„Франкенщайн или новият Прометей“ () е роман на Мери Шели, който през 1818 г. първоначално е публикуван анонимно. Той разказва историята на младия швейцарец Виктор Франкенщайн, който изкуствено създава човешко същество в известния тогава университет Инголщат.

Действието е предадено под формата на комбинация от епистоларен роман и класически разказ от първо лице. Виктор Франкенщайн разказва своята история на един ръководител на изследователската експедиция, същевременно и собственик на кораба, който го спасява в Арктика. Франкенщайн дава ясно да се разбере, че неговата история трябва да бъде предупреждение към публиката и читателят, затова романът е приет като учебна материя: Той предупреждава за един безграничен човешки разум, който приема самия себе си за Бог и си присвоява правото да създаде сам жива материя. Фигурата на Виктор Франкенщайн наподобява както Фауст на Гьоте, така и Прометей от гръцката митология.

Съдържание Историята започва с писмата на Робърт Уолтън до сестра му. Той пътува с кораб на път да открие проход до Северния полюс, но корабът заедно с екипажа му са сковани от арктическия лед. Докато чакат, те наблюдават как един огромен човек в шейна с кучешки впряг бърза на север. На следващата сутрин те качват човека на борда. Той се оказва сериозно болен и на края на силите си. Това е Виктор Франкенщайн, който след няколко дни е излекуван благодарение на грижите на капитана. Докато бавно се възстановява, той разпознава опасна амбиция в очите на своя спасител, поради което започва да му разказва житейската си история.

Още от ранна възраст, докато е живял в Женева (Швейцария), Виктор е бил много интелигентен и подтикван от неутолима жажда за знания. Отдавна се е запознал с творбите на алхимика Корнелий Агрипа и съмишлениците му Алберт Велики и Парацелз. Но скоро той разбира, че тяхното знание е много остаряло и заблуждаващо. На 17 години той пътува до Инголщат (Германия), за да учи природни науки в тамошния университет. В процеса на работата си той открива старите си ментори, а накрая разбулва тайната за това как да вдъхне живот на мъртва материя.

Крайно развълнуван от това свое откритие, той решава да създаде човешко същество. В продължение на месеци събира неуморно необходимите материали и оборудване и се посвещава изцяло на задачата си. Творението му трябва да бъде голямо и силно, но Виктор подхожда небрежно при сглобяването му, вследствие на което се отвращава от своето творение още в първите моменти на съществуването му – толкова грозно и страховито е то. Ужасен, той побягва от лабораторията си и се натъква на стария си приятел Хенри Клервал. Той го е последвал, за да могат да учат заедно и защото се е разтревожил от липсата на новини от Виктор. Виктор се страхува да разкрие истината на своя приятел, а когато пристигат в жилището и лаборатория на Виктор, съществото е изчезнало.

Виктор се разболява от тиф, заради шока и преумората, продължила месеци наред, и успява да оцелее само благодарение на грижите на Хенри. След като се възстановява, той и приятелят му се посвещават на проучванията и потискат всички мисли за създанието. Точно преди да отиде да посети семейството си на следващото лято, пристига писмо от баща му с новината, че по-малкият му брат Уилям е бил убит. Още в нощта на пристигането си той забелязва огромна фигура на мъж и веднага разбира, че извършителят е неговото творение. Но за убийството е обвинена Жюстин, прислужница и подчинена на Франкенщайн, тъй като у нея е медальонът, който е носел Уилям преди да бъде убит. Въпреки настойчивото застъпничество на Виктор и осиновената му сестра Елизабет, Жюстин е призната за виновна и е екзекутирана.

Виктор, който познава истинския виновник, прекарва следващите няколко дни главно в самосъжаление и самообвинения, но не посмява да разкрие истината. Вместо това, той предприема дълги излети в околността, за да се разсее. Там той среща своето творение. То му разказва, как се е научило да говори и чете, докато е наблюдавало тайно едно селско семейство. Но въпреки че тайно е помагал на семейството през зимата с цепенето на дърва за огрев и риненето на сняг, те изпаднали в ужас, когато най-накрая се е разкрил пред тях. Нападнали го, след което побегнали. Ядосан и разочарован от случилото се, чудовището на Франкенщайн тръгнало да търси своя Създател, чиято житейска история и адрес научило от дневника на Виктор, който случайно е взело при своето бягство от лабораторията. Чудовището признава, че е удушило Уилям, но човек може да го сметне за нещастен случай, защото то е искало само да заглуши виковете на момчето; не могъл обаче да сдържи силата си. Чудовището вижда себе като жертва на неблагоприятни обстоятелства, и само отхвърлянето от хората разпалва злото в него. Затова моли Виктор да създаде второ създание като него, жена. Той се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Заедно те ще могат да прекарат остатъка от живота си далеч от каквато и да е човешка цивилизация. Трогнат от думите на своето творение и за да се избави от чувството за вина към него, Виктор се съгласява. Измисля си претекст и заминава заедно с Хенри за Англия, а след това и за Шотландия, за да завърши своята работа на един малък остров на Оркни. Но има съмнения и опасения, че второто същество би било също толкова лошо и зло, както и първото; подозира също така, че двете същества биха могли да имат деца, които след време биха могли да се превърнат в заплаха за хората. Затова той унищожава почти готовата си работа пред очите на чудовището, което го било последвало тайно. Обезумяло в яростта си, чудовището удушава Хенри, за да си отмъсти, и се опитва да набеди Виктор в убийство, но не успява. Тогава Виктор се завръща в Женева и се жени за любимата си Елизабет. Но чудовището, възмутено от опита на Виктор да намери повторно утеха и любов, докато то самото ще бъде само̀ и отблъсквано през останалия му живот, убива невестата още през първата им брачна нощ. Когато няколко дни по-късно бащата на Виктор умира от разбито сърце, разяреният Виктор продължава да преследва творението, за да го залови. Той решително следва следата, която чудовището му оставя, чак до обширните ледени пустини на Арктика. Измършавял и тежко болен, Виктор накрая се оказва на кораба на Уолтън.

Оттам нататък историята се разказва в писмата на Уолтън, защото Виктор Франкенщайн умира скоро след срещата им на кораба. Уолтън, който най-накрая осъзнава докъде може да доведат измамната амбиция и слепият ентусиазъм, прекратява безнадеждната експедиция и отплава към дома веднага след като ледът около кораба му се разтапя. На следващата нощ чудовището на Франкенщайн идва на борда и намира своя създател мъртъв. Изпада в дълбоко угризение за своите лоши дела и себеомраза, след което се връща на леда, и намира смъртта си в огъня на една клада.

Герои Виктор Франкенщайн Виктор, първородно дете на Алфонс и Каролин Франкенщайн, е роден в Неапол и отраства след това в Женева. Още в ранна възраст е много интелигентен и изпълнен от неутолима жажда за знания. Именно тя го подтиква да учи в университета Инголщат, където в своето необмислено усърдие сътворява чудовището. Когато осъзнава катастрофалния размер на хюбристичното си деяние, възторгът му се превръща в отвращение, потрес и започва да упреква себе си. Чрез опита да избяга от отговорност за действията си, той става виновен.

Чудовището на Франкенщайн Чудовището (в оригинал на английски creature или daemon) – не се описва подробно какви материали използва Виктор Франкенщайн за сътворението на съществото и по какъв начин му вдъхва живот. В самото начало Виктор иска да направи съществото красиво и добре сложено, но впоследствие съсредоточава усилията си твърде много върху своята истинска цел (да вдъхне живот), така че занемарява първоначалното си намерение.

Външен вид

„Жълтата му кожа плътно обтягаше мускулите и артериите, косата му се вееше, черна и лъскава, зъбите му бяха бели като бисери, но всичко това контрастираше още по-зловещо с воднистите очи, които почти не се отличаваха по цвят от очните кухини, сухата кожа и черната цепка на устата.“ Текст на книгата

Освен това е високо около 8 фута (2,44 м) и притежава нечовешка сила. Понася студът и жегата много по леко от нормалния човек и се нуждае от много по-малко храна.

Характер

Мъжкото чудовище първоначално не е нито лошо, нито добро, а по-скоро наивно. Едва след време се научава да възприема света и събира опит, който довежда до изграждането на неговата индивидуалност. Въпреки доброжелателните и приятелските си опити за сближаване с хората, той не сполучва и се натъква многократно на враждебното им отношение. Разочарованието, тъгата и самосъжалението не намират почва и се превръщат в омраза и ярост към създателя си (Виктор Франкенщайн). То разбира, че най-големият проблем на съществуването му, без всякакви напътствия, е самотата. Затова започва да търси сътворителя си, за да може той да направи второ същество, една жена. Чудовището се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Но когато тази надежда не сполучва, везните се накланят в полза на злото: чудовището решава да си отмъсти на създателя си, но все пак не иска да го убие, а да му причини толкова много болка, колкото то самото е преживяло. Това, че убива други хора, които са в обкръжението на Виктор, е просто средството за изпълнението на целта му.

Ключов момент във „Франкенщайн“ е срещата на чудовището със създателя си в Алпите. От нея читателят може да научи много за същността на характера на съществото. Кризата на личността, в която се намира то, основаваща се на неизяснеността на произхода му и контрастиращите различия с другите хора, играе водеща роля. През целия роман съществото така и не получава собствено име. Също така и проблемите с интегрирането на „чудовището“ в обществото трябва да бъдат разбрани като един вид напомняне за това, че така нареченото чудовище не е толкова същество, всяващо страх, колкото едно безпомощно и отчаяно създание, което не отговаря на нормите на обществото и затова не бива прието. На практика Мери Шели не упреква директно Виктор, понеже той е „сътворил“ съществото. Тя му приписва много по-често, че е „лош баща“, който оставя „детето“ си да падне, защото го намира за твърде грозно.

Робърт Уолтън Той е амбициозен млад мъж с непознаващ граници устрем да постигне велики неща. Затова той организира експедиция, за да достигне Северния полюс. Докато корабът му е обграден от ледени късове, той среща смъртно болния Виктор Франкенщайн, за когото се грижи и който му разказва историята си. Писмата на Уолтън до сестра му оформят самата история.

Елизабет Лавенца Бидейки дъщеря на благородник от Милано и на вече починала майка германка, Елизабет е отраснала при приемни родители в бедни условия. На 5 години бива осиновена от семейство Франкенщайн и отгледана като братовчедка на Виктор. Тя е кротка и се занимава с произведенията на поети. С Виктор, който има сходни интереси, тя изгражда много силна връзка, която накрая завършва със сватба. В първата брачна нощ тя е убита от чудовището за отмъщение.

Алфонс Франкенщайн Алфонс Франкенщайн е бащата на Виктор и братята му. Преди това е бил член на градския съвет, но вече е стар и болнав. Многото нещастни случаи се отразяват зле на здравето му и той умира само няколко дена след убийството на Елизабет от разбито сърце.

Уилям Франкенщайн Уилям е най-малкият брат на Виктор. Когато при една игра на криеница той среща чудовището, то го удушава. Не става напълно ясно дали е умишлено убийство или нещастен случай, защото съществото все още не познава силите си. Така или иначе Уилям е първата му жертва и така то разбира, че може да бъде причинителя на тъга и нещастие, не само потърпевшия.

Жюстин Мориц