Лука Синьорели (; * 1445, Кортона, † 16 октомври 1523, пак там), псевдоним на Лука д'Еджидио ди Вентура (Luca d'Egidio di Ventura), е италиански живописец от епохата на Ранния ренесанс, считан за един от най-големите ренесансови художници. Смята се, че е част от Тосканската школа, въпреки че работи много в Умбрия и в Рим.
Биография
Ранни години
Роден е в град Кортона (Тоскана). Точната дата на раждането му е несигурна, но са предложени дати между 1441 и 1445 г.
Учи в Арецо в работилницата на Пиеро дела Франческа, както свидетелстват Лука Пачоли (през 1494 г.), а по-късно и Джорджо Вазари. Дебютът му под знака на Франческа е все още несигурен поради недостига на сигурни остатъци от тогава и поради трудността при приписването на произведения, които не представят характеристиките на неговата зряла продукция. Американският изкуствовед Бърнард Беренсън се опитва да му припише три панела на Мадоната с Младенеца от Школата на Пиеро дела Франческа (днес в Музея на изящните изкуства в Бостън, в Ашмолеанския музей в Оксфорд и във Фондация „Джорджо Чини“ във Венеция.Tom Henry La vita e l'arte di Luca Signorelli (2014), capitolo I (apprendistato e prima indipendenza), pagine 17-35; Paolucci, cit., pag. 248.
Около 1470 г. Синьорели се жени за Галиция ди Пиеро Карнесеки, от която има четири деца: Антонио, Фелича, Томазо и Габриела.
Описанията на Вазари на първите му произведения, нарисувани около 1472 г., обаче изглежда потвърждават произхода на последните произведения на Пиеро дела Франческа като Полиптих на Свети Августин: например е споменат Св. Михаил, „претеглящ души“, описан като възхитителен „по блясъка на оръжията, във въздействията си“.Paolucci, cit. pag. 249.
Първото му документирано произведение, въпреки че източникът е само местен и без допълнителни доказателства, е Мадона със светци, изрисувана в Чита ди Кастело през 1474 г.. От него остават само няколко отделни фрагмента, включително Св. Павел, днес в Общинската художествена галерия на града. Въпреки че са трудни за оценка, чертите на лицето на светеца карат учения Том Хенри да потвърди тезата на Беренсън и приписването на творбата на Лука Синьорели.Henry, op. cit. pagg. 26-35
На 6 септември 1479 г. Синьорели е избран в Съвета на 80-те и оттогава заема множество държавни длъжности в Кортона.
В Марке
Първите сигурни произведения на Синьорели показват вече зрял капацитет, който е напълно наясно със собствените си изразни средства, преминали урока на Пиеро дела Франческа, усвоявайки и преработвайки го в нещо ново. Такъв е случаят със Знамето на Бичуването – подписана, но недатирана творба, която може да бъде поставена в края на 1470-те г.: това е изричен почит към Бичуването на Христос на Пиеро дела Франческа и към перспективната култура на Урбино. Всъщност има и влияния на Франческо ди Джорджо и на Йос ван Гент, с Пилат Понтийски, който напомня в позата на някои от Значимите мъже в кабинета на Федерико да Монтефелтро в Херцогския дворец в Урбино.Paolucci, cit. pag. 249. Знамето, нарисувано за братството на Фабриано, също демонстрира присъствието на Синьорели в града недалеч от Урбино, който по това време е една от най-изисканите художествени работилници на полуострова: от този опит художникът трябва да почерпи пример за онази своя изобретателна безскрупулност и театралност, които характеризират най-доброто му творчество.Paolucci, cit.,
Между 1477 и 1480 г. Синьорели отива в Лорето, където украсява Сакристията на лечението в Светилището на Светия дом. Сводът, разделен на осем сегмента с Евангелисти и Отци на Църквата, увенчани от ангели, е доста конвенционален, докато стените са по-оригинални, украсени с двойки апостоли в цял ръст и епизодите от Неверието на св. Тома и Покръстването на св. Павел. Последният по-специално показва забележителен драматичен акцент и известна театралност в ослепителното божествено светещо явление, което изненадва Павел, лежащ сред заслепените си и бягащи спътници. Скарпелини говори за „въртяща се сцена“, на която се редуват монументални апостолски фигури.Paolucci, cit.,
Сикстинската капела
В 1481 – 1482 г. творецът взема участие в оформлението на Сикстинската капела в Рим, като изписва стенописите със Сцени от живота на Мойсей. Той отива там първо като помощник на Пиетро Перуджино, а след това като титуляр след заминаването на художника. Сцените от Спора върху тялото на Мойсей, изцяло пренарисувана през 1574 г., и от Завета и смъртта на Мойсей са свързани с него. В тази последна сцена остават някои съмнения относно приписването ѝ на Синьорели: ако присъствието му е несъмнено в някои лица с енергично анатомично представяне и калибриран патетизъм в изразите, то от друга страна светещата тънкост в израза препраща към един друг ученик на Пиеро дела Франческа – Бартоломео дела Гата от Тоскана, на когото може да се припише по-голямата част от картината с изключение поне на „голата“ фигура в центъра, на двамата обърнати с гръб мъже и на мъжа с тоягата, облегнат на трона на Моисей.Paolucci, cit.,
Зрялост След римския си опит в контакт с най-новите флорентински и умбрийски иновации и след престоя си в региона Марке, където асимилира урбинския авангард, Синьорели се оказва в крак с най-новите тенденции в италианското изкуство през последната четвърт на века. Натрупаният опит е добре използван в произведения като Олтарната картина на Свети Онофрий за катедралата на Перуджа (1484 г.), която се появява като каталог от стилистични цитати: Ерколе де' Роберти и ферарците в общата структура, Донатело и Филипо Липи във физиономията на Свети Лаврентий, Перуджино в патетичния жест на св. Йоан, Ботичели в ангела, Хуго ван дер Гус и фламандците в натюрморта, представен от вазата с цветя на преден план.Paolucci, cit., pag. 259. Не липсва и ярък спомен за Пиеро дела Франческа във величието на Богородица и в типа на Свети Августин, който много наподобява картина на майстора, днес в Лисабон.
Стилистично много сходна е плочата с Рождество на Кръстителя в Лувъра, със светлинни ефекти, които напомнят на Липи и домашна интонация, взета от постамента на Пала ди Перуджа на Пиеро дела Франческа.Paolucci, cit., pag. 259.
Висококачествени светещи тънкости все още се срещат в Светото семейство Роспилиози, докато Обрязването (около 1490 г.), нарисувано за Волтера, показва театрално оформление, което изглежда като цитиране на перспективното оформление на Олтара на Брера. Paolucci, cit., pag. 259.
Флоренция
Около 1490 г. Синьорели е във Флоренция, където влиза в контакт с кръга на Неоплатоническата академия. Неговият прочут панел с Образованието на Пан, който тогава е в музея на Кайзер-Фридрих в Берлин, разрушен по време на въздушните нападения през 1945 г., е нарисуван за братовчеда на Лоренцо Великолепни – Лоренцо ди Пиерфранческо, както е показано в описите на двореца във вила ди Кастело, съставени след смъртта му, а не както погрешно съобщава за Вазари – за Лоренцо Стария, който е негов братовчед. Това е нещо като езически „свещен разговор", който засенчва различни алегорични значения: Пан – божество, което носи мир и хармония в селските райони, въплъщава, според придворните поети, самото семейство Медичи, докато другите герои намекват за различни философски теми: възрастните хора като напомняне за мъдростта, извлечена от опита и медитацията, момичето като символ на красотата и съвършенството и музикантите, представляващи естествените хармонии, трансформирани в музикални хармонии благодарение на дейността на ума.De Vecchi-Cerchiari, cit., pag. 136.
Друг панел от този период е Мадоната с Младенеца сред голи фигури, днес в Уфици, с Мадоната, седнала на поляна, доминирана на заден план от атлетични фигури, вдъхновени от адамитите в люнета със Смъртта на Адам на Пиеро дела Франческа в Арецо, вероятни представители на аскетичните добродетели. Според Вазари таблото принадлежи на висококултурния Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, също поръчител на Пролет и навярно на Раждането на Венера от Сандро Ботичели: дъската, адаптирана към доста взискателния клиент, представлява, с препратки към фламандски автори и Леонардо да Винчи, върха на изразителния финес и изобразително качество на Синьорели.Paolucci, cit., pag. 260.
През 1491 г. той вероятно е във Волтера, където оставя величественото Благовещение – негова подписана и датирана творба, която напомня на бляскавото творчество на Филипино Липи,Paolucci, cit., pag. 260. Девата на трон и светци с по-малко изразителна ефикасност, но все пак свидетелстващи за вдъхновението, почерпено от различни идеи като венецианското изкуство и това на Доменико Гирландайо.Paolucci, cit., pag. 262.
Напускане на Флоренция
Със смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 г. и експулсирането на Пиеро де Медичи през 1494 г. Синьорели, силно свързан с покровителството на Медичите, напуска града, посвещавайки се без прекъсване на множество поръчки в провинцията: в Умбрия (особено в Чита ди Кастело), в Марке (където работи отново в Лорето в цикъла Пророците в централния кораб, който е обстойно пренарисуван) и в провинцията на Сиена, където прави част от огромния цикъл в Главния манастир на абатството „Монте Оливето Маджоре“.Paolucci, cit., pag. 265.
През този период Синьорели също става предприемач, създавайки ефективна работилница, която в Италия е на второ място след тази на Перуджино.Blasio, cit., pag. 98. От 1490-те години Синьорели получава почти всяка година важни поръчки на различни места, които незабавно изпълнява. Творбите от този период обаче показват рязък завой към по-патетични и популярни тонове поради по-голямото присъствие на помощи, но и вероятно за да задоволят различните нужди на провинциалните клиенти.
Чита ди Кастело В Урбино през 1494 г. той рисува знаме за Братството на Светия Дух, все още културно и изтънчено произведение, подходящо за местната художествена среда. Но именно в Чита ди Кастело художникът, който става негов почетен гражданин през 1488 г., работи и постоянно пребивава през последните години на 15 век. Той прави произведения като Поклонението на влъхвите, сега в Лувъра, и Поклонението на пастирите, сега в Националната галерия в Лондон, в които доминира по-прибързаният подход, частично изпълнен от работилницата, но направен завладяващ чрез случайните препратки към Перуджино, фламандците и братя Полайоло (Антонио и Пиеро).
С голямо вдъхновение и важност е Мъченичеството на св. Себастиан (1498 г.), който е на подобна тема като Мъченичеството на св. Себастиан на Пиеро дел Полайоло: подчертана е енергията, бликаща от издигането на оръжия, гъстите сенки, мрачните изражения на мъчителите и от екзалтацията на оръжията; забележителни са пейзажът с руини и прецизно представеният селски път.Henry, Borsi, Ricci Vitiani, Luca Signorelli a Città di Castello, la vita l'opera e la scuola in alta valle del Tevere (2013), Paolucci, cit., pag. 266. В Чита ди Кастело Синьорели рисува и поредица от портрети на местните господари Вители,Henry, Borsi, Ricci Vitiani, cit., Paolucci, cit., pag. 268. които позволяват на художника най-свободното маневриране чак до предаването на уменията в полза на младия Рафаел в края на века.
Тонди и мадони Една от най-честите теми от онези години са тондите с Мадоните с Младенеца или със Светите семейства. Изработени с повече или по-малко съществено участие на работилницата, най-добрите са Мадоната с Младенеца между светците Джироламо и Бернардо от галерия „Корсини“ във Флоренция (от която има копие с автограф в Музей „Бандини“ във Фиезоле), Мадоната с Младенеца в Старата пинакотека на Мюнхен (в която има археологическа препратка към римската бронзова скулптура от 1 век пр.н.е. на Момче, вадещо трън от ходилото си), Светото семейство със светец от Палатинската галерия във Флоренция и Светото семейство на гвелфската, партия от Галерия „Уфици“ (Флоренция).