Тройното членуване (троен член, тройна членна форма) е начин за изразяване на категорията определеност в българския език. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице. Разпространен е в Централните Родопи, в Трънско и в говорите западно от Вардар.

Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение , , , от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от местоимението , , . Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от местоимението , , и един от местоимението , , .

В македонската писмена норма тройният член е кодифициран:

Обща определеност – човекот, жената, детето Близка определеност – човеков, женава, детево Далечна определеност – човекон, женана, детено

С тройния член често пъти върви и тройно показателно местоимение. Тройни показателни системи са характерни за родопските говори, както и за битолския, охридския, стружкия и вевчанско-радожденския говор.

Български говори с троен член Говори с член за близост от сь, си, се + Среднородопски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -ồт -та -то -тê Близка определеност -ồс -са -со -сê Далечна определеност -ồн -на -но -нê

Примери: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ.

+ Хвойненски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -ът -та -то -тê Близка определеност -ъс -са -сọ -сê Далечна определеност -ън -на -нọ -нê

Примери: рạкъ̀сạ мạ бọлѝ, тỳрил ф џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дọ цъ̀рквạнạ, на млàдọнọ врềме, ше гọ к’ѝчạт овèнън с к’ѝтк’и нạ рòгọвенê.

Говори с член за близост от овъ, ова, ово + Трънски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -ът -та -та -те, -та Близка определеност -ъв -ва -во -ве, -ва Далечна определеност -ън -на -но -не, -на

Примери: мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà.

Към края на XX век членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.

+ Тетовски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: снòпов, жèнава, дèтево; рѝдон, плàнинана, др̥̀воно; òџакот, кỳк’ата, кỳчето.

+ Велешки говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.

+ Прилепски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф – грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.

Основната характеристика, по която се отделят мариовският и тиквешкият говор от битолския, велешкия и прилепския е липсата в първите два на тройно членуване.

+ Битолски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: дèтево, годѝнава, дèтено, годѝнана, дèтето, годѝната.

Тройна показателна система: òвай (òвой, вой), òнай (òной, ной), той.

+ Дебърски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -оф -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: чòвекоф шо стòит дò‿мене; жèнава ми йе пòзната; дèтево ми зàспало како йàгне; жѝтото го дôнесоф òт‿Прилеп; пèтелон цр̥̀вен к’а го кòлем; чи йе кòнот шо го вòдиш? Пỳшчи йа крàвата да пàсет.

+ Γрадски охридски, стружки, вевчанско-радожденски говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: лèбот, лèбов, лèбон.

Тройно показателно местоимение: овой, оной, той.

+ Горнопреспански говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -от -та -то Близка определеност -оф -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: лèбоф, лèбот, лèбон; дèтево, дèтето, дèтено.

+ Долнопреспански говор Мъжки род Женски род Среден род Множествено число Обща определеност -о -та -то Близка определеност -ов -ва -во Далечна определеност -он -на -но

Примери: кòно, кръ̀нго, въ̀лко, чòйако.

Има тройно членуване, но в мъжки род се губи -т от членното окончание -от. Отслабена е употребата на членни окончания -ов, -он в южните райони.

Бележки

Категория:Българска граматика Категория:Морфология (езикознание)