Храна са веществата, потребявани от живите организми, за да поддържат жизнените процеси в себе си и да получават нужната енергия за тях. Храната включва хранителни вещества и питейна вода. Нейно основно предназначение е снабдяването на организма с химически свързана енергия.Има се предвид енергия, която е съхранена под формата на химически връзки в сложни органични молекули, като аденозинтрифосфат например, от които се извлича енергияга за жизнените процеси в клетките. Храните най-често имат естествен (растителен или животински) произход и съдържат въглехидрати, мазнини, белтъчини (протеини), витамини, минерали и баластни вещества. Храните се преработват от организма, след което в преработен вид се усвояват от клетките на организма, за да произвеждат енергия, поддържат живота и насърчават растежа.
При развитието си човечеството се е снабдявало с храна по два начина: чрез ловуване и/или отглеждане (опитомяване) на животни; чрез земеделие (събиране на растителна продукти като плодове, ядки, корени, както и засаждане, отглеждане и добив на растително производство).
Днес по-голямата част от храните, нужни за постоянно нарастващото население, се набавят чрез селскостопанска дейност и хранително-вкусовата промишленост.
Правото на храна е човешко право произлизащо от Международен пакт за икономически, социални и културни права (чл. 11, ал. 1 и 2). Пактът признава правото на адекватен стандарт на живот, включително адекватно хранене. Също така и фундаменталното право на свобода от глад (ООН, 16-12-1966).
Здравословното хранене е свързано с редовно ежедневно хранене, през приблизително равноотдалечени интервали от време. Здравословното хранене трябва да включва умерени, но разнообразни по съдържание и количества храна, съобразени с индивидуалните потребности.
Исторически обусловено, в различни култури се спазват различни възгледи, традиции и начини (способи) за приготвяне, сервиране и консумиране на храна. Тези възгледи изграждат и оформят представите за кухните на различните народи, както и за кулинарните традиции в по-широк план.
Българският възглед е част от общоевропейските порядки, които в съвременното общество са част от глобализиращите се норми, възприети в систематизирането на концепциите за „Световна кухня“.
Основните групи храни са от растителен произход. Най-ценните са плодовете и зеленчуците. Ястията, приготвяни само от зеленчуци в традиционната българска кухня са наричани леки или постни. В глобален възглед това са всички включени във вегетарианските храни.
Втората група храни са тези от животински произход, които са източник на белтъчини (протеини) – яйцата, млякото и млечни продукти. Не съществува ясна концепция, относно включването на продукти от тази група във вегетарианските храни. В българската кухня, включване на белтъчини от животински произход (яйца, мляко, млечни изделия) е приемливо за вегетарианска кухня.
Третата група храни (като хранителни продукти) са мазнините. Те се делят на такива от животински произход и мазнини от растителен произход. Когато се говори за непреработен вид те се наричат мас /мазнина от животински/ или масло /от растителен или млечен произход/. Не всички растителни масла са продукт за храни.
Неосновна група храна е тази, на храна от месо, придобито от плътта на умъртвени животни. Съществуват много концепции, които постулират, че тези храни могат да бъдат изключени изцяло от хранителния режим на хората и доста индивиди и общества спазват тези принципи. Но европейският, както и световният възглед е, че храненето с месо от животни е исторически дълго наложен навик, който не е приемливо да се премахва или забранява. Българските традиции през вековете са налагали периоди, в които месата са изключвани от храната за определени кратки или по-дълги сезонни периоди, като обичаят се нарича „постене“ или „пости“. Тези обичаи са следствие на комбинирани ритуали от езически и православни канони. Съществуват твърдения, че подобен режим се отразява здравословно на организма.
Относно дневния режим в начините на хранене – българите възприемат три вида хранене – закуска (закусване), обяд (обядване, обедно хранене) и вечеря (вечерно хранене). Закуските могат да бъдат няколко, като за основна се смята сутришната (ранна или първа закуска). Обядът е съставен от три блюда – предястие, ястие и десерт. Предястие е първото ястие, което се поднася. Обикновено е нещо леко (супа, салата). След него идва основно. И накрая е десерта. Той обикновено е някакъв сладкиш, плод или подсладен продукт (като плодово кисело мляко или сладка извара). На вечеря обикновено не се поднасят течни предястия, освен в случаите, когато такива се приготвят като основно вечерно ястие /обикновено през зимния период: пилешка супа, шкембе чорба, супа с макаронени изделия и др/. От вечерното меню често се изключва и десерта.
Произход на думата Думата произлиза от старобългарската , която е от общославянската *xorna, за която се предполага, че е заемка от иранските езици.За славяните е известно, че имат досег със северните ирански племена. Дерксен я свърза с авестийската дума *xᵛarəna, със значение на „храна“.
Определение Едно определение за храна се дава от регламента на Европейския съюз: „РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните“, а именно:
Хранителна стойност Хранителната стойност характеризира полезните качества на всяка една храна. Определя се от съдържанието и количеството на различните видове хранителни вещества, достъпността и усвояемостта им.
Хранителната стойност бива: Биологична стойност – определя се от съдържанието и количеството на незаменимите хранителни вещества и от тяхната степен на усвояемост. Енергийна стойност – това е количеството енергия, което се освобождава в организма при биологичното окисление на въглехидратите, мазнините, белтъците, органичните киселини и алкохолите.
Хранителни източници
Почти всички видове храна са от растителен или животински произход. Житните съставляват основната храна, осигуряваща повече от хранителната енергия от всички други култури в световен мащаб. Пшеница, царевица и ориз – с всичките си форми – съставляват 87% от всички житни култури по света.
Съществуват и други видове храни, които не са от растителен или животински произход. Такива са например гъбите, както и множество различни микроорганизми използвани в процеса на приготовление на храната. Дрожди и различни видове бактерии се използват за производството на най-разнообразни ферментирали продукти – хляб, алкохолни напитки, сирене, кисело мляко, туршии и редица други неразпространени в България храни. Друг интересен пример е синьо-зеленото водорасло Spirulina.McGee, 333 – 334. В храната се използват и някои неорганични субстанции като сода за хляб и тартаров крем.
Растения
Много растения или растителни части се използват като храна. Съществуват над 2000 растителни вида, които се отглеждат за храна, като много от тях имат по няколко различни сорта, а някои като например ябълката даже стотици културни сорта разработени за различни вкусове и видове използване.McGee, 253.
Семената на растенията са отличен хранителен източник както за животните така и за човека. Те съдържат множество, необходими за началния растеж на растението, вещества изключително нужни и полезни като омега-3 мастни киселини. Преобладаващата част от консумираната от хората храна е производна на семената. Ядливите семена включват житни (царевица, пшеница, ориз и други), бобови (фасул, грах, леща, и други) и ядки. Маслодайни култури често се отглеждат за производството на растително масло – слънчоглед, лен, рапица, сусам и другиMcGee, Chapter 9.
Семената са богати на ненаситени мастни киселини, поради което често са определяни като здравословни и полезни, като се има предвид, че не всички семена са ядливи. Някои семена, като тези на лимона, представляват опасност от задавяне, а други като тези от ябълка и череша съдържат отровен цианид в неголеми количества.
Плодовете представляват „яйчниците“ на растенията, в които се развиват семената. Много растения са еволюирали така, че да произвеждат плодове, привличащи животните като храна, а те от своя страна след като ги изядат разнасят семената на растенията на далечно разстояние. Плодовете са голяма част от хранителната диета на повечето човешки култури. Някои, от ботаническа гледна точка, плодове като домат, пипер, патладжан и тиквички и други, се възприемат и консумират като зеленчуци.McGee, Chapter 7.
Зеленчуците са втори тип растителна биоматерия широко използвана като храна. Към тях се числят кореноплодните (морков), листни зеленчуци (спанак и маруля), стъблени зеленчуци (бамбук и аспержи), както и такива чиято консумируема част е цвета (артишок и броколи).McGee, Chapter 6.
Животни
Животните се използват като източник на храна директно или индиректно чрез различни свои продукти. Месото е пример за директно използване на животните за храна. То се добива от мускулите на животните. Вътрешните органи (карантия) и кожата също са хранителен източник. Животински продукти използвани от хората за храна включват мляко, произведено от млечните жлези, което в много култури се ползва директно за пиене или за производството на различни продукти (сирене, масло, извара и други). В допълнение птиците и други животни снасят яйца, използвани за ядене, а произвеждания от пчелите мед, се използва за подсладител и храна на много места по света. В много култури, включително и в България за консумация се ползва и животинската кръв. В България от нея се приготвя кървавица, по света се използва за сгъстяване на сосове, като лечебно средство, във времена на глад, както и за направа на специални наденички подобни на кървавицата.Davidson, 81 – 82.
Някои хора и при някои култури не се позволява или доброволно се изключва консумацията на месо и животински продукти, въз основа на културни, здравословни, хранителни, етични или идеологични причини. Вегетарианството изключва употребата на месо, а веганството на всякакви животински продукти.
Хранителни добавки
Хранителните добавки са вещества, които се добавят към храната за подобряване на нейните вкусови качества, трайността или външния и вид.
Като хранителна добавка се приемат и овкусители, които не са същински растителни подправки, като например готварска сол, захар, оцет, но традиционно се наричат подправки.
Към хранителните добавки се причисляват и множество химични съединения, част от тях с изкуствен произход. Тези добавки обикновено подобряват трайността (консерванти) или вкусовите качества на храната, или се използват като изкуствени оцветители или ароматизатори.
Хранителни изделия Хранителните изделия са храни, получени при обработката на основните хранителни източници. За обработката виж по-долу. Към тях спадат всички видове сладкиши, включително и захарните изделия, ястия, печива, включително и всички тестени изделия, яхнии, гозби, кремове, мусове и др.
Безопасност на храните