Николай Тодоров Георгиев-Фол е български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания и преводач.
Биография и творчество Роден е на 13 януари 1898 г. в Берковица, в семейството на Тодор Георгиев и Николина Атанасова. Баща му е учител и банков чиновник, създател на първия църковен хор в България и на първия самодеен театрален колектив от учители. Майка му е дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна, учила в Нанчовото педагогическо училище в Шумен и е учила във френски колеж.
Завършва Търговската гимназия в София, след което учи режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. След дипломирането си се връща в България, където се свързва с литературния творчески кръг на Христо Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, и Александър Жендов. Заедно с Христо Смирненски издава вестник „Маскарад“. През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си „Рицари след бой“.
Сътрудничи на вестниците „Литературен глас“, „Развигор“, „Литературни новини“ и „Щурец“. В продължение на 4 години е редактор на вестник „Българан“. Редактира списание „Хоро“, а заедно с Христо Бръзицов – и списание „Палячо“. Прави много преводи, като е първият преводач на Бертолт Брехт в България.
През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа.
Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“.
Съпруг е на писателката Вера Бояджиева-Фол и баща на траколога проф. Александър Фол.
Умира на 14 март 1969 г. в София.
Произведения „Моята землянка: Хуморист. страници“ (1918) „Незначителни събития“ (1922) – разкази „Лято“ (1923) – новела „Червеният фенер“ (1925) – разкази „Народ и деспот“ (1928) „Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол“ (1929), „Мешко и приятеля му Таралежко“ (1930) – роман за деца „Слънчев дом“ (1946) – приказки и легенди „Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин“ (1932) „Три желания“ (1975) „Разкази, пиеси. Избрани творби“ (1979) „Златното магаренце. Весели приказки“
Пиеси
„Брачните вериги“ (1932) – комедия „Царкинята с девет пръста“ (1932) „Ловджийска сватба“ (1934) – комедия „Новите дрехи на царя“ (1935) – комедия „Сватбата на Мишока Мики“ (1935, 1946) „Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия“ (1939) „Златната невяста“ „Червената шапчица“ „Живата кукла“ „Сговорна дружина“ „Продадената брадва“
Източници
Биография и библиография в „Литературен свят“
Външни препратки
Категория:Български писатели Категория:Български преводачи Категория:Български детски писатели Категория:Български драматурзи Категория:Родени в Берковица Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив