Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Те са братята Кирил и Методий и петима техни ученици. Повечето техни ученици са подложени на гонения. До 200 дякони били продадени като роби на евреите.Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 272 Петима техни високопоставени ученици са прогонени от Великоморавия: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Съществуват мнения, че учениците се насочват към България, но избират различни пътища.Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 274 Климент, Наум, Сава избират пътят по Дунав, а Горазд и Ангеларий се отделят от тях.Vit. S. Clem XIII цит в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н Сава умира по пътя, но Климент и Наум достигат българските земи. Съществуват сведения, че Горазд е забягнал в АлбанияБожидар Димитров открил мощите на св. Горазд и Ангеларий в АлбанияШафар. Разцв. Слов. писмен. в Болг. 2 V св. Горазд. виж и Григор. очерк путешеств. во Европ. Турц. Казан 1842 цит. в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр-. 274. (Виктор Григоревич, Павел Шафарик, Гаврил Кръстевич, Божидар Димитров)

Църквата традиционно не включва към седмочислениците Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий, а впоследствие става викарий на Наум ПреславскиСамото дело на епископ Константин Преславски е чудо и накрая – Преславски епископ.

Руската православна църква чества братята Кирил и Методий отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.

Школа на Кирил и Методий Настоятел на византийския манастир „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса) е Методий Моравски. Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетеля на Великоморавия, се установяват в неговата столица Велеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици според триезичната догма.

След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) славянският език е изхвърлен от богослужението, а духовниците – ученици на Методий – отстранени от църквите. Наклеветени, че подготвят бунт срещу княз Святополк, по-младите от тях са продадени в робство и отведени във Венеция. Най-приближените ученици Горазд, Климент, Наум, Лаврентий и Ангеларий са подложени на мъчения и затворени за кратко, след което са прогонени от Великоморавия и достигат до България, където търсят подкрепа от Борис I.

Книжовните школи в България През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа, а скоро към него се присъединява и Константин Преславски, който става викариен епископ. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Други На свети Седмочисленици е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().

Бележки