Джузепе Мария Гонзага (; * 20 март 1690, Гуастала, Херцогство Гуастала; † 15 август 1746, Падуа) от род Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Гуастала) е 6-и и последен херцог на Гуастала от 1729 г. до смъртта си.Giuseppe Maria Gonzaga, Dizionario-Biografico, Treccani.it, 2014 Той е и княз на Сабионета, княз на Боцоло и маркиз на Ористано.
Произход Той е най-малкото дете и втори син на Винченцо Гонзага (1634 – 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му Мария Витория Гонзага (1659 – 1707). По бащина линия е внук на Андреа Гонзага, граф на Сан Паоло, и на съпругата му Лаура Криспиано от маркизите на Фузара, а по майчина – на Феранте III Гонзага, херцог на Гуастала, и на Маргерита д’Есте.Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz Има един брат и три сестри: Мария Изабела (1680 – 1726) Антония (1685 – 1687) Елеонора Луиза (1686 – 1742), съпруга на губернатора на Сиена Франческо Мария де Медичи Антонио Феранте (1687 – 1729), херцог на Гуастала от 1714, съпруг на Маргерита Чезарини и на Теодора фон Хесен-Дармщат
Биография През 1714 г. Джузепе се премества от Гуастала в Кралство Неапол, за да завладее териториите на баща си (Графство Сан Паоло). Още в първите месеци на следващата година обаче той се завръща на север, във Венеция,Raffaele Tamalio, Giuseppe Maria Gonzaga, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 след като подписва пълномощно в полза на леля си Елеонора Гонзага, игуменка в неаполитански манастир. Във Венеция Джузепе е наблюдаван от слугите на брат си Антонио Феранте поради нарастващите си симптоми на деменцияMaria del Rio, La malattia mentale di Giuseppe Maria Gonzaga: полупаралитичен, той има много тикове и мании; избухва в сълзи за най-малкото нещо и толкова се страхува от смъртта чрез покушение, че не излиза от стаята си.
Изгнанието му във Венеция приключва едва на 30 април 1729 г., когато Джузепе трябва да се върне в Гуастала, за да я завладее поради внезапната смърт на брат му без наследници. Новият херцог пристига в Гуастала в такова физическо и психическо състояние, което го прави невъзможно ефективно да упражнява властта, която остава твърдо в ръцете на министър-председателя, граф Помпонио ди Спилимберго. Въпреки това това му състояние е добре известно и във Виена (Гуастала е имперски феод), дотолкова че само пет дни след поемането на властта (5 май 1729 г.) императорският двор изпраща свой собствен инспектор, за да провери дали Джузепе е подходящ за херцогската корона. Това посещение обявява, че херцогът е способен да се подобри и затова не е свален; като предпазна мярка обаче императорският двор урежда брака му с германската принцеса Елеонора Карлота от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, дъщеря на херцог Леополд фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и Мария Елизабета фон унд цу Лихтенщайн: бракът е сключен на 29 март 1731 г.
С избухването на Войната за полското наследство (1733 г.) Италия се превръща в бойно поле. Въпреки че Гуастала обявява своя неутралитет, това не е спазено от френско-испано-сардинците, които се стремят да придобият укрепения град Гуастала като база за техните операции срещу австрийците в Северна Италия. Още в края на 1733 г. херцогинята, поради благоразумие, се оттегля във Венеция със съпруга си: няколко месеца по-късно градът е превзет от франко-сардинците, командвани от Карл Емануил III Савойски, който се сблъсква с австрийците през битката при Гуастала (19 септември 1734 г.): след победата на франко-сардинците градът остава в техни ръце до 1736 г., когато е върнат на законните херцог, който се завръща там с ангажимента да поддържа испански гарнизон в града. Херцозите си връщат владението на херцогство в руини, опустошено от войната, смазано от задължението да поддържа тежкия испански гарнизон: херцогинята, с подкрепата на Виена, успява да изгони премиера Спилимберго (1739 г.) и да получи за себе си регентството на недееспособния си съпруг.
През 1746 г. Гуастала отново участва в европейските конфликти по време на Войната за австрийското наследство: имперските войски на Мария Терезия и Карл Емануил III (този път съюзник на Империята) бомбардират града, за да прогонят испанския гарнизон, и го окупират (3 април 1746 г.). Малко преди това херцозите бягат в Падуа, откъдето Джузепе никога не се връща. Всъщност той умира на 15 август от инсулт на 56 г. Понеже той няма деца, Гуастала е отстъпена на Свещената Римска империя в лицето на Мария Тереза Австрийска като императрица и херцогиня на Милано. С Аахенския мирен договор (1748 г.) херцогството става част от Херцогство Парма, с което Гуастала остава свързана до 1847 г., когато преминава под контрола на Херцогство Модена и Реджо, докато Сабионета, която от 1703 г. принадлежи на херцозите на Гуастала, е събрана отново в Мантуа.
Източници Raffaele Tamalio, Giuseppe Maria Gonzaga, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 Maria Del Rio - La malattia mentale di Giuseppe Maria Gonzaga ultimo duca di Guastalla in Atti e Memorie della Deputazione di Storia patria per le antiche provincie modenesi, s. 8., v. 3, Modena, Aedes Muratoriana, 1950 Giusèppe Marìa Gonzaga duca di Guastalla, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Бележки
Категория:Херцози на Гуастала Категория:Гонзага Категория:Италианска аристокрация