Пиетро Раймонди (, * 20 декември 1786 в Рим, † 30 октомври 1853 също там) е италиански композитор и музикален педагог.
Биография и творчество Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпраща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол, където е контрапункт ученик на Джакомо Трито. След шест години леля му отказва да му помага и Раймонди се връща при майка си в Генуа, където написва няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър Teatro San Carlo в Неапол. През 1833 г. е доцент и директор на консерваторията в Палермо.
От 1820-те години той пише шест фуги. През 1847 – 1848 г. пише три оратории Putifar, Giuseppe и Giacobbe, които са поставени на 7 август 1852 г. в Teatro Argentina в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се нелечимо.
Източници
Dennis Libby, „Pietro Raimondi“, The New Grove Dictionary of Music and Musicians, ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2. Jesse Rosenberg: „Pietro Raimondi“, Grove Music Online ed. L. Macy (Посетен на 28 май 2005), (subscription access)
Външни препратки C. Ambìveri, Operisti minori dell'800 italiano, Roma 1998, pp. 126 – 127, ad vocem F. Cicconetti, Memorie intorno Pietro Raimondi, Roma 1867, 99 pagg. G. Masutto, I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche, Venezia 1884, p. 150, ad vocem A. Sapienza, La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento, Napoli 1998, pp. 75 – 76
Категория:Италиански композитори Категория:Оперни композитори Категория:Композитори на Романтизма Категория:Хора от Рим