Уолтър Елиас Дисни () е американски филмов продуцент, режисьор, сценарист, озвучаващ актьор, аниматор, предприемач, писател и филантроп, носител на седем награди „Еми“, три награди „Златен глобус“ и двадесет и две награди „Оскар“ от петдесет и девет номинации. Носител е на четири почетни награди на филмовата академия на САЩ, като е получил повече номинации и награди от всеки друг човек. Известен е с влиянието си в развлекателната индустрия през 20 век. Като съосновател (заедно с брат му Рой О. Дисни) на Уолт Дисни Продъкшънс, Дисни се превръща в един от най-известните продуценти на филми в света. Корпорацията която съосновава, сега известна като Уолт Дисни Къмпани, днес има годишни приходи от около 35 милиарда долара. Няколко негови филма са включени в Националния филмов регистър от Библиотеката на Конгреса.
Дисни е особено известен като продуцент и популярен шоумен, както и като иноватор в областта на анимацията и дизайна на увеселителни паркове. С разрастването на студиото, Дисни въвежда синхронизиран звук, пълноцветен три-лентов Technicolor, пълнометражни анимационни филми и технически разработки в камерите. Резултатите се наблюдават във филми като „Снежанка и седемте джуджета“ (1937 г.), „Пинокио“, „Фантазия“ (и двете през 1940 г.), „Дъмбо“ (1941 г.) и „Бамби“ (1942 г.). След Втората световна война последват нови анимационни и екшън филми, включително „Пепеляшка“ (1950 г.) и „Мери Попинс“ (1964 г.). Той и екипът му създават редица от най-известните герои, в това число Мики Маус през 1928 г., герой, когото озвучава самият Дисни. Той също участва в планирането на Московския панаир през 1959 г., Зимните олимпийски игри през 1960 г. и Световния панаир в Ню Йорк от 1964 г. През 1965 г. започва разработването на друг тематичен парк, Светът на Дисни (). На неговото име са кръстени Дисниленд () и веригата курортни паркове на Уолт Дисни () в САЩ, както и в Япония, Франция и Китай.
Дисни е срамежлив, потиснат и несигурен човек когато е насаме, но представя топла и общителна публична персона. Той има високи стандарти и високи очаквания на тези, с които работи. Въпреки че има обвинения, че той е расист или антисемит, тези слухове са отхвърлени от много от хората, които го познават. Репутацията му се променя през годините след смъртта му, от патриот до представител на американския империализъм. Въпреки това той остава важна фигура в историята на анимацията и в културната история на САЩ, където е смятан за национална културна икона.
През целия си живот Дисни е пушач и умира от рак на белия дроб в Бърбанк, Калифорния, на 15 декември 1966 година преди да бъде завършен парка и проекта. През следващата година започва строителството на Уолт Дисни Уърлд Ризорт във Флорида, а на 1 октомври 1971 неговият брат Рой Дисни открива „The Magic Kingdom“.
Биография Ранни години Роден в Чикаго на 5 декември 1901 г., Уолтър Елиас Дисни е едно от петте деца на Елиас и Флора Кал Дисни. Семейството на баща му произлиза от Гауран в Ирландия, а фамилното име Дисни (Disney) е англицизирана версия на френското д'Изини (d'Isigny, от Изини сюр Мер в Нормандия), името на родоначалника Робер д'Изини, преселил се през 1066 година от Франция в Англия, заедно с Уилям Завоевателя. Бащата, Елиас Дисни, се премества от Канада в Съединените щати през 1878 година, като първоначално търси злато в Калифорния, а след това работи във фермата на родителите си и в железниците. През 1888 година се жени за Флора Кал, а две години по-късно семейството се установява в Чикаго, където живее Робърт, брат на Елиас Дисни, подпомагал го финансово през младежките му години.
През 1906 година, когато Уолт Дисни е четиригодишен, семейството се премества във ферма в Марселин, щата Мисури, където братът на Елиас, Рой, е закупил земя. Там Уолт Дисни се запалва по рисуването и дори продава свои рисунки на съседите. Семейството остава в Марселин четири години, докато се премества в Канзас Сити през 1911 година. Там Уолт и по-малката му сестра Рут посещават Бентънското начално училище, където той се запознава с Уолтър Пфайфър. Родителите на Пфайфър са почитатели на театъра и запознават Уолт с водевила и киното и не след дълго той прекарва повече време у тях, отколкото у дома. По това време той посещава съботни курсове в Института по изкуство на Канзас Сити.
Изучавайки усилено изобразително изкуство и фотография, амбициозният младеж нощем посещава и Академията за изящни изкуства в Чикаго. Там той се изявява като карикатурист във вестника на академията. През 1919 година Уолт започва работа в „Студио за изкуства Песмен-Рубин“. На новото си работно място той среща своя много близък приятел в бъдеще Уб Айуъркс. След края на Първата световна война, Уолт се отправя към Холивуд с молив, хартия и 40 долара в джоба си. Той започва бизнес със своя брат и Уб Айуъркс и други аниматори, като правят рекламни анимационни клипове.
Ранна кариера
През януари 1920 г., след като приходите на „Песмен-Рубин“ намаляват след Коледа, Дисни и Айуъркс са уволнени. Те започват свой собствен бизнес, но не успявайки да привлекат много клиенти, заминават да печелят пари в рекламната компания „Канзас сити“.Barrier, J. Michael (2007). The Animated Man: A Life of Walt Disney. Oakland, CA: University of California Press. ISBN 978-0-520-24117-6. "Buckaroo Bugs'." Компанията произвежда реклами, използвайки техниката на анимация за изрязванеMosley, Leonard (1990). Disney's World. Lanham, MD: Scarborough House. ISBN 978-1-58979-656-0.. Дисни се интересува от анимация, въпреки че предпочита рисувани карикатури. Със съдействието на книга за анимация, която заема и камера той започва да експериментира у дома. Открива нов бизнес с колега, Фред ХарманGabler, Neal (2006). Walt Disney: The Biography. London: Aurum. ISBN 978-1-84513-277-4.. Основният им клиент е местният театър „Нюман“, а кратките анимационни филми, които продуцират, се продават като „Смехът на Нюман-О-грам“Finch, Christopher (1999). The Art of Walt Disney from Mickey Mouse to the Magic Kingdom. London: Virgin Books. ISBN 978-0-7535-0344-7.. Дисни изучава басните на Езоп и първите шест филма „Смехът на Нюман-О-грам“ са модернизирани приказкиBarrier, J. Michael (2007). The Animated Man: A Life of Walt Disney. Oakland, CA: University of California Press. ISBN 978-0-520-24117-6. "Buckaroo Bugs'.".
През май 1921 г. успехът на „Смехът на Нюман-О-грам“ води до създаването на студио „Смехът на Нюман-О-грам“, за което той наема още аниматори, включително брата на Фред Харман Хю, Рудолф Айзинг и Айуъркс. Карикатурите не осигуряват достатъчно приходи, за да поддържат компанията платежоспособна, така че Дисни стартира производството на „Страната на чудесата на Алиса“ - базирана на „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“, които съчетават живото действие с анимацията. В резултат 12-минутният филм е завършен твърде късно, за да спаси студиото, което изпада във фалит през 1923 г.Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Biography. London: Aurum. ISBN 978-1-84513-277-4.Nichols, Catherine (2014). Alice's Wonderland: A Visual Journey Through Lewis Carroll's Mad, Mad World. New York: Race Point Publishing. ISBN 978-1-937994-97-6.
Дисни се премества в Холивуд през юли 1923 г. Въпреки че Ню Йорк е център на анимационната индустрия, той е привлечен от Лос Анджелис, защото брат му Рой се възстановява от туберкулоза тамBarrier, J. Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-503759-3. и той се надява да стане режисьор на живо. Усилията на Дисни да продаде „Страната на чудесата на Алиса“ са напразни, докато през октомври не подписва договор с Маргарет Дж. Уинклер за шест комедии „Алиса“, с опция за още две серии от по шест епизода всяка. Дисни и брат му Рой създават студиото на братята Дисни - което по-късно става The Walt Disney Company за продуциране на филми. Убеждават Дейвис и нейното семейство да се преместят в Холивуд, за да продължат продукцията, като Дейвис е на договор на стойност 100 долара на месец. През юли 1924 г. Дисни наема Айуъркс, убеждавайки го да се премести в Холивуд от „Канзас Сити“Thomas, Bob (1994) . Walt Disney: An American Original. New York: Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6027-2..
През 1928 година, пътувайки във влака, Уолт създава първата скица на Мики Маус, който по-късно става звезда в „Параходът Уили“ – първият анимационен филм със звук.
Създаването на Мики Маус За да заменят Осуалд, Дисни и Айуъркс разработват Мики Маус, вероятно вдъхновени от мишката за домашен любимец, която Дисни е приел, докато работи в студиото си, въпреки че произходът на героя не е ясен. Първоначално искат да го кръстят Мортимър Маус, но Лилиан го смята за твърде помпозно и вместо това предлага МикиGabler, Neal (2006). Walt Disney: The Biography. London: Aurum. ISBN 978-1-84513-277-4.. Преразглеждат временните скици на Дисни, за да направят героя по-лесен за анимиране. Дисни, който започва да се дистанцира от анимационния процесThomas, Frank; Johnston, Ollie (1995) . The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7., предоставя гласа на Мики до 1947 г.
Мики Маус се появява за първи път през май 1928 г. като еднократна пробна прожекция, но не успява да намери разпространител. След сензацията от 1927 г. „Джаз певецът“, Дисни използва синхронизиран звук на третия късометражен филм „Параход Уили“, за да създаде първата постпродуцирана звукова анимация. След завършване на анимацията, Дисни подписва договор с бившия изпълнителен директор на Universal Pictures, Пат Пауърс, за използване на системата за запис Powers Cinephone, който става новият разпространител на ранните звукови анимации на Дисни, които скоро стават популярниFinch, Christopher (1999). The Art of Walt Disney from Mickey Mouse to the Magic Kingdom. London: Virgin Books. ISBN 978-0-7535-0344-7..
За да подобри качеството на музиката, Дисни наема професионалния композитор и аранжор Карл Сталинг, по чието предложение е разработена поредицата „Глупава симфония“, предоставяща истории чрез използването на музика. Първият от поредицата „Танцът на скелета“ (1929 г.) е нарисуван и анимиран изцяло от Иверкс. По това време са наети и няколко местни творци, някои от които остават в компанията като основни аниматори. Групата по-късно става известна като Деветте старци. Поредицата Мики Маус и „Глупавите симфонии“ са успешни, но Дисни и брат му смятат, че не получават законния си дял от печалбите от Пауърс. През 1930 г. Дисни се опитва да намали разходите от процеса, като призовава Иверкс да се откаже от практиката да анимира всяка отделна чела в полза на по-ефективната техника на рисуване на ключови пози и да позволи на по-нископлатените асистенти да скицират останалите пози. Дисни иска от Пауърс да увеличи плащанията за аниматорите. Пауърс отказва и подписва Иверкс да работи за него. Сталинг подава оставка малко след това, мислейки, че без Иверкс студиото на Дисни ще затвори. През октомври 1931 г. Дисни претърпява нервен срив - „за което той обвинява махинациите на Пауърс и собствената си преумора“ - „така че той и Лилиан взимат удължен отпуск до Куба и круиз до Панама, за да се възстановят“.