Шоуните () са голямо северноамериканско индианско племе, което първоначално обитава южно Охайо, западна Вирджиния и западна Пенсилвания. В средата на 17 век шоуните са принудени да изоставят родината си и се разпръсват в четирите посоки. Едни отиват на изток до река Савана, други на запад в Илинойс. В следващите години, постепенно племето се събира отново. До 1758 г. почти всички шоуни живеят северно от река Охайо, между реките Алигени и Скиото, където през следващите над 50 години ще водят една дълга и кръвопролитна война срещу заселниците. След въстанието на Текумзе и неговата смърт през 1813 г. желанието за борба рухва. До 1837 г. племето е принудено да се премести в Канзас, а през 1867 г. в Оклахома. Днес всички шоуни живеят в Оклахома, разделени на три федерално признати племенни образувания.
Име Шоуните считат делаварите за техни прадеди, както и за прадеди на останалите алгонкински народи. Също така споделят и една и съща устна традиция с кикапу, че в миналото са били членове на едно племе. Идентичният език, който говорят двете племена класифициран към централния клон на Алгонкинското езеково семейство подкрепя тази устна традиция. За кикапу се знае, че първоначално живеят в североизточно Охайо и може да се предполага, че според значението на името „шоуни – южняци“, шоуните живеят на юг от тях. Самите шоуни предпочитат да се наричат „шауано (понякога шоуани или шауанези). Ирокезите ги наричат Чиоуанон, Онтуагун, Сатана, Тугуена. На англичаните стават известни като индианците Къмбърланд, а на французите като Чоуанон или Часкпе.
Култура Въпреки че считат делаварите за свои предци, шоуните се различават от тях в социален и политически аспект. Наследствеността се предава по бащина линия, а военните вождове се избират въз основа на техните качества и умения. Мирновременните вождове са наследствени. Също така жените на второстепенните вождове могат да бъдат водачи на селото и са свързани с различни мирни и военни организации. Жените имат правото да поискат спирането на война, както и правото да помилват пленниците. Също така са отговорни за организацията на някои празници и за засаждането и отглеждането на културите. Друга женска отговорност е грижата за децата и дома, обработването на дивеча и кожите и събирането на различни диви растителни храни. Домакинските ниви са групирани заедно. Основната култура, която се отглежда е царевицата. Познават няколко нейни сорта. Когато се реши, че ще има война, военният вожд обявява това пред племенния съвет, след което решението подлежи на разглеждане от съвета на жените. Мъжките работи са лова, войната, риболова и политиката.
От изкуствата добре развити са грънчарството и кошничарството.
Политическа организация, кланове и подразделения Политическите функции като цяло са свързани с мира и войната. Племето и племенните подразделения са ръководени от съвет и вождове, наследяващи поста си в определен клан. Според Люис Хенри Морган, племето е имало 13 бащини клана:
Всеки клан има своя роля и отговорности в племето и всеки клан присъства в петте основни племенни подразделения:
Чиликоте (Калака, Чалааката, Чалагуата) Хатауекела (Оуикила, Тауикила, Тауигила) Киспоко (Киспококок, Киспокота, Спитота) Мекуачаке (Майкухай, Мекоче, Мекосе) Пикуа (Пекуи, Пекуа)
Подразделенията са свързани тясно помежду си чрез специфични отговорности и всяко има своя собствена територия и села. Пикуа например отговарят за религиозните церемонии, най-важни от които са Танца на пролетния и есенен хляб и Танца на зелената царевица.
Въпреки че подразделенията поддържат тесни връзки по между си и хората имат силно развито племенно самосъзнание, политическата организация е слаба. По времето, когато племето се разпръсва, всяко едно от петте подразделения функционира почти като отделна политическа единица.
Жилища По време на изгнаническите години, когато някои групи живеят в югоизточните щати, в културата им навлизат доста елементи характерни за Югоизточната култура, но като цяло шоуните си остават типично племе от района на Големите езера. През лятото хората се събират заедно в големи села, а през зимата се разбиват на малки ловни лагери. През годините развиват различни стилове на своите домове. Типичните летни жилища са продълговати вигвами покрити с кора. Селата им са организирани подобно на селата на криките и чероките. Всяко село има свой голям вигвам на Съвета.
Брак и семейство Важна роля в живота на племето играят религиозните церемонии и социалните танци. Децата, и момичетата и момчетата трябва да се сдобият с дух – пазител по време на пубертета чрез ритуала за Търсене на видение. Жените могат да провеждат различни церемонии и да лекуват болните чрез знанията си за лечебните билки. Майките раждат в специална уединена колиба, в която остават 10 дни с детето, след което се провежда церемонията по именуване. Бракът като цяло е уреден и е свързан с даването на дарове. Татуировките и боядисването на лицата и телата са широко разпространени. Личните орнаменти и накити варират според местообитанието. Като цяло хората приемат облеклото на своите съседи и основно се състои от дрехи от еленова кожа.
Погребални практики Мъжете са погребвани само от мъже, а жените и от двата пола. Вещите на мъртвия се споделят между роднините, с изключение на някои неща, които се дават на хората играещи важна роля в погребението. Мъртвите са погребвани с най-хубавите им дрехи и с лице на запад. Върху гроба се поръсва тютюн. Траурът трае 12 дни, а за съпрузите цяла година.
История Малко е известно за шоуните преди контакта с европейците. Знае се, че първоначално обитават южно Охайо, западна Вирджиния и западна Пенсилвания. Не е ясно по каква причина напускат родината си през първата част на Бобровите войни. Това обикновено се свързва с ирокезите, но е възможно и да са воювали с ери и неутрал по-рано.
До 1656 г. ирокезите завладяват почти всички ирокезко говорещи племена с изключение на саскуеханок и започват инвазия в Долен Мичиган и долината на Охайо. Повечето от алгонкинските племена живеещи там бягат в Уисконсин, но някои шоуни изглежда остават като съюзници на саскуеханок.
В изгнание След унищожаването на саскуеханок от ирокезите през 1675 г. шоуните са принудени да отстъпят повечето от горната част на долината на Охайо на по-добре въоръжените ирокези. Вместо да се оттеглят като другите племена в Уисконсин те се разпръсват в четири различни групи.
Две от тях се изместват към източен Тенеси до чероките. Чероките позволяват на една група от тях (чиликоте и киспоко) да се заселят в басейна Къмбърланд, за да ги използват като буфер срещу чикасо. На втората група (хатауекела) чероките дават разрешение да преминат Апалачите и да се заселят по река Савана в Южна Каролина, където да играят ролята на защита от катоба.
След основаването на Южна Каролина през 1670 г. британските търговци срещат за първи път шоуните в горното течение на река Савана и ги наричат индианците „савана“. Още от първата среща савана бързо стават част от британската търговия с кожи и роби. След няколко години от планините на Вирджиния в Каролина се спуска племето весто, което започва да създава големи проблеми на колонията. През 1680 г. британците въоръжават добре савана и те нападат и унищожават весто като същевременно воюват с голям успех и срещу катоба, охранявайки източната граница на чероките. Катоба са изключително важен съюзник за британците, докато савана имат по-малко сътрудничество с тях. Под постоянни атаки от страна на катоба и ямасите, които са добре въоръжени от британците, между 1690 и 1710 г. савана бавно напускат района. Някои хатауекела отиват на север в Пенсилвания през 1706 г. и се присъединяват към шоуните, които живеят там и са под попечителството на ирокезите. Други намират убежище при криките в Алабама, установявайки се първо на Чатахучи, а след това на Талапуса. Останалите савана се присъединяват към роднините си в Тенеси.
Другите две групи шоуни поемат в противоположни посоки. След унищожаването на саскуеханок от ирокезите някои пикуа през 1677 г. се преместват на изток и се присъединяват към делаварите, които им позволяват да се заселят при сливането на Пикуа Крийк и река Саскуехана в южна Пенсилвания.
Последната група шоуни отива на запад в страната Илинойс, където стават известни на французите под името „часкпе“. През 1683 г. почти 3000 от тях живеят в близост до френската крепост Сан Луис в горното течение на река Илинойс. Съюзявайки се с маямите и илинойс тези шоуни продължават да воюват с ирокезите. През 1684 г. сенеките нападат маямите, които са позволили на някои враждебни шоуни да се заселят в територията им в северозападна Индиана.
Завръщане в родината По същото време различните групи шоуни, живеещи в новите си места се оказват нежелани гости. Големите популации струпани около френските постове в Илинойс, през 1689 г. води до конфронтация между шоуните и илинойс. Скоро след това шоуните напускат района и се присъединяват към роднините си в Тенеси. По пътя една група се отделя и продължава на изток стигайки до източен Мериленд. По-късно групата се присъединява към мънсите и мохиканите в Северна Пенсилвания. През 1694 г. тази група сключва мир с ирокезите и минава под тяхно попечителство. Именно към нея през 1706 г. се присъединява част от хатауекела от Южна Каролина.
След пристигането на хиляди шоуни от Илинойс в Къмбърланд през 1690 г., чероките разбират че вместо със съюзник са се сдобили с опасен съперник. През зимата на 1692 г. шоуните организират нападение за отвличане на роби над черокско село, докато войните чероки отсъстват. Този инциден се потулва бързо, но през 1707 г. още много шоуни пристигат от Южна Каролина и положението се влошава. За да се справят със ситуацията чероките се съюзяват с чикасо и през 1715 г. побеждават шоуните и ги принуждават да напуснат Къмбърланд. Някои се присъединяват към савана живеещи при криките, а от 1729 г. останалите се преместват на север в Кентъки и южно Охайо.
Живеещите в източна Пенсилвания шоуни също са принудени да си тръгнат, тъй като през 1737 г. делаварите отстъпват и последните си земи в района. Двете племена се преместват за известно време при мънсите в Долината Уайоминг и на Саскуехана, върху ирокезки земи. Пренаселеността принуждава след време някои групи да се изместят в западна Пенсилвания при виандотите и минго. Малките ловни лагери в горната част на река Охайо скоро са последвани от постоянни села. През 1740-те хиляди делавари и шоуни изоставят ирокезите и Саскуехана и се преместват в Западна Пенсилвания. Така след близо век разделение, отделните групи шоуни най-накрая се връщат в родината си и племето се събира отново заедно. Една група шоуни от Пенсилвания се отделя и се отправя на юг. След като сключва мир с чероките през 1746 г. тя се заселва в Къмбърланд. Но мирът с чероките не включвал чикасо. През 1756 г. чикасо ги нападат и прогонват от Тенеси. Шоуните се местят на север и се присъединяват към останалата част от племето.
В същото време, през 1745 г. една друга голяма група шоуни се заселва близо до нов френски пост в Южен Илинойс. Но мястото е подложено на непрестанни атаки от страна на чикасо и само след две години престой там шоуните се връщат в Пенсилвания. До 1758 г. всички шоуни с изключение на малкото живеещи при криките вече живеят от северната страна на река Охайо, между реките Алигени и Скиото.
Война за Охайо В продължение на 70 години след завземането от ирокезите, Долината на Охайо (Индиана, Долен Мичиган, Западна Вирджиния, Кентъки и западна Пенсилвания) е почти необитаема. Останала без население природата бързо се възстановява и района става отлична ловна територия използвана от ирокезите. Въпреки че те възпрепятстват повторното заселване, малки групи шоуни често навлизат в района да ловуват.