Т-62 е съветски основен боен танк, приет на въоръжение в началото на 60-те години на 20 век. Създаден на основата на Т-55, той е първият сериен танк в света с гладкостволно оръдие. От него са произведени над 20 000 броя и освен в СССР е бил, или все още е, на въоръжение в повече от 20 държави. През 70-те и 80-те години е заменен от по-съвременните Т-64 и Т-72. Активно е използван в локални конфликти по време на Студената война и в наши дни: нахлуването в Чехословакия през 1968 г., конфликтът на о. Дамански, войната от Йом Кипур, войната в Афганистан, войната в Залива, Руско-чеченските войни, гражданската война в Сирия и др.
История на създаването На 20 май 1952 г. Научно-техническият комитет към към Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) изготвя задание за бъдещия основен боен танк от второто следвоенно поколение, което представя на конструкторските бюра към заводите №75, №183, №175, Ленинградския и Челябинския завод. Окончателното задание е оформено през декември същата година от ГБТУ и Министерство на транспортното машиностроене (Минтрансмаш).Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 29.. Като защитеност, огнева мощ, проходимост и подвижност той трябва да превъзхожда значително приетия на въоръжение след 1946 г. Т-54.
В началото на март 1953 г. в Минтрансмаш са разгледани предложенията на три конструкторски бюра – на харковския машиностроителен завод №75, нижнитагилския завод №183 – Уралвагонзавод, и ленинградския ВНИИ-100 (ВНИИТрансмаш – Всесъюзен научноизследователски институт за транспортно машиностроене). Проектът на завод №75 е под кодовото име „Обект 430“, на завод № 183 – „Обект 140“ и на ВНИИ-100 – „Обект 907“. Година по-късно – през март 1954 г. са разгледани и трите предескизни проекта и с постановление на Съвета на министрите на СССР № 598 – 265 от 2 април 1954 г. е решено и трите проекта да минат на ескизна фаза. На 6 май 1955 г. с постановление на Съвета на министрите на СССР № 880 – 524 се дава разрешение работата да продължи само по две машини – „Обект 430“ и „Обект 140“.Танки и люди. Дневник главного конструктора Александра Александровича Морозова. Харьков: Харьковский институт танковых войск НТУ „ХПИ“, 2007. Преимущество се дава на „Обект 430“, но тъй като по него е необходима още много работа, „Обект 140“ е избран като резервен вариант. Що се отнася до „Обект 907“ на ВНИИ-100, въпреки авангардните идеи – лят корпус, принципно нова купола, хидромеханична трансмисия и усилена бронировка, той е доста сложен за изработка, има твърде много недостатъци за изчистване и е взето решение работата по него да бъде прекратена.
Разработката на „Обект 430“ е дело на КБ-60. То е наследник на КБ-520, което по време на Отечествената война е евакуирано заедно със завод №183 в Нижни Тагил на територията на Уралвагонзавод. Негово дело там са разработките на танковете Т-44 и Т-54. След завръщането в Харков през 1951 г. конструкторското бюро е преименувано на КБ-60 към завод №75, начело с известния танков конструктор Александър Морозов.Т-62 – советский основной танк. Riga: Tornado, с. 4 Новата машина е значително по-добра като характеристики от Т-54 – монтирано е ново, по-мощно 100-mm оръдие Д-54ТС и механизъм за изхвърляне на изстреляните гилзи, монокулярен дневен стереоскопичен прицел ТПД-43Б (ТПД МС), челната част на корпуса и куполата е с трислойна броня, двигателят е 5-цилиндров двутактов многогоривен дизел 5ТД, опорните ролки са с по-малък размер.Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, с. 322, 1996. Част от тези новости по-късно са въведени в новия танк Т-64, разработен от същото КБ.
През 1954 г. работа по нов танк, означен като „Обект 140“, започва и конструкторското бюро към Уралвагонзавод, начело с Леонид Карцев. Оръдието на този модел също е било 100-mm Д-54ТС с ежектор и дулен спирач, оборудвано и с двуплоскостен стабилизатор „Молния“ (Разработван е и стабилизатор „Вьюга“, но работата по него е прекратена).otvaga2004.ru За двигател е избран дизеловият Д-36, който още и бил в процес на разработка. В ходовата част освен по 6 опорни ролки са предвидени и по 3 поддържащи. Въпреки сериозните нововъведения танкът показва много дефекти и през 1957 г., след похарчени 16 милиона рубли за разработката му, по предложение на Л. Карцев работата по „Обект 140“ е прекратена.Карцев, Л. Н. Воспоминания Главного конструктора танков. журнал „Техника и вооружение“, 2008, №№ 1 – 5, 8, 9, 11.
Работата по „Обект 430“ продължава още 4 години, докато накрая с постановление на Съвета на министрите на СССР № 141 – 58 от 17 февруари 1961 г. е решено проектът да бъде прекратен и да започне работата по нов танк под името „Обект 432“, който по-късно е приет на въоръжение като Т-64.Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 47.
Въпреки че „Обект 430“ е изключително иновативен, той е доста сложен за изработка, а и не превъзхожда значително по огнева мощ настоящия основен боен танк Т-54. По това време на въоръжение в армиите на НАТО постъпва новото 105-mm оръдие L7A1 с начална скорост на снаряда 1470 m/s срещу 850 m/s за 100-mm Д10Т, което се монтира на съветските Т-54 и Т-55. С него са съоръжени британските танкове Centurion Mk 9 и с лицензна версия – американските M-60. Към началото на 60-те години армиите на НАТО разполагат както с високоефективни противотанкови управляеми снаряди, така и със 105-mm и 120-mm бронебойно фугасни снаряди, които без проблем поразяват бронята на тежкия съветски танк Т-10.
Всичко това налага спешната разработка на нов танк с усилена броня и огнева мощ. След прекратяването по работата върху „Обект 140“ конструкторското бюро към Уралвагонзавод под ръководството на Л. Карцев започва работа по два нови проекта. Първият е „Обект 165“, който използва корпуса и куполата от „Обект 140“, бойното отделение от „Обект 150“, моторно-трансмисионно отделение от „Обект 155“]]..Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 56. Въоръжен е с по-мощно 100-mm оръдие Д-10Т2С. На заседание на комисия от военно-промишления комплекс на СССР от 1961 г. е взето решение танкът да бъде приет на въоръжение през 1963 г. под името Т-62А. Само две години по-късно с постановление на Съвета на министрите на СССР работата е прекратена и машината не е произвеждана серийно.
Вторият проект – „Обект 166“, е далеч по-успешен. Карцев предлага в края на 1958 г. освен 100-mm нарезно оръдие да се използва и гладкостволно оръдие. По това време преминава успешно изпитанията ново 100-mm гладкостволно противотанково оръдие Т-12. Затова и новата разработка в постановлението №831 – 371 на Съвета на министрите на СССР от 21 юли 1959 г. е записана като „изтребител на танкове“. Решено е калибърът на новото оръдие У-5ТСД „Молот“, получило по-късно означението 2А20, да бъде 115 mm. Първоначалната идея е била за него да се използва продухване на цевта със сгъстен въздух след изстрел, но е отхвърлена, защото се усложнява конструкцията и се намалява боекомплекът. Ежекторът на оръдието обаче се оказва недостатъчен за отвеждане на газовете след изстрел и се налага добавянето на отвор в задната част на куполата за изхвърлянето на гилзите. От април до септември 1960 г. два опитни екземпляра преминават успешно през полигонно-войскови изпитания. През есента същата година документацията по новата машина се задържа от председателя на Научно-техническия комитет на ГБТУ ген. Радус-Зенкович, който очевидно предпочита довършването на харковската разработка на „Обект 432“. Благодарение на намесата на командващия сухопътните сили маршал Чуйков въвеждането на новата машина се ускорява, но вече в документацията се води не „изтребител на танкове“, а „нов среден танк“.Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 65.
Тази промяна по-късно оказва силно влияние върху бойните качества на танка, тъй като той е проектиран и изпълнен като изтребител на танкове, който трябва да участва в бой съвместно с основните бойни танкове Т-54/Т-55, които са по-добре пригодени за борба с пехотните противотанкови средства. Но тъй като в решението за производство е записан като „основен боен танк“, се появяват цели полкове, комплектовани само с Т-62, което ги прави не особено ефективни при мащабни бойни действия.Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 98.
През март 1961 г. се провеждат заключителни изпитания, а на 27 май 1961 г. Държавният комитет по отбранителна техника излиза със заключение танкът да бъде приет на въоръжение. На 12 август същата година е прието и правителственото постановление за постъпване в армията на новия Т-62. За първи път танкът е демонстриран публично на парада на Червения площад в Москва на 7 ноември 1965 г.
До края на 1961 г. са произведени 25 предсерийни бройки, след което от 1 януари 1962 г. заводът е спрян за 6 месеца за пренастройка за новата машина и от 1 юли 1962 г. започна серийното производство на танка. До октомври 1973 г., когато производството на този модел е спряно, са произведени общо 19 019 машини. От 1975 до 1978 г. танкът е произвеждан по лиценз и в Чехословакия, а от 1980 до 1989 г. и в КНДР.
През 1964 г. се появява командирският вариант Т-62К с допълнителна радиостанция и навигационна апаратура, а през 1967 г. танкът претърпява леки модификации и са премахнати люковете над моторно-трансмисионното отделение. От 1972 г. куполата е модифицирана и се установява установка за 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ. През 1983 – 85 г. е извършена дълбока модернизация – допълнителна бронева защита, нова система за управление на огъня с лазерен далекомер и др. Модернизираната версия е наречена Т-62М. Последната модернизация е Т-62АМ със 125-mm оръдие, нов, по-мощен двигател и динамична защита.
Устройство Конструкция Танкът е изграден по класическа схема и има три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в кърмовата част.
Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челните бронирани листове с дебелина 100 mm са съединени под ъгъл 60°, като по този начин се увеличава защитеността при пряко попадение – дебелината на бронята достига 200 mm. Страничните бордове са с дебелина 80 mm, кърмата е с дебелина 45 mm, а дъното – 20 mm (дъно). Таванът на корпуса е с дебелина 60 mm. Корпусът в сравнение с този на предшественика си Т-55 е удължен – 6630 mm срещу 6200 mm.
Куполата е със значително по-голям обем от тази на Т-55, има полусферична форма и е изцяло лята. Дебелината на бронята в предната ѝ част е 220 mm, отстрани – 165 mm, 65 mm в задната част и 30 – 58 mm отгоре. Характерно за Т-62 е отворът за автоматично изхвърляне на гилзата в задната част на куполата. След 1975 г. куполата е модифицирана и на люка на пълнача е монтирана установка за 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ. Мястото на механик-водача в отделението за управление е в лявата част, а в дясната част е разположен резервоар за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и зад него командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. Подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на екипажа по време на бойни действия.
Двигател и трансмисия