Кирил Куртев (светско име Кольо Георгиев КуртевСветлозар Елдъров. Очерци из историята на българската католическа църква от източен обред. Abagar, 1994. – С. 46) е български източнокатолически духовник, пръв епископ на Софийската апостолическа екзархия, създадена през двадесет години на XX век.

Биография

Кольо Куртев е роден на 18 юли 1891 година в село Дрипчево, Мустафапашанско.

Завършва начално образование в родното си село. Родителите му, православни християни, насърчават неговото влечение към просветата и през 1901 година го изпращат да учи в основното училище при източнокатолическия манастир в съседното село Мустракли, някогашната обител на прочутия в цяла Одринска Тракия монах Пантелеймон. Мустраклийският манастир е важно духовно средище на българите католици от източен обред, изиграло значителна роля за разпространението на униатството.

Продължава гимназиалното си образование в духовната семинария на отците успенци „Св. св. Петър и Павел" в Караагач, Одрин. През 1908 година е изпратен във Висшата духовна семинария „Свети Лъв" в Цариград.

На 8 септември 1913 година Кольо Куртев е ръкоположен за дякон от архиепископ Михаил Миров, а на 1 юни 1914 година е ръкоположен за свещеник от епископ Михаил Петков в катедралния храм „Свети Илия" в Одрин.

От 1914 до 1924 година Куртев е свещеник в Сливен, в село Цар Крумово, и в село Правдино, Ямболско. През пролетта на 1924 година Куртев е повикан в София за помощник на Йосафат Козаров, администратор на католиците от източен обред в България.

На 23 септември 1925 година Куртев е назначен за изпълняващ длъжността апостолически администратор (екзарх) на българите католици от източен обред. Година по-късно, на 25 юли 1926 г., папа Пий XII го издига в епископски сан. Тържествената служба на въвеждането на новия епископ се извършва на 5 декември в храма „Свети Климент" в Рим. Като символ на своята бъдеща мисия той приема името Кирил.Епископ Кирил Куртев

След края на Първата световна война съществуващите ръководни структури на българските униати остават извън границите на България. Епископ Куртев ръководи изграждането на новите структури на езкархията. През 1928 година в България има организирани униатски църковни общини в 24 селища. За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват над 15 000 униати в България. В следващите няколко години се създават нови енории.

На 30 май 1941 година Кирил Куртев подава оставка. Замества го Иван Гаруфалов. След смъртта на Иван Гаруфалов през 1951 година епископ Кирил заема отново поста. След процесите срещу Католическата църква Кирил Куртев остава единственият висш католически йерарх в България. Той се грижи не само за униатската общност, но и за католиците от западен обред в Никополската и Софийско-Пловдивската епархия. Ръкополага Симеон Коков за епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Епископ Кирил Куртев участва в работата на Втория ватикански събор. Той участва в неговата работа по време на втората сесия в 1963 година и четвъртата сесия 1965 година, както и на първия генерален епископски синод в Рим през 1967 година.

Епископ Куртев получава сърдечен удар на 7 март 1971 година в село Куклен, Асеновградско. Умира на 9 март в Държавната болница в Пловдив.

Бележки

Категория:Успенци Категория:Епископи на Софийската епархия (източнокатолическа) Категория:Участници във Втория ватикански събор Категория:Български духовници от Тракия Категория:Български архиепископи Категория:Починали в Куклен Категория:Родени в област Хасково Категория:Глави на Църквата на съединените с Рим българи