Гданските споразумения, наричани още Августовски споразумения (), са 4 споразумения, подписани през август 1980 г. от представители на ПОРП (водещата управляваща партия в ПНР) и стачните комитети, които залягат в основата на бъдещия профсъюз „Солидарност“.
Предистория През 1980 година става ясно, че противно на твърденията на официалната пропаганда икономическата ситуация в страната след реформите на Едвард Герек се влошава, а външният дълг нараства. На 1 юли същата година правителството повишава цените на месото. Тази мярка провокира избухването на поредица от стачки в различни полски градове. Протестите от 1980 г. се отличават по своята тактика – вместо да организират улични демонстрации, които лесно биват разпръснати от властите, работниците окупират своите работни места и настояват за преговори с представители на управляващата партия. За координиране на действията се създава Мждузаводски стачен комитет и се търси подкрепа от страна на Комитета за защита на работниците (KOR). С експертни съвети се включват водещи фигури от политическата опозиция като журналиста Тадеуш Мазовецки и специалиста по средновековна история Бронислав ГеремекЙежи Луковски, Хюбърт Завадски, Кратка история на Полша, София, Книгоиздателска къща ТРУД, 2011, 267 – 280. Водеща роля изиграва Гданската корабостроителница „Ленин“. На 17 август стачният комитет, воден от електротехника Лех Валенса, публикува двадесет и едно изисквания. На първо място в тях фигурира искането за признаване на независими профсъюзи, освобождаване на политическите затворници и отмяна на цензурата. Както отбелязва А. Чубински, стачните действия не само имат широк обхват, но придобиват и политически характерAntoni Czubiński, Historia Polski XX wieku, Poznań, Wydawnictwo Poznańskie, 2003, 310 – 311.
Съдържание Първоначално властите отказват да преговарят със стачните комитети. На 21 август обаче в Гданск пристига нова правителствена делегация, начело с Мечислав Ягелски, която започва преговори със стачниците. На 30 август е подписано първото споразумение в Шчечин, а на 31 август в Гданск под текста му своите подписи поставят Ягелски и Валенса. В началото на септември споразумения са подписани и със стачните комитети в Силезия. Историците определят този преломен исторически момент като начало на шестнадесетмечната „ера на Солидарност“Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Historia Polski, Warszawa, Editions Spotkania, 1991, 339. Адам Замойски подчертава, че не става дума за обикновено споразумение, засягащо размера на заплатите и условията на турд. Според историка то представлява „цял пакет искания, постановяващи създаването на свободни и независими професионални съюзи, гарантиращи на гражданите свобода, достъп до средствата за масово осведомяване и обществени права“Адам Замойски, Полският път, Велико Търново, Абагар, 2006, 369 – 370.
Пряк резултат от споразумението е учредяването на националния профсъюз „Солидарност“. Той е създаден на 17 септември със седалище в Гданск, а негов ръководител става Лех Валенса. Новата организация позволява изграждането на вътрешни демократични структури, които обединяват действията и интересите на различните протестиращи групи. Събитията от август и септември 1980 г. привличат вниманието на средствата за масова информация по цял свят и представляват ясно заявена алтернатива на монополната политическа власт, установена в целия Източен блок.
Източници
Категория:Независим самоуправляем профсъюз „Солидарност“ Категория:История на Гданск