Пеши дружини на Българската армия

Пешите дружини на Българската армия са пехотни дружини от Българската земска войска и Източно Румелийската милиция формирани и съществували в периода 1878 – 1884 и 1885 година, когато са реорганизирани в пехотни полкове.

Началото на съвременната българска войска е положено още през пролетта на 1877 година извън България, когато преди обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) руската армия събира в Бесарабия българи, взели дейно участие в българските въстания и Сръбско-турската война (1876). От тези доброволци в Кишинев са сформирани две отделни дружини, които са наречени Българско опълчение. След преминаването на руската армия в Румъния са сформирани още дружини, като до края на войната техният брой нараства до 12. От това опълчение води началото си и българската войска.

След края на Руско-турската война (1877 – 1878) доброволците трябва да се разпуснат, но новосъздаденото княжество съгласно Санстефанският договор трябва да сформира нужната войска. През пролетта на 1878 година по-голямата част от опълченците са разпуснати, но е направен един набор с който се допълват бившите опълченски дружини, които влизат в състава на българската войска, на която е дадено наименованието Българска земска войска.

Първоначално формиране Първоначалното формиране на дружините се извършва съгласно чл. 6 и 8 от Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 (3 март нов стил) в които е записано, че новосъздаденото Княжество трябва да има „народна милиция“, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието на населението. На базата на този договор на 25 април са създадени временни правила за сформиране на Българска земска войска, а на 8 юли е издадена заповед № 1 на императорския комисар за формирането и цялостното устройство на Българската земска войска. В първа точка на заповедта се предвижда българската войска да се образува от пешите дружини на Българското опълчение и новосформирани пеши дружини, сотни и батареи.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 55 – 59

Преименуване дружините на Българското опълчение Два дена по-късно, на 10 юли 1878 година е издадена заповед № 3 на императорския комисар по военното управление в България пехотните дружини от бившето Българско опълчение, се преименуват в дружини на Българската земска войска.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 60

№ Българско опълчение Българска земска войска Формирана 1. 1-ва дружина от Българското опълчение Софийска № 1 пеша дружина 2. 2-ра дружина от Българското опълчение Кюстендиласка № 2 пеша дружина Кюстендил 3. 3-та дружина от Българското опълчение Радомирска № 3 пеша дружина Радомир 4. 4-та дружина от Българското опълчение Пловдивска № 20 пеша дружина 5. 5-а дружина от Българското опълчение Казанлъшка № 23 пеша дружина 6. 6-а дружина от Българското опълчение Ескизагорска № 24 пеша дружина 7. 7-а дружина от Българското опълчение Търновска № 9 пеша дружина Търново 8. 8-а дружина от Българското опълчение Габровска № 12 пеша дружина Арбанаси 9. 9-а дружина от Българското опълчение Сливенска № 26 пеша дружина 10. 10-а дружина от Българското опълчение Ямболска № 27 пеша дружина 11. 11-а дружина от Българското опълчение Видинска № 6 пеша дружина 12. 12-а дружина от Българското опълчение Свищовска № 15 пеша дружина

Формиране на нови 15 дружини На 12 юли 1878 година със заповед № 5 по военното ведомствто в България от императорския комисар относно попълването на опълченските дружини и сформиране на нови дружини от Българската земска войска, в 6-те санджака се създават нови 15 дружини.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 240 – 241

№ Дружина Санджак Формирана 1. Самоковска № 4 пеша дружина Софийски Самоков 2. Орханийска № 5 пеша дружина Софийски 3. Ломпаланска № 7 пеша дружина Видински 4. Врачанска № 8 пеша дружина Видински Враца 5. Севлиевска № 10 пеша дружина Търновски Севлиево 6. Ловчанска № 11 пеша дружина Търновски 7. Еленска № 13 пеша дружина Търновски Елена 8. Русчукска № 14 пеша дружина Русчукски Русе 9. Плевенска № 16 пеша дружина Русчукски Плевен 10. Разградска № 17 пеша дружина Русчукски Разград 11. Силистренска № 18 пеша дружина Русчукски Силистра 12. Пловдивска № 21 пеша дружина Филипополски 13. Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина Филипополски 14. Хасковска № 25 пеша дружина Филипополски 15. Бургаска № 28 пеша дружина Сливенски

Формиране на шуменската и варненската дружина На 9 декември 1878 година със заповед № 22 на императорския комисар относно свикване на нов набор се създават и последните две пехотни дружини.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 291

№ Дружина Формиране 1. Шуменска № 19 пеша дружина Шумен 2. Варненска № 29 пеша дружина Варна

През август 1878 е произведен още един набор от всички територии, заети от руската армия, като по този начин Българската земска войска е съставена от 29 отделни пехотни дружини, 8 батареи артилерия, 6 сотни кавалерия, 1 рота обсадна артилерия и 2 сапьорни роти.

№ дружина 1. Софийска № 1 пеша дружина 2. Кюстендиласка № 2 пеша дружина 3. Радомирска № 3 пеша дружина 4. Самоковска № 4 пеша дружина 5. Орханийска № 5 пеша дружина 6. Видинска № 6 пеша дружина 7. Ломпаланска № 7 пеша дружина 8. Врачанска № 8 пеша дружина 9. Търновска № 9 пеша дружина 10. Севлиевска № 10 пеша дружина 11. Ловчанска № 11 пеша дружина 12. Габровска № 12 пеша дружина 13. Еленска № 13 пеша дружина 14. Русчукска № 14 пеша дружина 15. Свищовска № 15 пеша дружина 16. Плевенска № 16 пеша дружина 17. Разградска № 17 пеша дружина 18. Силистренска № 18 пеша дружина 19. Шуменска № 19 пеша дружина 20. Пловдивска № 20 пеша дружина 21. Пловдивска № 21 пеша дружина 22. Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина 23. Казанлъшка № 23 пеша дружина 24. Ескизагорска № 24 пеша дружина 25. Хасковска № 25 пеша дружина 26. Сливенска № 26 пеша дружина 27. Ямболска № 27 пеша дружина 28. Бургаска № 28 пеша дружина 29. Варненска № 29 пеша дружина

През пролетта на 1879 година вследствие на Берлинския договор, Българската земска войска се разделя на две части – по-голямата съставена от 21 дружини, 8 батареи, 4 конни сотни, 1 обсадна рота и 1 1/2 сапьорна рота остават в Княжеството и образуват Княжеските войски, а другата – 9 дружини, 2 конни сотни, 1/2 сапьорна рота и една новосформирана полубатарея остават в Южна България.

Княжество България На 18 май 1879 година съгласно заповед № 44 Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 319 По-късно на 26 май 1879 година със заповед № 46 на императорския комисар относно премахването на губернските воински управления се сформират два военни отдела – Западен военен отдел (в Плевен) и Източен военен отдел (в Шумен). Останалите 4 дружини се подчиняват на командира на софийската дружна, който е с права на началник отдел, но без специално управление.Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 182 – 183 На 11 юни 1879 г. със заповед № 45 е формирана и Берковска № 21 пеша дружина.

№ Западен отдел № Източен отдел № Подчинени на командира на Софийска № 1 пеша дружина 1. Видинска № 6 пеша дружина 1. Севлиевска № 10 пеша дружина 1. Софийска № 1 пеша дружина 2. Ломпаланска № 7 пеша дружина 2. Габровска № 12 пеша дружина 2. Костендилска № 2 пеша дружина 3. Берковска № 21 пеша дружина 3. Търновска № 9 пеша дружина 3. Радомирска № 3 пеша дружина 4. Врачанска № 8 пеша дружина 4. Еленска № 13 пеша дружина 4. Самоковска № 4 пеша дружина 5. Свищовска № 15 пеша дружина 5. Русчукска № 14 пеша дружина 6. Плевенска № 16 пеша дружина 6. Силистренска № 18 пеша дружина 7. Орханийска № 5 пеша дружина 7. Шуменска № 19 пеша дружина 8. Ловчанска № 11 пеша дружина 8. Варненска № 20 пеша дружина 9. Разградска № 17 пеша дружина

През август същата година съгласно Указ № 36 от 1879 година 10 дружини получават нова номерация, а с указ № 108 от 17 декември 1879 Орханийска № 5 пеша дружина се преименува на Тетевенска № 5 пеша дружина.

№ Старо наименование Ново наименование 1. Орханийска № 5 пеша дружина Тетевенска № 5 пеша дружина 2. Берковска № 21 пеша дружина Берковска № 9 пеша дружина 3. Видинска № 6 пеша дружина Видинска № 10 пеша дружина 4. Ловчанска № 11 пеша дружина Ловчанска № 13 пеша дружина 5. Севлиевска № 10 пеша дружина Севлиевска № 14 пеша дружина 6. Търновска № 9 пеша дружина Търновска № 17 пеша дружина 7. Габровска № 12 пеша дружина Габровска № 18 пеша дружина 8. Еленска № 13 пеша дружина Еленска № 21 пеша дружина 9. Разградска № 17 пеша дружина Разградска № 22 пеша дружина 10. Русчукска № 14 пеша дружина Русчукска № 23 пеша дружина 11. Силистренска № 18 пеша дружина Силистренска № 24 пеша дружина

В периода (1880 – 1881) се създават последните 3 дружини. С Указ № 105, съгласно заповед № 163 от 31 август 1880 година се формират Орханийска № 11 пеша дружина и Раховска № 12 пеша дружина, през 1881 година с указ № 45 Плевенска № 16 пеша дружина е преименувана на Провадийска, а с указ № 49 се създава и Плевенска № 6 пеша дружина.„История на Сръбско-българската война“, стр. 84 Така поредността и наименованието на дружините на българската войска придобива следния вид:

№ Дружина 1. Софийска № 1 пеша дружина 2. Кюстендиласка № 2 пеша дружина 3. Радомирска № 3 пеша дружина 4. Самоковска № 4 пеша дружина 5. Тетевенска № 5 пеша дружина 6. Плевенска № 6 пеша дружина 7. Ломпаланска № 7 пеша дружина 8. Врачанска № 8 пеша дружина 9. Берковска № 9 пеша дружина 10. Видинска № 10 пеша дружина 11. Орханийска № 11 пеша дружина 12. Раховска № 12 пеша дружина 13. Ловчанска № 13 пеша дружина 14. Севлиевска № 14 пеша дружина 15. Свищовска № 15 пеша дружина 16. Провадийска № 16 пеша дружина 17. Търновска № 17 пеша дружина 18. Габровска № 18 пеша дружина 19. Шуменска № 19 пеша дружина 20. Варненска № 20 пеша дружина 21. Еленска № 21 пеша дружина 22. Разградска № 22 пеша дружина 23. Русчукска № 23 пеша дружина 24. Силистренска № 24 пеша дружина

Бригадна организация През 1883 година се закриват трите военни отдела и със заповед № 79 от 24 март 1883 г. пехотните дружини са сведени в 4 бригади, всяка от които се състои от 6 дружини:„История на Сръбско-българската война“, стр. 85Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 47

№ Бригади Дружини Щаб 1. Първа пехотна бригада Софийска № 1, Кюстендиласка № 2, Радомирска № 3, Самоковска № 4, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 София 2. Втора пехотна бригада Ломпаланска № 7, Берковска № 9, Видинска № 10, Орханийска № 11, Ловчанска № 13 и Севлиевска № 14 Плевен 3. Трета пехотна бригада Свищовска № 15, Търновска № 17, Шуменска № 19, Еленска № 21, Русчукска № 23 и Силистренска № 24 Русе 4. Четвърта пехотна бригада Врачанска № 8, Раховска № 12, Провадийска № 16, Габровска № 18, Варненска № 20 и Разградска № 22 Шумен

Полкова организация През пролетта на 1884 военният министър Михаил Кантакузин обмисля варианта за реорганизация на бригадната организация в полкова, каквато вече съществува при кавалерията и артилерията. На 12 октомври 1884 година с указ № 41 се въвежда полкова организация в българската войска, според която 24-те отделни пехотни дружини са сведени до 8 пехотни полка с по три дружини всеки полк. Всяка дружина се състои от четири роти. Съществуващата бригадна организация е запазена, като в 1-ва бригада влизат 1-ви и 2-ри полк, във 2-ра – 3-ти и 4-, в 3-та – 5-и и 6-и и в 4-та – 7-и и 8-и полкове. С влизането на дружините в полкове техните имена са премахнати, като остава само поредността от 1-ва до 3-та. „История на Сръбско-българската война“, стр. 86 – 87