Пернишкият меч е средновековен двуостър железен меч, открит край Перник.

Намерен е по време на археологически разкопки в крепостта Кракра на 1 януари 1921 година. Съхранява се под инвентарен № 2044 в Националния археологически музей в София. Дължината му е 96 сантиметра, а ширината – 4,5 см.

Върху острието на меча стои следният надпис със сребърна инкрустация: +IHININIhVILPIDHINIhVILPN+. Дълго време надписът остава неразгадан окончателно, предложени са няколко версии за разчитането му.

За пръв път е описан в публикацията на Ирина Щерева в сп. Archaeologia (1975/2, с. 55–59). Съхранява се в Националния археологически музей в София под инвентарен номер 2044.

Щерева датира надписа към времето на разрушаването на крепостта — втората половина на XII век. Според нея той принадлежи към група надписи, популярни през XII–XIII век, представляващи съкращения на религиозни максими, заклинания и поздравления на латински език.

Десет години по-късно Стамен Михайлов приема датировката и предлага латинска интерпретация на текста, разчленявайки надписа по следния начин:

✚ IH / IN / I / N / Ih / VI / L / P / I / D / H / IN / Ih / VI / L / P / N ✚

Той го разчита като съкратени религиозни формули, съдържащи името Ihesus и възхвални формули към Христос и Бога Отца.

По-късно изкуствоведът Зарко Ждраков обръща внимание на високото палеографско качество на надписа — буквите са фино гравирани, с еднакъв размер (ок. 0,5 см) и инкрустирани със сребърна нишка.

Група от български учени (в състав доцент Зарко Здравков, доцент Емилия Денчева и доктор Росен Милев) представя през 2005 г. последния вариант, според който надписът на острието на меча гласи: „Аз не очаквам вечността, аз съм вечност“SWORD WITH INSCRIPTION FROM THE TOWN OF PERNIK PRESENTATION - 10th MARCH, 2005 (уебархив). Доцент Емилия Денчева представя същата година разкодирания надпис като IH INI NI hVIL PIDH, INI hVIL PN със същото значениеDentschewa, Emilia: "+IHININIhVILPIDHINIhVILPN+ oder die Botschaft eines Schwertes aus der Zeit des Königreichs der Langobarden (?)" In: Archaeologia Bulgarica IX (2005) Heft 2, S. 99-105.

Емилия Денчева допуска, че мечът е попаднал в българските земи като военен трофей по време на българо-франкските конфликти (812–832 г.) или чрез кръстоносните походи.

Изхождайки от различната употреба на главно и малко H/h, тя предлага старовисоконемско езиково тълкуване и разделя надписа по следния начин.

✚ IH / INI / NI / hVIL / PIDH / INI / hVIL / PN ✚

Въз основа на това са предложени следните прочити:

„Аз вътре не времето чакам — аз вътре времето съм.“ „Аз в себе си не времето чакам — аз в себе си времето съм.“ „Аз вътре не времето чакам — аз самият времето съм.“

Според Денчева надписът има философски, а не религиозен характер. Оръжието е персонифицирано и представено като въплъщение на сила, която решава за живота и смъртта.

Източници

Външни препратки Снимка на надписа (уебархив)

Бележки

Категория:Археологически находки в България Категория:Надписи в България Категория:История на Перник Категория:Мечове