Пиер Шоню () е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната и религиозна история на Франция през XVI-XVIII век и на историята на Латинска Америка.

Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“. Водеща фигура във френската количествена история. Почетен професор на Университета Париж-IV: Пари-Сорбон. Дълго време води своя колонка във вестник „Фигаро“, в която прокарва своята подкрепа за Шарл дьо Гол и голизма.

Биография Пиер Шоню се ражда на 17 август 1923 г. в Белвил-сюр-Мьоз, Североизточна Франция. През 1947 г. преподава история в Лицея в Бар-льо-Дюк (). Става сътрудник на Висшето училище по испанистика () през 1948 г. и прекарва до 1951 г. в Мадрид и Севиля. Силно повлиян от Фернан Бродел, който е негов научен ръководител, през 1954 г. Шоню защитава дисертация върху Севиля и Атлантика.„Mort de l'historien Pierre Chaunu“, Le Monde.fr avec AFP, 24.10.2009. „L'historien Pierre Chaunu est mort“ , Le point.fr avec AFP, 24.10.2009.

Преподава в лицея в предградието на Париж Ванв (1951–1956), изследовател в Националния център за научни изследвания (), където става старши изследовател () през 1959 г. През 1960 г. става доцент (), а през 1962 г. професор в Университета на Кан (), където основава Център по количествена история () през 1966 г. През 1970 г. става професор по модерна история в Университета Париж-IV: Пари-Сорбон.

От 1980 г. е член на Историческата секция на Научния съвет на CNRS. През 1982 г. е избран за член на Историческата и географска секция на Академията за морални и политически науки ().

От началото на 80-те години е колумнист на вестник „Фигаро“.

Баща е на шест деца, сред които илюстратора и карикатурист Еманюел Шоню (р. 1966 г.).

Командор на Ордена на почетния легион.

Почетен доктор на Севилския университет.Gente, El Pais, 15 de noviembre de 1980.

Пиер Шоню умира в Кан на 22 октомври 2009 г.

Библиография Histoire de l'Amérique latine, Paris, PUF, "Que sais-je?", 1949. Преиздадена през 2009 г. Séville et l'Atlantique (1504–1650), Paris, SEVPEN, 12 volumes, 1955-1960. (Prix de Loubat, 1962).Palmarès des prix et des récompenses décernés en 1962. Les Philippines et le Pacifique des Ibériques, Paris, SEVPEN, 2 volumes, 1960-1966. L'Amérique et les Amériques de la préhistoire à nos jours, Paris, Armand Colin, 1964. La Civilisation de l'Europe classique, Paris, Arthaud, 1966. L'Expansion européenne du XIIIe et XVe siècles, Paris, PUF, 1969. Conquête et exploitation des nouveaux mondes, Paris, PUF, 1969. La Civilisation de l'Europe des Lumières, Paris, Arthaud, 1971. L'Espagne de Charles Quint, Paris, SEDES, 2 тома, 1973. Démographie historique et système de civilisation, Rome, EFR, 1974. Histoire, science sociale, Paris, SEDES, 1974. Le Temps des Réformes, Paris, Fayard, 1975. De l'histoire à la prospective, Paris, Robert Laffont, 1975. Les Amériques, XVIe et XVIIIe siècles, Paris, Armand Colin, 1976. La peste blanche (в съавторство с Жорж Сюфер), Paris, Gallimard, 1976. Séville et l'Amérique aux XVIe et XVIIe siècles, Paris, Flammarion, 1977. La Mort à Paris (XVIe et XVIIe siècles, Paris, Fayard, 1978. Histoire quantitative, histoire sérielle, Paris, Armand Colin, 1978. Le sursis, Paris, Robert Laffont, 1978. La France ridée, Paris, Pluriel, 1979. Un futur sans avenir, Histoire et population, Calmann-Lévy, 1979. Histoire et imagination. La transition, Paris, PUF, 1980. Église, culture et société. Réforme et Contre-Réforme (1517–1620), Paris, SEDES, 1980. Histoire et décadence, Paris, Perrin, 1981. (Grand Prix Goubert, 1982) La France, Paris, Robert Laffont, 1982. Pour l'histoire, Paris, Perrin, 1984. L'Aventure de la Réforme. Le monde de Jean Calvin, Paris, Desclée de Brouwer, 1986. Apologie par l'histoire, Paris, Œil, 1988. Le Grand Déclassement, Paris, Robert Laffont, 1989. Reflets et miroir de l'histoire, Economica, Paris, 1990 Histoire économique et sociale de la France. Tome 1, 1450-1660, (в съавторство с Ернест Лабрус) PUF, "Quadrige", 1993. Colomb ou la logique de l'imprévisible, Paris, F. Bourin, 1993. Baptême de Clovis, baptême de la France, Paris, Balland, 1996. Le Basculement religieux de Paris au XVIIIe siècle, Paris, Fayard, 1998. Charles Quint, (в съавторство с Мишел Ескамила), Paris, Fayard, 2000. La femme et Dieu, (в съавторство с Жак Ренар), Paris, Fayard, 2001 Essai de prospective démographique, (в съавторство с Южет Шоню и Жак Ренар), Paris, Fayard, 2003 Des curés aux entrepreneurs: la Vendée au XXe siècle, Centre Vendéen de Recherches Historiques, 2004. Le livre noir de la Révolution française, Cerf, 2008

На български История на Латинска Америка. София: Кама, 2002, 128 с.

Източници

Външни препратки André Larané, „Pierre Chaunu: Un historien qui compte“, herodote.net, février 2007 Philippe Levillain, „NOTICE sur la vie et les travaux de Pierre Chaunu“, публична лекция пред Академията за морални и политически науки, 18 mars 2013 Пьер Шоню, „Во что я верю“ , Библиотека Якова Кротова

Категория:Френски историци Категория:Френски стопански историци Категория:Френски колумнисти Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Протестанти Категория:Нормандци