Културно наследство (също и културно-историческо наследство) е културологичен и правен термин, обозначаващ съвкупността от културни ценности на дадена общност.
Правно определение в България Според Закона за културното наследство от 2009 г. културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
Културно наследство са: наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати; исторически обекти и комплекси; архитектурни обекти и комплекси; етнографски обекти и комплекси; образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура; природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения; индустриално наследство; произведения на изящни и приложни изкуства; народни занаяти; документално наследство; аудио-визуално наследство; устна традиция и език; книжовни и литературни ценности; обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; музика, песни и танци; народна медицина; кулинарни и еноложки традиции; народни игри и спортове. защо трябва да опазваме културното и историческо наследство
Закрила Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.
Културното наследство е обект на регулация и защита на национално и международно ниво. Основните регулаторни актове са: Закон за културното наследство на Р България от 2009 г. Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 (т.нар. Хагска конвенция)Convention for the Protection of Cultural Property in the Event of Armed Conflict, adopted at The Hague, 14 май 1954, сайт на ЮНЕСКО. Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета в Париж на 14 ноември 1970 г.
Източници
Закон за културното наследство от 2009 г. Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 г. Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г.
Външни препратки UNESCO World Heritage Centre International Council of Museums International Centre for the Study of the Preservation and Restoration of Cultural Property International Institute for Conservation of Historic and Artistic Works EPOCH – European Research Network on Excellence in Processing Open Cultural Heritage Cultural heritage search engine
Категория:Музеология