Елизабета Котроманич (/Елизабета Котроманић; ; ; Elizabeta/Jelisaveta Kotromanić; * ок. 1340; † 16 януари 1387, замък Новиград, Задарска жупания, Хърватия) от династията Котроманичи от Босна, е чрез женитба кралица на Унгария и Хърватия (1353 – 1382) и на Полша (1370 – 1382), също регентка на Унгария-Хърватия от 1382 и на Полша (1382 – 1384).Jelisaveta Kotromanić of Bosnia, fmg.acElisabeth Kontromanich

Произход и брак Дъщеря е на Стефан II Котроманич († 1353), бан на Босна, и на съпругата му Елизавета Куявска от рода Пясти († 1345), роднина на полския крал Владислав I Локетек.

Елизабета се омъжва през 1353 г. за близкия си роднина Лайош I (* 1326, † 1492), крал на Унгария (1342 – 1382) от династията на Сицилианските Анжуйци, син на Карл Роберт Анжуйски. Тя е втората му съпруга.Samuel Klein: Handbuch der Geschichte von Ungern und seiner Verfassung. Georg Wigand, 1833, S. 230. (books.google.de) Преди това Елизабета е живяла като заложник при майка му Елизабет Полска и там 3 години е възпитавана.

Регентка

През 1382 г. умира Лайош I Велики. Елизабета Котроманич, вече като кралица-майка, след смъртта на съпруга си е регент на малолетната си дъщеря Мария (при възцаряването си - към 10-годишна) за Унгария и Полша. Младата кралица е сгодена за немския принц Сигизмунд Люксембургски, който е правнук на полския крал Кажимеж III Велики. Сигизмунд се опитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения, но е възприеман от полското благородничество, като враг. Съответно и предполагаемата му бъдеща жена става непопулярна сред тях. На 25 септември 1382 г. на конгреса в Радомско (Полша) поставят на Сигизмунд много тежки условия, като това постоянно да живее в Полша.Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. На 6 декември 1382 г. новият конгрес на цяла Полша във Висла решава да не го допусне в Краков, а по-късно шляхтичите направо избират друг монарх - Ядвига Анжуйска, по-малката дъщеря на Лайош I и Елисавета Котроманич, напускат съюза с Унгария Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989). и обещават да оженят момичето за литовския княз Владислав II, известен и като Йогайла, с което поставят основите на Първото Полско-Литовско обединено кралство (Ржечпосполита).

Междувременно се явява и друг претендент за полския трон, Земовит IV Мазовицки, мазовецки херцог от клон на династията Пясти. Начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига и Елизабета срещу него, Сигизмунд пристига в Полша на 10 август 1383 г. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч в голяма вреда на местното население (според хрониката на Янко от Чърнково). След като Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година полското дворянство се събира в Радомско на 2 март 1384 г. и отправя искане Ядвига да дойде в страната възможно най-скоро.Обаче Елизабета предпочита Сигизмунд и се опитва да им го натрапи поне като владетел на северната част, което полските магнати отхвърлят, заплашвайки я с война. Ядвига е коронясана за кралица на Полша през 1834 г, а на следващата сключва брак с литовския княз и обединението между двете държава се случва с т.нар. Кревска уния.

Пак по това време в Унгария избухват въстания срещу управлението на кралицата-регент, водени от хърватските магнати.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф. Повијест Хрватске I. Загреб.(1924)Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. През пролетта на 1385 година палатин Никола Горянски убеждава младата кралица Мария да прекрати годежа си със Сигизмунд Люксембургски, който като германец е мразен както от хървати, така и от унгарци. В опит да се задържи на власт, Елизабета уговаря ръката на Мария за Луи Орлеански, син на френския крал Шарл V Мъдри. Все пак първо трябва тя официално да развали годежа на дъщеря си със Сигизмунд Люксембургски, за което пък е необходимо папско разрешение. Унгария и Франция признават различни (претенденти за) папи в условията на продължаващата Папска схизма; разрешение за разваляне на годежа дава Климент VII, който е френският фаворит за поста. През април 1385 година става условна сватба (брак по доверие - в отсъствие на жениха) между приблизително 13-годишните кралица Мария и Луи Орлеански, но Сигизмунд и унгарските дворяни я го признават за законна (унгарците подкрепят претенциите на Урбан VI, а противника му смятат за антипапа). Така че, след като продава много свои имоти, още в началото на август младият маркграф начело на армия проникна в Унгария и завладява Нитра и Пожун.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.,стр. 197 – 198Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.,стр.239 Кралица Мария от своя страна, изоставяйки предполагаемия си съпруг и с оглед предпазването на властта си от нарастваща бунтовническа партия на югозапад, пак се обявява за годеница на Сигизмунд, жени се за него през септември 1385 г., а когато идва и в столицата (към февруари 1386 г) той става крал-консорт на Унгария, макар и против волята на Елизабета Котроманич.

Обаче и Карл III Анжуйски от Анжу-Сицилиански дом от крал на Неапол, който е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска, също настоява да получи трона. Той обосновава действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска и да се възцари като крал Карой II, но скоро е убит в резултат на заговор, скроен от Елизабета Котроманич. На 7 февруари 1386 г. Карл III е примамен и нападнат в нейния дом и ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 г.

Елизабета Котроманич си връща регенството, но босненския бан Твърдко Котроманич, неин братовчед, не признава крал-консорта, а хърватите в Южна Унгария направо приемат за свой крал Ласло Неаполитански. Елизабета и дъщеря ѝ Мария са пленени от хърватски бунтовници и хвърлени в затвор, първо в Гомнец, а след това - в замъка Новиград, при едноименното село, в близост до град Задар, Хърватия, където Елизабета умира.Jacob Christof Iselin, Johannes Buxtorf, Jakob Christoph Beck: Neu-vermehrtes historisch- und geographisches allgemeines Lexicon…. J. Brandmüller, 1742, S. 262. (books.google.de)История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.250 Смята се, че е убита (удушена от надзирателите си) през януари 1387 г., а за смъртта й нейните последователи винят Твърдко. При все, че се твърди, че трупът ѝ е хвърлен в река, тя е погребана първо в Задар, а по-късно тленните й останки са прехвърлени в Секешфехервар, където е и гробницата на унгарските кралеPetricioli 1996 , стр. 196.. Мария е освободена от Сигизмунд.

Деца Елизабета и Лайош I имат децата: Мария (1365 – 1366) Катарина (1370 – 1377), сгодена (1374) за Луи Френски (* 1372; † 1407), син на крал Шарл V Мария (1371 – 1395), омъжена за Сигизмунд Люксембургски, маркграф на Бранденбург и Моравия, бъдещ император Ядвига (1373 – 1400), кралица на Полша (1384 – 1399), светица, омъжена за Владислав II Ягело, велик княз на Литва

Литература

Източници

Категория:Унгарски кралици Категория:Полски кралици Категория:Регенти Категория:Котроманичи Категория:Анжу-Сицилиански дом Категория:Убити кралици Категория:Хора от Босна и Херцеговина Категория:Жени