Бизнес интелиджънс (БИ, известно още и като „бизнес разузнаване“ – БР) () е „група техники и методи за придобиване и преобразуване на сурови данни в смислена и полезна информация с цел бизнес анализ“.Turner, Dawn M. „What is Venture Management?“. www.VentureSkies.com. VentureSkies. Посетен на 24 февруари 2016. Терминът откриване на данни (data surfacing, англ.) често се асоциира с функционалността на БИ. БИ технологиите могат да работят с големи количества неструктурирани данни и да помогнат с идентифицирането, развиването и създаването на нови стратегически бизнес възможности.
Целта на БИ е да позволи лесното обработване на тези големи количества информация. Идентифицирането на нови възможности и използването на ефективна стратегия, базирана на знания, може да даде на бизнеса предимство в конкурентния пазар и дългосрочна стабилност.(Rud, Olivia (2009). Business Intelligence Success Factors: Tools for Aligning Your Business in the Global Economy. Hoboken, N.J: Wiley & Sons. ISBN 978-0-470-39240-9.)
БИ технологиите дават исторически, съвременен и прогнозен поглед върху бизнес операциите. Разпространени функции на БИ технологиите са докладване, онлайн аналитична обработка, анализ, извличане на знания от данни и процеси, обработка на сложни събития (complex event processing, англ.), управление на представянето на бизнеса, сравнителен анализ, извличане на знания от текст (text mining, англ.), предвиждащ анализ (predictive analytics, англ.) и предписващ анализ (prescriptive analytics, англ.).
БИ може да се използва за поддръжка на широк спектър от бизнес решения, вариращи от оперативни до стратегически. Основните оперативни решения включват продуктово позициониране и оценяване. Стратегическите бизнес решения включват приоритети, цели и посоки на най-общо ниво. При всички случаи БИ е най-ефективна, когато комбинира данни, получени от пазара, в който една компания оперира (външни данни) с данни от източници на компанията, вътрешни за бизнеса, като финансови и операционни данни (вътрешни данни).
Когато заедно се комбинират и анализират външните и вътрешните данни може да се получи една по-пълна картина, която на практика е създадена чрез методите на разузнаването, нещо което не може да се получи от която и да е самостоятелна база данни.Coker, Frank (2014). Pulse: Understanding the Vital Signs of Your Business. Ambient Light Publishing. pp. 41 – 42. ISBN 978-0-9893086-0-1 Сред безбройните приложения, БИ инструментите дават на организациите способността да получат познания за нови пазари, да преценят търсенето и доколко са подходящи дадени продукти и услуги за различни сегменти от пазара, и да измерят влиянието на усилията в маркетинга.Chugh, R & Grandhi, S 2013, Why Business Intelligence? Significance of Business Intelligence tools and integrating BI governance with corporate governance, International Journal of E-Entrepreneurship and Innovation, vol. 4, no.2, с. 1 – 14
Компоненти Бизнес интелиджънс е съставена от увеличаващ се брой компоненти, включително: Многомерно събиране и позициониране Денормализация, отбелязване и стандартизация. Докладване в реално време с аналитичен сигнал Метод от интерфейсинг (interfacing, англ.) с неструктурирани източници на информация Утвърждаване на групи, съставяне на бюджет и динамично прогнозиране (rolling forecast, англ.) Тълкуване на статистики (statistical inference, англ.) и симулация на възможностите Оптимизация на ключовите индикатори за представянето Контрол на версията и управление на процеса Управление на трансакциите (open item management, англ.)
История Терминът „бизнес интелиджънс“ за пръв път е използван от Ричард Милър Девънс в „Енциклопедия на анекдотите в търговията и бизнеса“ през 1865 г. Девънс използва термина, за да опише как банкерът Сър Хенри Фърнес регистрира печалба, като получава и действа според информация за средата си, преди своите конкуренти. „През Холандия, Фландрия, Франция и Германия, той поддържаше една завършена и идеална пътека от бизнес интелиджънс. Новините за многото водени битки се получаваха първо от него и падането на Намур допринесе за неговите печалби, благодарение на по-ранното му научаване на новината.“ (Девънс, (1865), стр. 210).
Способността за организация и подобаваща реакция, базирана на придобита информация, способност в която Фърнес се отличава, днес все още е в основата на БИ.Miller Devens, Richard. Cyclopaedia of Commercial and Business Anecdotes; Comprising Interesting Reminiscences and Facts, Remarkable Traits and Humors of Merchants, Traders, Bankers Etc. in All Ages and Countries. D. Appleton and company. p. 210. Посетен на 15 февруари 2014. В статия от 1958 година изследователят от IBM Ханс Петер Лун използва терминът бизнес интелиджънс. Той употребява интелиджънс според дефиницията от речника Webster: „Способността да се разбират взаимовръзките между изложени факти по такъв начин, че да се насочат усилия в посока на желана цел.“H P Luhn (1958). „A Business Intelligence System“ (PDF). IBM Journal 2 (4): 314. doi:10.1147/rd.24.0314 За бизнес интелиджънс както се разбира в днешно време се смята, че се е развила от системите за подпомагане на решенията (СПР), които се появяват през 60-те години на XX век и се развиват през средата на 1980-те. СПР произлиза от компютърните модели, създадени да помагат при вземането на решения и планирането. От СПР, в края на 1980-те на полезрението изникват склад за данни, управленски информационни системи, анализи в реално време и бизнес интелиджънс. През 1988 италиано-холандско-френско-английски консорциум организира международна среща относно многомерния анализ на данни в Рим.Pieter M. Kroonenberg, Applied Multiway Data Analysis, Wiley 2008, pp. xv
Крайната цел е да се намалят многобройните измерения до едно или две (като се засекат шаблони в данните), които да могат след това да се изложат пред хора, вземащи решения.
През 1989, Хауърд Дреснър (по-късно анализатор в Gartner Group) предлага „бизнес интелиджънс“ като термин чадър, който да опише „концепции и методи за подобрение на вземането на решения в бизнеса чрез използване на подпомагащи системи, базирани на факти.D. J. Power (10 March 2007). „A Brief History of Decision Support Systems, version 4.0“. DSSResources.COM. Посетен на 10 юли 2008.
Чак в края на 90-те години на XX век този термин става широко разпространен.Power, D. J. „A Brief History of Decision Support Systems“. Посетен на 1 ноември 2010.
Складиране на данни Често БИ приложенията използват данни, събирани от складове за данни (СД) или модул от данни (data mart, англ.) и концепциите на БИ и СД понякога се комбинират като « БИ/СД»Golden, Bernard (2013). Amazon Web Services For Dummies. For dummies. John Wiley & Sons. p. 234. ISBN 978-1-118-65226-8. Посетен на 6 юли 2014. „[…] traditional business intelligence or data warehousing tools (the terms are used so interchangeably that they're often referred to as BI/DW) are extremely expensive […]“, или като „БИСД“. Един склад за данни съдържа копие от аналитична информация, което подпомага подкрепянето на решения. Въпреки това не всеки склад за данни служи за бизнес интелиджънс, нито всички приложения за бизнес интелиджънс използват склад за данни.
За да се разграничи между концепциите за бизнес интелиджънс и складиране на данни, Forrester Research дефинира бизнес интелиджънс по един от двата начина: Използвайки по-общо определение: „Бизнес интелиджънс е група от методологии, процеси, архитектури и технологии, които трансформират сурови данни в смислена и полезна информация, използвана да позволи по-ефективни стратегически, тактически и операционни познания и вземане на решения.“Evelson, Boris (21 November 2008). „Topic Overview: Business Intelligence“ С тази дефиниция, бизнес интелиджънс също включва технологии като интеграция на данни, качество на данните, складиране на данни, главно управление на данните (master-data management), анализ на текст и съдържание и много други, които пазарът понякога вкарва в сегмента „Управление на информация“. Следователно Forrester говори за подготовката на данни и тяхното използване като за два различни, но силно свързани сектора от архитектурата на бизнес интелиджънс. Forrester дефинират по-тесния БИ пазар като „…отнасящ се само за най-горните слоеве от архитектурата на БИ като докладване, анализ и информационни панели.“Evelson, Boris (29 April 2010). „Want to know what Forrester's lead data analysts are thinking about BI and the data domain?“
Сравнение с конкурентното разузнаване Въпреки че понякога терминът „бизнес интелиджънс“ е синоним на конкурентно разузнаване (защото и двете подпомагат процеса за взимане на решения), БИ използва технологии, процеси и приложения най-вече за анализ на вътрешнофирмените данни и бизнес процеси, докато конкурентното разузнаване е насочено най-вече към събиране и анализиране на информация относно компании конкуренти.
Погледнато така БИ е по-мащабно понятие, защото може да включва в себе си набор от конкурентно разузнаване.Kobielus, James (30 April 2010). «What’s Not BI? Oh, Don’t Get Me Started….Oops Too Late…Here Goes….» . „Business“ intelligence is a non-domain-specific catchall for all the types of analytic data that can be delivered to users in reports, dashboards, and the like. When you specify the subject domain for this intelligence, then you can refer to „competitive intelligence“, „market intelligence“, „social intelligence“, „financial intelligence“, „HR intelligence“, „supply chain intelligence“, and the like.“
Сравнение с бизнес анализа Понякога термините БИ и бизнес анализ се използват като взаимозаменяеми, но за тях има различни дефиниции.„Business Analytics vs Business Intelligence?“. timoelliott.com. 2011-03-09. Посетен на 15 юни 2014. Едната дефиниция противоречи на другата, посочвайки че терминът БИ е свързан със събирането на бизнес данни, за да се получи информация, главно чрез задаване на въпроси, чрез отчети и анализи в реално време (OLAP). От друга страна БА използва статистически и количествени инструменти за анализ, предвиждане и създаване на бизнес модели.„Difference between Business Analytics and Business Intelligence“ . businessanalytics.com. 2013-03-15. Посетен на 15 юни 2014.
В една алтернативна дефиниция Томас Дейвънпорт, професор по информационни технологии и мениджмънт в колеж „Babson“, твърди, че БИ трябва да бъде разделяна на извличане на информация чрез заявки към системата, докладване, анализи в реално време (OLAP), инструмент за „сигнализиране“ и БА. При тази дефиниция БА е част от БИ, която е фокусирана върху статистика, предвиждания и оптимизации. Henschen, Doug (4 януари 2010). Analytics at Work: Q&A with Tom Davenport. (Interview)
Приложения БИ може да се прилага по отношение на следните бизнес цели, за да се управлява добавената стойност: Измерване – програма, която създава йерархия от показатели за измерване на ефективността и служи за това, чрез сравнителен анализ да дава информация за процеса на достигане на бизнес целите (управление на бизнес процеса). Анализ – програма, която се основава на количествените процеси в бизнеса с цел намиране на оптимални решения. Анализът често включва: извличане на знания от данни, извличане на знания от процеси, статистически анализи, анализи за предвиждане, модели за предвиждане, обработка на сложни събития и нормативни анализи. Докладване – програма, която изгражда инфраструктура не за оперативни доклади, а за статистически доклади, които служат на стратегическия мениджмънт на компанията: визуализация на данни, административна информационна система и анализи в реално време. Сътрудничество/ софтуер за съвместна работа – програма, която предоставя възможност различни области (както вътре, така и извън бизнеса) да работят съвместно чрез електронен обмен на данни.