Библиотека (От βιβλίον – „книга“ и θήκη – „място за съхранение“) е организация, чиято цел е събирането, обработването и съхранението на книги и други печатни издания и документи и осигуряването на възможност за тяхното обществено ползване.тълковен речник

Библиотеките осигуряват физически или виртуален достъп до информация на хартия, в електронен вид или и двете. Библиотечните сбирки може да включват не само книги, но и периодични издания, както и други ресурси в различни от хартиения формат като DVD, CD, музикални и видео касети, микрофилми, или друго съдържание. Съдържанието на сбирките е систематизирано в библиотечни каталози и библиографски бази данни. Книгите в библиотеките обикновено могат да бъдат заемани, така че да се ползват за известно време извън тях, или да се ползват в самата сграда на библиотеката, в която обикновено има помещения за четене.

Размерите и мащабът на дейността на библиотеките варират в широки граници и те могат да бъдат организирани и поддържани от държавата и общините, от институции, като училища и музеи, от предприятия или от частни лица. Ползвателите на библиотеките и предлаганите от тях услуги също са разнообразни. Така ползвателите на обществени библиотеки имат различни нужди от тези на специализираните или академичните библиотеки. Някои библиотеки изпълняват и функциите на местни културни центрове или центрове за продължаващо образование. Съвременните библиотеки обикновено развиват дейността си и извън своите основни сгради чрез осигуряване на достъп до различни материали чрез интернет.

Етимология

Английският термин library се основава на латинското liber за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското libraria „колекция от книги“ и librarium „контейнер за книги“. Други съвременни езици, сред които и българският, използват производни от старогръцкото βιβλιοθήκη (βιβλίον „книга“ + θήκη „хранилище“), първоначално означаващо „контейнер за книги“, чрез латински bibliotheca (срв. френски bibliothèque или немски Bibliothek) Pfeifer, Wolfgang (1989). Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. A-G. Berlin: Akademie-Verlag. p. 166. ISBN 3-05-000641-2..

История

Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи."The history of libraries". Britannica Първите библиотеки са открити в Шумер и се състоят от архиви върху глинени плочки, изписани с клинописно писмо, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е.

В Древен Египет библиотеки притежават както храмовете, така и отделни лица. Покритите с писмена папируси са навивани на рула и връзвани с шнур, а понякога и запечатвани, в йероглифни книги (меджат). Когато повече свитъци съставят едно произведение, те са прибирани заедно в кожени калъфи, преди да бъдат затворени в глинени или каменни съдове или ковчежета. В храмовете има е цели зали за подреждане на книгите – от „Разказ за Сатни Камесу“ става ясно, че делвите с книги били разполагани в партерните зали. В някои храмове има специални хранилища – „зала за книги“ се нарича едно от помещенията на храма в Дендера (както и в сходния по план храм в Едфу), над чиято врата е издълбана палитра на писар, а по стените е изписан каталогът на книгите там. Съхраняваните текстове са най-често списъци (описи на храмовото имущество, листи на свързани с храма личности, предписания за управление на храма), папируси срещу уроки и за прогонване на диви животни, предписания за провеждане около храма на процесии и т.н. При разкопаване на гробници са открити и библиотеки с магически и религиозни книги, литературни творби и „научни“ трактати. Тези текстове са сътворени от писари по поръчка на жреци (жреци-фараони) и отделни лица, преписвани са за определени клиенти стари текстове или съвременни произведения, към които са ги подтиквали модата, суеверието, религията или добрият вкус.

Частни или лични библиотеки, съставени от ръкописни книги, се появяват в класическа Гърция през V век пр.н.е. През VI век, в самия край на Античността, от големите библиотеки на средиземноморския свят оцеляват само тези в Константинопол и Александрия. Извън Европа арабската династия Фатимиди (909 – 1171 г.) също притежава много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която по това време вероятно съдържа най-голямата колекция на света, като „чудо на света“. През цялата човешка история, наред с кървавите актове на насилие, завоевателите искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победените. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низаритите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава се е разпространила по целия свят“, както се хвали завоевателят ДжувейниVirani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0.

През Средновековието центровете на книжовността са предимно в манастирите. В Африка библиотеките на Тимбукту са създадени през XIV век и привличат учени от цял ​​святSingleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1 – 12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561.

През Ренесанса библиотеките са много по-достъпни, те са обществени места. Заможни хора строят библиотеки като храм на книгите и знанието, като в редица случаи те допускат и други да използват техните колекции. Видни аристократи и църковни служители създават големи библиотеки при своите дворове, наречени „придворни библиотеки“, и строят пищни монументални сгради, с богато украсена дървена дограма, а стените украсени със стенописи. Примери за такива библиотеки са Библиотека Малатестиана и Библиотека Лауренциана. На тези места се обменят идеи и учението и четенето се смятат едновременно за удоволствие и полезни за ума и душата. Тъй като свободомислието е отличителна черта на епохата, много библиотеки съдържат широк кръг трудове – старите класически текстове се намират наред с новите хуманистични трактати. Тези неформални средища на интелектуалци оказват дълбоко влияние върху културата на Ренесанса.

Първата безплатна обществена библиотека е основана в Манчестър заедно с музикално училище според завещанието на Хъмфри Четам (Chetham's Library), 1653 г. Във Волфенбютел, Долна Саксония, функционира т.нар. библиотека на херцог Август (Herzog August Bibliothek, Bibliotheca Augusta), която през XVII век е най-голямата на север от Алпите. Обществените библиотеки в известната ни днес форма – поддържани с обществени средства и достъпни за всеки – възникват към средата на XIX векKelly, Thomas, History of Public Libraries in Great Britain 1845 – 1965 (London: Library Association, 1973) p. 185.

Видове библиотеки

Съвременните библиотеки биват: Държавни, сред които се открояват националните, които съхраняват и предоставят достъп до всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва система за задължителен екземпляр. Българската национална библиотека е Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий. Академични (университетски и училищни) – имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес. Обществени – те са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. Регионални (градски и читалищни) – изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Специализирани – събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. В редки случаи това изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им. Ведомствени (фирмени, на организации) – доближават се до специализираните. Частни

Много институции правят разграничение между заемаща библиотека, в която материалите са предназначени да бъдат заемани, и справочна библиотека, където материалите се ползват на място. Пътуващите библиотеки, като някогашните конни библиотеки в източен КентъкиThe Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos). Archive Project. и читалищните библиотеки обикновено са за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете и съдържат обща колекция за свободен достъп и справочна колекция, ползвана само в помещенията на библиотеката. Дигитализацията на материали позволява по-широк достъп, включително до материали в непечатен вид, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си. Прилагането на инструментите на Web 2.0 „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155 – 177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037

Справочната (референтна) библиотека не заема книги и други материали; те могат да бъдат прочетени само на място. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои издания в референтните библиотеки може да са ценни исторически и дори уникални екземпляри. Много заемни библиотеки съдържат „справочна секция“ с материали, като например речници и справочници, които не се заематEhrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“ и могат да включват също вестници и периодични изданияChampneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7.

Национални

Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си.

Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL) ["About CENL"]. The Conference of European National Librarians (CENL)..

Академични

Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни и за широката публика, като понякога услугите се предоставят срещу заплащане. Някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и достъп до ресурси. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси във всички изучавани дисциплини. В допълнение към съхраняването на книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, като се абонират, за да предоставят резервни копия или допълнителна информация, когато не е практично тя да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки чрез междубиблиотечен обмен. Конкретните ресурси, свързани с обучението, като учебници, обикновено се предоставят само за краткосрочно ползване. Някои академични библиотеки предоставят допълнителни ресурси, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалния курс на обучение, които имат за цел да научат студентите на ефективни техники за търсене, ползване на бази данни на списания и на софтуер.