Имануи́л Велико́вски () е писател от руско-еврейски произход, най-известен като представител на „Катастрофизма“. Известен е и с книгата си (неиздавана на български език), публикувана през 1950 г., която става бестселър в Америка с над 24 последващи издания. Преди да стане писател той участва в основаването на Еврейския университет в Йерусалим и работи като доктор, психиатър и психоаналитик.
Биография Ранни години Роден е на 10 юни 1895 година във Витебск, Русия (днес Беларус), в заможното еврейско семейство на Шимон Йехел Великовски (1859 – 1937) и Бейла Гроденски. Научавайки няколко чужди езика като дете, той е изпратен да учи в гимназия „Медведников“ в Москва, където се представя добре по руски език и математика. Завършва със златен медал през 1913 г. Великовски пътува из Европа и посещава Палестина, преди да учи за кратко медицина в университета в Монпелие във Франция и да завърши медицински курсове в университета в Единбург. Завръщайки се в Русия преди началото на Първата световна война, постъпва в Московския университет и завършва като доктор по медицина през 1921 г.
Еврейски университет в Йерусалим След като получава докторската си степен по медицина, Великовски се премества в Берлин. С финансовата помощ на баща си, редактира и издава на иврит научен труд (учебник) в два тома Scripta Universitatis Atque Bibliothecae Hierosolymitanarum (). Той привлича Алберт Айнщайн към подготовката на втория том, занимаващ се с математика и физика. Този проект става основа за формирането на Еврейския университет в Йерусалим, като служи за попълване на библиотеката му с научна литература от други университети, получена в размяна на тези два тома.
През 1923 г. Великовски се жени за Елишева Крамер, млада виолистка.
Кариера като психиатър Великовкси живее в т.нар. Британски мандат в Палестина от 1924 до 1939 г. Работи като доктор по обща медицина (GP), психиатрия и психоанализа, която учи при първия ученик на Зигмунд Фройд – Вилхелм Щекел във Виена (ставайки първият психоаналитик в Израел). През това време той публикува около 12 научни статии в медицински и психиатрични списания. Той е публикуван дори в списанието на Фройд „Imago“, представяйки анализ на собствените сънища на Фройд.Velikovsky, I. „The Dreams Freud Dreamed“. Psychoanalytic Review, Vol. 28, pp. 487 – 511. Октомври 1941.
Емиграция в Америка и кариера като писател През 1939, при надвисналата заплаха от Втора световна война, Великовски заминава със семейството си в Ню Йорк, с намерението да остане една година за проучвания за книгата си „Едип и Ехнатон“. Книгата е отговор на книгата на Фройд „Моисей и монотеизма“ и разглежда идеята фараон Ехнатон да е първообраз на Едип. Фройд защитава тезата, че Ехнатон, за когото се предполага, че е бил монотеист, е причината за религиозните принципи на Моисей, които той предава на израелтяните през прехода им през пустинята. Тезата на Фройд (както и на други преди него) се основава отчасти на приликата на псалм 104 от Библията с един египетски химн, намерен на стената на гробницата на генерала на Ехнатон Ай, в града на Ехнатон Ахетатон.
За да опровергае Фройд и да докаже факта на Изхода, Великовски търси доказателства за него в египетските документи. Един такъв документ според него е папируса на Ипувер (Ipuwer Papyrus), който описва събития, сравними с Библейските бедствия. Тъй като конвенционалната Египтология датира този папирус много по-рано както от библейската година на Изхода (около 1500 – 1450 пр.н.е.), така и от годината на Изхода според конвенционалната Египтология (около 1250 пр.н.е.), Великовски трябва да ревизира възприетата хронология.
Седмици след пристигането му в Америка, започва Втората световна война. Повлиян от проучванията си, той променя намеренията си и оставя книгата „Едип и Ехнатон“ за по-късно, а започва разработката на теориите си за Катастрофалната космология и Ревизираната хронология, с които става известен.
По време на войната той живее в Ню Йорк и публикува няколко статии с резюмета на идеите си, разпращайки ги до академични библиотеки и списания, включително на астронома от Харвард Харлоу Шапли през 1947.
През 1950 г., след като осем издателства отхвърлят ръкописа на Worlds in CollisionVelikovsky, Immanuel (1983). Stargazers and Gravediggers, William Morrow & Co. ISBN 0-688-01545-X. p. 63., той е публикуван от Macmillan Publishers, които имат голям дял от пазара на академична литература. Още преди публикуването си книгата е посрещната с яростна полемика (т.е. преди да е прочетена – само на база на резюмето) – Harper's Magazine публикува статия, с която ѝ дава положителна оценка, също и Reader's Digest, но с уклон, който сега се нарича креационизъм. Това привлича вниманието на Шапли, който се противопоставя на издаването на книгата, запознавайки се с резюмето и което му предоставя Великовски. Шапли заплашва да организира бойкот на книгите на издателство Macmillan ако публикуват „Worlds in Collision“, два месеца след което книгата е прехвърлена на Doubleday. По това време тя вече е бестселър в Америка. През 1952 г. Doubleday публикува първата книга от серията на Великовски за ревизираната хронология „Векове на хаос“ (), последвана от (разглеждаща само доказателства от геологията) през 1955 г. Ноември 1952 г. Великовски се мести от Манхатън в Принстън, Ню Джърси.
През по-голямата част от 50-те и началото на 60-те години на 20 век, Великовски е персона нон грата в колежите и университетските кампуси. След този период той започва да получава все-повече покани за публични изяви. Неговите лекции в университети от Северна Америка често преминават при пълни зали. През 1972 г. Канадската телевизия Canadian Broadcasting Corporation излъчва едночасово предаване посветено на него и трудовете му, последвано от 30 мин. документален филм на BBC през 1973 г.
През остатъка от 70-те, Великовски посвещава голяма част от времето и енергията си да опровергава критиците си в научните среди, и продължава да изнася лекции в Европа и Северна Америка. Към това време застаряващият Великовски вече страда от диабет и периоди на депресия, които според дъщеря му се изострят от продължаващото отхвърляне на трудовете му от академичната номенклатура.Sharon, Ruth Velikovsky: „Aba: The Glory and the Torment. The Life of Dr. Immanuel Velikovsky“ McGraw Hill, 1995
Умира на 17 ноември 1979 година в Принстън на 84-годишна възраст.
Научна дейност Използвайки сравнителна митология и древни литературни източници (включително Стария завет), Великовски развива тезата, че много събития в историята на Земята могат да се обяснят с катастрофални срещи с (близко преминаване на) други планети (по-конкретно с Венера и Марс) в праисторически времена. Позиционирайки Великовски редом с други катастрофисти като Hans Bellamy, Ignatius Donnelly и Johann Gottlieb Radlof, британските астрономи Виктор Клуб и Бил Напиер отбелязват
Друга теза, която Великовски развива е, че електромагнетизма играе важна роля в небесната механика, като предсказва, че магнитното поле на Земята достига Луната и че Юпитер излъчва радиовълни (радиошумове) няколко години преди да бъдат открити.
Основавайки се на историята от Еврейските свещени книги и опитвайки се да я съпостави с древната история на останалите народи от Близкия Изток, Великовски предлага ревизирана хронология на събитията от историята на Древен Египет, Древна Гърция, Израел и други култури на древния Близък Изток. Основната цел на предлаганата от него ревизирана хронология е да обясни т. нар. тъмни векове на Древна Гърция и Средиземноморието (около 1100 – 750 пр.н.е.), както и да синхронизира библейската история с откритията на археологията и хронологията на Древен Египет. Като правило, тезите на Великовски са игнорирани или ревностно отхвърлени от академичната общност, но книгите му са посрещани с ентусиазъм и се разпродават в големи тиражи, като интересът към тях често е подхранван от твърдения за несправедливо отношение от страна на академичните среди. Противоречията около неговата работа често са наричани „аферата Великовски“.Bauer, Henry H. (1992). The Velikovsky Affair. Aeon, 2 (6), 75 – 84. Originally appeared in Dec. 1988 La Recherche, pp. 1448 – 55.Bauer, Henry H. (1996). Velikovsky, Immanuel, in Gordon Stein (editor), The Encyclopedia of the Paranormal. Prometheus Books. ISBN 1-57392-021-5. pp. 781 – 788.Grove, J. W. (1989). In Defence of Science: Science, technology, and politics in modern society, University of Toronto Press. ISBN 0-8020-2634-6. Chap. 5, Pseudo-science, pp. 120 – 50; adapted from Grove, J. W. (1985). Rationality at Risk: Science against Pseudoscience. Minerva, 23 (2), 216 – 40. Много рядко са атакувани конкретни факти и логически построения от книгите му, по-често учените атакуват директно изводите му, понякога дори без да са чели самите книги. Една от причините за това може да е, че теориите му са толкова радикални, че предполагат радикален преглед и преоценка на утвърдените теории в историята, археологията, биологията и астрономията. Друга причина може да се крие във факта, че като човек извън академичната общност, Великовски не се бои да повдига редица неудобни за учените от кариерата въпроси: прикриване на несъответствия в приетата хронология, водещи примерно до наличието на т.нар. тъмни векове в историята на Гърция; разглеждането на някои факти, които са премълчавани или укривани поради противоречието им на утвърдената доктрина; методология на заобикаляне на неудобните моменти – чрез отказ да бъдат изобщо изследвани или като резултатите от изследванията просто биват игнорирани и не се включват в крайната работа; нагаждане на новите технологии към старите догми, вместо резултатите им да се използват безпристрастно за оценка на различните хипотези (пример – радио въглеродния метод).
Отношението на научната общност към теориите му е показателно за създалата се атмосфера на нетолерантност и тесногръдо отношение към новите изследвания (особено ако са интердисциплинарни), които биват игнорирани (премълчавани, не превеждани) и дори административно заглушавани от утвърдените в науката имена.Ние „знаем“, че динозаврите са измрели след удар на астероид, но до началото на 20 век водеща е била теория за униформизма, чиито последователи са постулирали, че всяко обяснение включващо глобални катастрофи трябва да се смята за ненаучно и да се игнорира. Тази тенденция не само не е преодоляна, но и се задълбочава в последно време.
Идеи Независимо от научните статии на Великовски (около 12) в списания на медицинска и психоаналитична тема през 20-те и 30-те години на 20 век,See Varchive.org for a list трудовете заради които той става известен са разработени от него в началото на 40-те, докато живее в Ню Йорк. Той излага основните си идеи в писмена декларация () през ноември 1942Velikovsky, Immanuel (1942). Affidavit, November 23. и в две отпечатани като частно лице брошури () озаглавени (1945) и (1946 г.).Събрани в Varchive.com
Вместо да остави идеите си да бъдат отхвърлени изцяло заради слабост в някоя отделна област, Великовски решава да ги публикува като отделни книги, предназначени за широката публика, разделяйки историческите от физическите теми. Великовски е пламенен ционистVelikovsky penned a weekly political column under the moniker „Observer“. New York Post 25 ноември 1947 – 23 юни 1949.Sieff, M „Velikovsky and his Heroes“ Society for Interdisciplinary Studies Review Vol. V, issue 4 (1984) и това донякъде отклонява вниманието от трудовете му, макар обхватът им да е много по-широк от това (от историята на Израел).