 3 281 000 430,73 7617Район Фентай (丰台区: Fēngtái Qū) 1 369 480 2 112 000 305,80 6906Район Шицзиншан (石景山区: Shíjǐngshān Qū) 489 439 616 000 84,32 7306Външен град общо: 6 385 799 9 554 000 1275,93 7488Район Ментоугоу (门头沟区: Méntóugōu Qū) 266 591 290 000 1450,70 200Район Фаншан (房山区: Fángshān Qū)до 1986 – уезд Фаншань 814 367 945 000 1989,54 475Район Тунчжоу (通州区: Tōngzhōu Qū)до 1997 – уезд Тунчжоу 673 952 1 306 000 906,28 775Район Шуни (顺义区: Shùnyì Qū)до 1998 – уезд Шуньи 636 479 877 000 1019,89 860Район Чанпин (昌平区: Chāngpíng Qū)до 1999 – уезд Чанпин 614 821 1 661 000 1343,54 1236Район Дасин (大兴区: Dàxīng Qū)до 2001 – уезд Дасин 671 444 1 365 000 1036,32 1317Близки предградия общо: 3 677 654 6 322 000 7746,27 816Район Пингу (平谷区: Pínggǔ Qū)до 2001 – уезд Пингу 396 002 416 000 950,13 438Район Хуайжоу (怀柔区: Huáiróu Qū)до 2001 – уезд Хуайжоу 296 002 373 000 2122,62 176Уезд Миюн (密云县: Mìyún Xiàn) 420 019 468 000 2229,45 210Уезд Янцин (延庆县: Yánqìng Xiàn) 275 433 317 000 1993,75 159Далечни предградия общо: 1 387 456 1 574 000 7295,95 216
Населението на двата централни района на града за последните 10 години се е увеличило едва с 2 % (на 0,05 млн. души), близките предградия са нараснали с 50 % (на 3,17 млн. души), далечните предградия са нараснали със 72 % (на 2,64 млн. души), а крайните райони – с 13 % (0,19 млн. души).
16-те района и уезда на Пекин се делят на 273 административни единици от следващото, трето, ниво: 119 селища, 24 общини, 5 национални общини и 125 улични комитета.
История
В Джоукоудиен, на югозапад от Пекин са открити останки от Homo erectus, чиято местна разновидност е известна и като пекински човек.Ли, Лилиан М., Дрей-Ноуви, Алисън Дж., Кун, Хейли. Пекин. От имперска столица до олимпийски град, София, Рива, 2010, с. 19.
Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Йен (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Дзъ (蓟/ 蓟).
След падането на Йен последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан. През 938 г. династия Ляо (916-1125) създава една от столиците на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („Южна столица“). По време на династията Ляо в или близо да града са издигнати над 36 големи будистки храма и още повече по-малки. При династията Дзин (1115 – 1234) градът носи името Джунду („Централна столица“). Джунду е една от петте столици на империята и заедно с околността наброява около 250 000 домакинства. За владетелите е построен летен дворец на територията на бъдещия Забранен град.Ли, Лилиан М., Дрей-Ноуви, Алисън Дж., Кун, Хейли. Пекин. От имперска столица до олимпийски град, София, Рива, 2010, с. 20-21, 24-26.
През 13 век е основан Ханбалик („Хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260 – 1290). По времето на династия Мин (1368 – 1644) Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забраненият град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императори в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други. Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г. По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век той често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).
По време на Китайско-японската война (1937 – 1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.
Управление, икономика, инфраструктура
Развитие Пекинското управление се регулира от Комунистическата партия на Китай, начело със секретаря на ККП. Поради концентрацията на държавни предприятия в столицата на страната, през 2013 г. Пекин има повече централи на компании от Fortune Global 500, отколкото който и да е друг град в света. Градът се класира на 4-то място в света по брой на милиардери след Москва, Ню Йорк и Хонконг. През 2012 г. PricewaterhouseCoopers класира цялостното икономическо влияние на града на първо място в Китай.
Икономиката на Пекин се нарежда сред най-развитите и проспериращи в Китай. През 2013 г. номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) общината е 195 трилиона юана (314 милиарда щатски долара), което е 3,43% от БВП на страната, и се класира на 13-о място сред административните единици от провинциално ниво.БВП-2013 е на тримесечие според временните данни на China NBS (China NBS National DATA – тримесечни данни (中文) или China Statistical database – тримесечни данни (на английски) ); съпоставимите данни за световните икономики – IMF – WEO – База данни за 2014; средният обменен курс от 6,1932 юана за 1 USD през 2013 г.; за паритета на покупателната способност 4,247 юана са равни на 1 международен долар през 2013 г. в съответствие с IMF – WEO – Database April 2014 БВП на глава от населението от 93 213 юана (15 051 щатски долара) в номинална стойност и 21 948 международни долара в паритет на покупателната способност, е 2.2 пъти над средния за страната и се класира на второ място сред административните единици от провинциално ниво.Данните за БВП на глава от населението са в съответствие с Статистическо комюнике на провинциите на базата на Националния план за икономическо и социално развитие за 2013 г. , средногодишен валутен курс от 6,1932 юана за американски долар; паритетът на покупателната способност е съгласно April 2014 IMF data . 4,247 юана са еквивалентни на 1 международен долар. Размерът на икономиката се е утроил в периода 2004 – 2012 г.„Jones Lang LaSalle Research Report – Пет години след Олимпиадата – растежът в Пекин продължава, какво да очакваме след това?“ август 2013 г. и нараства с годишен темп от 7,7% през 2013 г.
Сектори Пекин има постиндустриална икономика, която е доминирана от третичния сектор (услугите), който генерира 76,9% от продукцията, следван от вторичния (производство, строителство) с 22,2% и първичния сектор (селско стопанство, минни добиви) с 0,8%. Секторът на услугите е широко диверсифициран с финансови услуги, търговия на едро и дребно, информационни технологии, търговски недвижими имоти, научни изследвания, както и услуги с жилищни недвижими имоти, всяка от които допринася за най-малко 6% от икономиката на града през 2013 г.