Добри Маринов Джуров е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана през тоталитарния период в България и член на Народното събрание.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на партизанската бригада „Чавдар“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на Четвъртия върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945). Висш офицер (армейски генерал) и военен деец.

Биография Роден е на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско. Учи в семинария, от която е изключен за политическа дейност. Става член на РМС (1932) и на БРП (1938). През 1937 година е осъден на 1 година затвор, когато е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1939 – 1940).

След военната си служба Джуров се включва активно във военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“.История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 116, 217 Ранен на 3 май 1944 г. и губи връзка с бригадата до Деветосептемврийския преврат през същата година.

След завземането на властта с преврата Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи като началник на Областното управление на МВР в София (1944 – юли 1945). През същото това време е член на Четвърти състав на т.нaр. Народен съд.

През юли 1945 година е прехвърлен във войската. От август 1945 до декември 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Между декември 1947 и март 1948 г. командва Четвърта пехотна преславска дивизия. От март 1948 до януари 1949 г. е командир на Трета пехотна балканска дивизияПротокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 115. От януари 1949 г. е началник-щаб на Втора армия, а от февруари 1950 г. е командир на армията. През март 1951 г. става командир на Трета армия. От септември 1951 г. е член на Главния военен съвет.Решение № 32 от 7 септември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.4

Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва Генералщабната академия на СССР през 1959 г.

От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. Народен представител е в V, VI, VII, VIII, IX народни събранияНародни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1987, с. 179 и VII велико народно събрание.

От 17 март 1962 до 22 ноември 1990 година Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемалият най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като през това време достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990).

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Остава военен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на БКП, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот.

Недоволен е от положението в България през 90-те години. По думите на дъщеря му Аксиния той се е сринал психически, когато вижда уволнени от армията офицери, изпаднали в крайна мизерия.„Проф. Аксиния Джурова: Баща ми се срина, когато видя бивши офицери да ровят в кофите за боклук. Не можем да си позволим да оставим точно такъв свят на поколенията след нас“, интервю на Христо Куфов, nabore.bg

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.

Удостоен е с почетните звания „Герой на Народна република България“ (1976) и „Герой на социалистическия труд“ (1986), с 3 ордена „Георги Димитров“, 2 ордена „Ленин“, орден „13 века България“. Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за военното звание армейски генерал на 8 май 1978 г.

Военни звания Полковник – 11 септември 1944 Генерал-майор – 9 февруари 1950 Генерал-лейтенант – 18 май 1955 Генерал-полковник – 25 април 1962 Армейски генерал – 4 септември 1964Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 142

Семейство Женен за Елена Джурова. Раждат им се 4 деца: Аксиния Джурова (? – 1941) – починала като дете; Аксиния Джурова (р. 1942) – историчка и изкуствоведка, професор; наименувана на по-голямата ѝ починала сестра„Чл.-коp. пpоф. д.изк.н. Акcиния Джypова: Имали cме и по-тежки изпитания от пpеxода и cме излизали възpодени“, интервю, 24chasa.bg, 23.09.2017 г.; Чавдар Джуров (1946 – 1972) – военновъздушен офицер, пилот и парашутист, починал при самолетна катастрофа; Спартак Джуров (р. 1952) – военноморски офицер, капитан втори ранг.

Библиография „Мургаш. Спомени“ (1966) „Командирът организатор и възпитател“ (1974) „За военната политика на партията“ (1977) „С вяра и меч през годините. Избрани произведения“ (1984)

Източници

Външни препратки Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“

Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Министри на отбраната на България Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Народен съд Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Членове на Председателството на ВС на БКП Категория:Български армейски генерали Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Партизани от Партизанска бригада Чавдар Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Затворници Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Герои на Народна република България Категория:Почетни граждани на Попово Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София