Главна железопътна линия № 7 Мездра – Видин от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на удвоената отсечка Руска Бяла – Враца), електрифицирана (включително и продължението на линията по Дунав мост-2 към Румъния) и с междурелсие 1435 mm. Дължината ѝ е малко под 192 km. Отклоненията от Главна линия 7 с номера 71 (до Берковица) и 72 (до Лом) също са електрифицирани и с междурелсие 1435 mm.

Железопътната линия е построена за сравнително кратко време в цялата си дължина, независимо от забавянията, причинени от войните. Първата отсечка от гара Мездра до Брусарци и до Лом (линия 72), както и участъка Бойчиновци – Брусарци от линия 71 са въведени в експлоатация през 1913 г. През 1916 е въведена в редовна експлоатация и останалата част от линия 71, а вторият участък от главна линия 7 – Брусарци – Димово през 1918 г. Последният участък (Димово – Видин) е въведен през 1923 г.

В гарите Мездра и Мездра-юг линията прави връзка с .Между Враца и Мездра-юг чрез жп тунел има жп връзка Главна жп линия 2 за София и Варна, от гара Бойчиновци започва жп линия № 71 за Берковица, от гара Брусарци – жп линия 72 за Лом. От гара „Видин-товарна“ линията се разделя на две – в посока гара Видин-пътническа, и в посока Разделен Пост „Капитановци“. От разделния пост се отделя линия (отклонение) № 73 за Кошава, връзката със закритата за експлоатация жп гара „Видин-фериботна“ и жп линия за Дунав мост-2 и връзката с Румъния.

История Проучвания за свързване чрез железопътна линия на градовете Видин и Лом със София са правени още през 1895 – 1900 г. Първоначално идеята е да се осъществи железопътна връзка между Лом и гара Мездра и оттам покрай река Дунав да се стигне до Видин. По-късно, през 1904 г. е направено проучване връзката да бъде по долината на река Огоста, а през 1905 г. се прави ново проучване за преминаване на линията през Брусарци. Приет е вариантът за линията Мездра – Брусарци – Видин с дължина 181 km с отклонения Бойчиновци – Берковица с дължина 37,6 km и Брусарци – Лом с дължина 24,4 km. За построяването на железопътната линия с посочените отклонения на 28 май 1908 г. е проведен търг и строителството е възложено на търговската банка „Кирил Кирчев и С-ие“ – София, при строителна стойност на обекта 22 725 000 златни лева. Впоследствие банката прехвърля строителството на създаденото специално за целта акционерно дружество под името „Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра – Видин“.

Мездра – Видин Линия 2 (Варна) (0+000) 87+905 Мездра 4+100 Моравица (85+810) г. „Мездра-юг“ Линия 2 (София) 6+588 Руска Бела 17+427 Враца 19+500 сп. „Враца“ 21+830 г. „Враца-запад“ 28+636 Бели извор 31+489 Власатица 39+565 Криводол 46+338 Ракево 50+050 Палилула 52+950 Охрид 38+123 Берковица (линия 71) 32+050 Бокиловци (линия 71) 26+990 Боровци (линия 71) 19+820 Благово (линия 71) 13+270 Монтана (линия 71) 4+771 Ерден (линия 71) 56+818 (0+000) Бойчиновци 62+427 Мърчево 68+995 Габровница 78+814 Долно Церовене 84+565 Медковец 94+333 (0+000) Брусарци 3+371 Крива бара (линия 72) 7+328 Василовци (линия 72) 11+681 Стал. махала (л. 72) 14+600 Трайково (линия 72) 17+960 Момин брод (линия 72) 22+821 Лом (линия 72) 100+125 Дъбова махала 104+346 Дреновец 114+644 Воднянци 120+408 Карбинци 122+922 Скомля 125+965 Орешец 135+012 сп. „Белщица“ 139+728 Димово 145+746 Макреш 152+222 Срацимир 161+584 Жеглица 167+190 Синаговци-Гурково 170+032 РП „Видбол“ 175+248 Слана бара 178+660 (0+000) г. „Видин-тов.“181+265 Видин пътн. 185+800 (6+910) РП Капитановци Линия 73 (Кошава) 188+400 г. „Видин-фериботна“ 191+397 (12+737) гран. Румъния линия 912 CFR

Срокът за построяване на линията по договор е три години и завършване 28 юли 1911 г. Договорният срок за предаване на линията не е спазен и правителството го удължава с още две години. На 17 септември 1912 г. се обявява обща мобилизация във връзка със започването на Балканската война и строителството на линията Мездра – Видин е изоставено. В голяма степен е напреднало строителството на участъка Мездра – Брусарци и отклонението за Лом. Със строежа на този участък се заемат военните власти и го довършват с помощта на инженерните войски. Открит е за редовна експлоатация на 18 септември 1913 г.

На 14 септември 1913 г. „Главното предприятие“ поисква анулирането на договора и ликвидирането на предприятието. Правителството не уважава искането му и започва да извършва строителни работи в участъка Брусарци – Видин за негова сметка. Вследствие на войните от 1912 до 1918 г. строителството на железопътната линия от Брусарци до Видин е забавено и тя е предадена за редовна експлоатация едва на 1 юли 1923 г.

Техническите показатели на линията в план и профил са с минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 25 ‰.

От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра – Видин е подновено за първи път в България по механизиран начин с релси тип „Р 49“ с дължина 24 и 25 m.

През 1942 г. е открита фериботната линия Видин – Калафат и участъка до закритата в наши дни гара „Видин-фериботна“. Самият ферибот е закрит окончателно през 2013 г. във връзка с открития мост „Нова Европа“ над река Дунав. Железопътната отсечка е електрифицирана и е разчетена за движение със скорост 160 km/h.

През 1983 г. е електрифициран първият участък от линията (Мездра – Лом), а по-късно цялата линия 7, както и линия 71. През 1988 г. е електрифициран и отсечката Брусарци – Видин.

През 2012 г. във връзка с изпълнението на проекта „Дунав мост Видин – Калафат – прилежаща железопътна инфраструктура“ гарата е основно реконструирана и модернизирана. Със заповед генералния директор на ДП НКЖИ от 5 ноември 2012 г. гара Видин е преименувана на гара „Видин пътническа“ и от същата дата са открити и гара „Видин товарна“ и разделен пост „Капитановци“. На следващата година е открит и мостът над река Дунав „Нова Европа“ и железопътната линия по него. Участъкът е електрифициран и с максимална допустима скорост 160 km/h.

72 линия Отклонението Брусарци – Лом свързва едно от най-големите наши пристанища на река Дунав с железопътната мрежа на България. В експлоатация е от 18 септември 1913 г., заедно с участъка Мездра – Брусарци, дължината му е 24,4 km, с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 13 ‰.

71 линия Отклонението Бойчиновци – Берковица е открито за редовна експлоатация на 17 май 1916 г. и има дължина 37,6 km. Построено е с минимален радиус 300 m и максимален наклон 22 ‰. Във връзка с построяването на язовир „Огоста“ над Монтана през 1969 г. линията от Монтана до Боровци е изместена по ново трасе.

Технически съоръжения по железопътната линия Гари и разделни постове име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължинаМездра юг4705654МРЦМездра9707491МРЦРуска бяла3716655ЕЦ-МВраца6715505РУКЗБели извор3635620МРЦКриводол3771578ЕЦ-МБойчиновци5590429МРЦМърчево2547522МРЦМедковец2727631МРЦБрусарци6571367МРЦДреновец2719716РУКЗОрешец2681611РУКЗДимово2595584РУКЗСрацимир2597509РУКЗРП Видбол3589531РУКЗВидин товарна51079700МКЦВидин пътн.968855МКЦРП Капитановци–––МКЦМонтана3410346РУКЗБерковица3384234РУКЗЛом5846556без ОИ

Мостове междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствиеМездра юг – Руска бяла0+88626,90стоманобетонпътМездра юг – Руска бяла1+35428,25стоманобетонрекаМездра – Руска бяла0+62520,00стоманобетонрекаМездра – Руска бяла1+04031,00стоманобетонпътМездра – Руска бяла2+13516,80стоманобетонпътМездра – Руска бяла2+24428,25стоманобетонрекаМездра – Руска бяла6+46116,80стоманобетончерен пътВраца – Бели извор17+97626,70стоманобетонулицаВраца – Бели извор27+13521,40стоманобетонрекаВраца – Бели извор28+13327,00стоманобетонрекаКриводол – Ракево41+03965,60стоманар. БотуняКриводол – Ракево44+14318,70стоманобетондереБойчиновци – Мърчево57+704169,80стоманар. ОгостаБойчиновци – Мърчево61+15022,65стоманарекаБойчиновци – Мърчево61+15022,65стоманарекаМърчево – сп. Габровница62+74522,40стоманарекаМърчево – сп. Габровница64+15318,30стоманарекасп. Габровница – сп. Д. Церовене76+24247,60стоманарекаБрусарци – Дреновец94+83041,75стоманадереБрусарци – Дреновец96+38520,60стоманарекаБрусарци – Дреновец96+46020,60стоманарекаБрусарци – Дреновец101+25526,90стоманадереБрусарци – Дреновец101+731117,70стоманар. ЛомДимово – сп. Макреш140+76479,00стомана и стоманобетонрекаСрацимр – РП Видбол168+06923,80стоманадереСрацимр – РП Видбол168+34443,65стоманарекаРП Видбол – Видин тов.171+37525,00стоманарекаРП Видбол – Видин тов.172+12514,00стоманадереРП Видбол – Видин тов.173+91013,80стоманаканалРП Видбол – Видин тов.176+70136,40стоманаканалРП Видбол – Видин тов.173+91013,80стоманаканалРП Капитановци – Голенци191+39764,00стоманар. ДунавБойчиновци – Монтана4+641156,60стоманар. ОгостаБойчиновци – Монтана5+90432,15стоманарекаБойчиновци – Монтана11+80513,60стоманаканалМонтана – сп. Боровци14+584108,00стоманобетонр. ОгостаМонтана – сп. Боровци15+02825,75стоманобетоншосеМонтана – сп. Боровци24+76175,00стоманобетонр. Бързиясп. Боровци – Берковица30+17851,90стоманар. Бързиясп. Боровци – Берковица33+62532,50стоманар. БързияБрусарци – Стал. махала6+612117,30стоманар. ЛомБрусарци – Стал. махала7+79412,40стоманобетондере

Тунели № междугарие тунел № от km до km дължина, m построен1Мездра юг – Руска бяла10+9081+045137,0019702Орешец – Димово2133+283133+451167,7019123Орешец – Димово3138+816139+074258,101912

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.) от гара до гара скоростМездра югРуска бяла90МездраРуска бяла90Руска бялаБели Извор90Бели Изворсп. Ракево80сп. РакевоБойчиновци70БойчиновциМърчево80Мърчевосп. Габровница70сп. ГабровницаБрусарци80Брусарцисп. Воднянци70сп. ВоднянциОрешец60ОрешецВидин пътн.70Видин пътн.Капитановци40Видин тов.Голенци (Румъния)160Бойчиновцисп. Боровци65сп. БоровциБерковица40БрусарциЛом90

Вижте също Железопътна мрежа на България Железопътна линия 2 (България) Железопътна линия Видин – Кошава

Литература

7