Кентърбърийски разкази (на английски: Canterbury Tales) е сборник с новели, написани от английския писател и поет Джефри Чосър в края на 14 векwww.britannica.com (две от които в проза, останалите – в стих). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски.
В сравнение с много предишни творби на Чосър, Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосъровият magnum opus (български: велика творба).
Той използва описанията на героите и техните разкази, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.
История През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист определено е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
Съдържание Сборникът разказва историите на група поклонници, които приключенстват от Съдърк (днешен Лондон) до Кентърбъри, за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
Разкази Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.
Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от Уолтър Уилиам Скийт, чието издание с творби на Чосър се използвало в Оксфордския университет през по-голямата част от 20 век, но сега рядко се използва.
Група А – Пролог (на английски: General Prologue)
- Разказът на Рицаря (на английски: The Knight's Tale)
- Разказът на Мелничаря (на английски: The Miller's Tale)
- Разказът на Стюарда (на английски: The Reeve's Tale)
- Разказът на Готвача (на английски: The Cook's Tale)Група B – Разказът на Правника (на английски: The Man of Law's Tale)
- Разказът на Моряка (на английски: The Shipman's Tale)
- Разказът на Игуменката (на английски: The Prioress's Tale)
- Разказът на Сър Топаз (на английски: Sir Thopas' Tale)
- Разказът на Мелибей (на английски: The Tale of Melibee)
- Разказът на Монаха (на английски: The Monk's Tale)
- Разказът на Манастирския Капелан (на английски: The Nun's Priest's Tale)Група C – Разказът на Лекаря (на английски: The Physician's Tale)
- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: The Pardoner's Tale)Група D – Разказът на Батската невяста (на английски: The Wife of Bath's Tale)
- Разказът на Кармелита (на английски: The Friar's Tale)
- Разказът на Църковния пристав (на английски: The Summoner's Tale)Група E – Разказът на Школаря (на английски: The Clerk's Tale)
- Разказът на Търговеца (на английски: The Merchant's Tale)Група F – Разказът на Оръженосеца (на английски: The Squire's Tale)
- Разказът на Франклина (на английски: The Franklin's Tale)Група G – Разказът на Втората монахиня (на английски: The Second Nun's Tale)
- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: The Canon's Yeoman's Tale)Група H – Разказът на Иконома (на английски: The Manciple's Tale)Група I – Разказът на Свещеника (на английски: The Parson's Tale)
Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
Фрагмент I – Пролог
- Разказът на Рицаря
- Разказът на Мелничаря
- Разказът на Стюарда
- Разказът на ГотвачаФрагмент II – Разказът на ПравникаФрагмент III – Разказът на Батската невяста
- Разказът на Кармелита
- Разказът на Църковния приставФрагмент IV – Разказът на Школаря
- Разказът на ТърговецаФрагмент V – Разказът на Оръженосеца
- Разказът на ФранклинаФрагмент VI – Разказът на Лекаря
- Разказът на Продавача на индулгенцииФрагмент VII – Разказът на Моряка
- Разказът на Игуменката
- Разказът на Сър Топаз
- Разказът на Мелибей
- Разказът на Монаха
- Разказът на Манастирския КапеланФрагмент VIII – Разказът на Втората монахиня
- Разказът на Йомена на КаноникаФрагмент IX – Разказът на ИкономаФрагмент X – Разказът на Свещеника
Предшестващи произведения Нито едно произведение преди Кентърбърийските разкази не е включвало темата за пилигрими. Въпреки това е очевидно, че на места Чосър е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории в съревнование, основен начин за развлечение в тогавашна Англия. През 14 век съществуват групи с избран водач, който оценява разказите на отделните участници в групата. Победителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран „церемонил-майстор“, който да ги ръководи и да организира пътуването.
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от „поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
„Декамерон“ на Джовани Бокачо съдържа повече паралели с „Кентърбърийски разкази“, отколкото която и да е друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея. От Бокачо, Чосър е възприел идеята за рамкирана композиция, рамката в „Кентърбърийски разкази" е едно поклонническо пътуване до Кентърбъри и обратно. Докато при Бокачо героите са на едно място, когато си разказват истории, т.е. рамката е статична, то у Чосър рамката на повествованието е динамична-пътуване. Джефри Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата „Декамерон“ съдържа 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета. Разказвачите при Чосър са 30. Разказвачите в „Декамерон“ са от една прослойка, а у Чосър са от най-различни. Една четвърт от приказките в Кентърбърийски разкази, съответстват на приказка от Декамерон, въпреки че повечето имат по-близки паралели в други истории. Затова някои учени смятат че е малко вероятно Чосър да е имал копие от книгата подръка и най-вероятно той просто е прочел Декамерон в даден момент.
Всеки от разказите има свой собствен набор от източници, предполагат учените, но само някои са използвани често в продължение на няколко разказа. Сред тях са поезия от Публий Овидий Назон, Библията и творбите на Петрарка и Данте. Чосър е първият автор, който използва работата на двамата италианци. Много учени твърдят, че има голяма вероятност Чосър да се е срещнал с Петрарка или Бокачо.
„Утешението на философията“ на Боеций се появява в няколко от разказите, както и творбите на Джон Гоуър. Гоуър е известен приятел на Чосър. Невъзможно е да бъде очертан пълен списък, но Чосър изглежда също така да е заимствал от редица религиозни енциклопедии и богослужебни текстове.
Жанр и структура „Кентърбърийски разкази“ е колекция от истории, изградена под формата на композиционна рамка, много често срещан и отдавна установен жанр по онова време. Разказите на Чосър се различават много от повечето други колекции на истории, заради голямата си вариация. Повечето колекции на истории са фокусирани върху една тема, обикновено религиозна. Дори в „Декамерон“ разказвачите са задължени да се придържат към темата, определена за дадения ден. Идеята на поклонничеството да събере толкова различни хора за литературни цели също е било невиждано дотогава. Въвеждането на конкуренция между приказките окуражава читателя да сравнява разказите в цялото им разнообразие и позволява на Чосър да демонстрира уменията си в различни жанрове и литературни форми.
Структурата на „Разказите“ е до голяма степен линейна. В „Пролога“ Чосър описва не историите, които ще бъдат разказани, а хората, които ще ги разказват, ставайки ясно, че структурата ще зависи от героите, а не от обща тема. Тази идея е подсилена, когато Мелничарят се намесва, за да разкаже историята си, след като Рицарят е приключил своята. Благодарение на намесата на Мелничаря става ясно, че структурата ще бъде изоставена в ползва на свободната и открита размяна на истории от всичките присъстващи класи. Общи теми и гледни точки възникват докато разказвачите казват историите си, на които другите герои отговарят със свои собствени истории, понякога след дълго отклонение, в което темата не е била споменавана.
Чосър не обръща много внимание върху напредъка на пътуването, на времето, което минава докато поклонниците пътуват, или за определени места, през които минават на път към Кентърбъри. Писането на историите му е фокусирано преди всичко върху самите истории, а не върху самото поклонничество.
Исторически контекст Творбата е написана по време на бурните времена в английската история. Католическата църква е в средата на Западната схизма и, макар че тя все още е била единственият християнски орган в Европа, е била обект на тежки противоречия. Лолардизъм е ранно английско религиозно движение, водено от английския пред-реформатор, философ и теолог Джон Уиклиф, което е споменато в разказите. Джон Уиклиф е известен също с това че направил най-стария превод на Библията на английски език.
„Кентърбърийски разкази“ е една от първите творби в английската литература които споменават хартията, сравнително ново изобретение, което позволява разпространяването на писменото слово, нещо дотогава невиждано в Англия. Политически сблъсъци като например избухналото през 1381 г. Селско въстание в Англия и други безредици, завършващи с детронирането на Крал Ричард II, допълнително разкриват смутното и размирно време заобикалящо Чосър докато пише разказите. Много от най-близките му приятели са били екзекутирани и той се премества в Кент, за да се измъкне от събития в Лондон. Докато някои читатели тълкуват героите от „Кентърбърийски разкази“ като исторически фигури, други читатели избират да тълкуват творбата не толкова буквално. Не става ясно дали Чосър е имал намерение читателят да свърже неговите герои с действителни лица или не. По-скоро изглежда, че Чосър създава измислени герои, които служат за представители на хора в тези области на дейност. С разбирането на средновековното общество, човек може да долови фината сатира.