Бе́ринговски (; ) е селище от градски тип в Чукотски автономен окръг, Русия. Разположен е на брега на Берингово море, на около 200 km югоизточно от Анадир. Към 2016 г. има население от 837 души. Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года

История Селището е основано през 1957 г., във връзка с разработването на мина „Бухугол“, която от 1941 г. добива въглища. Първоначално е наречено Уголни, но през 1966 г. му е дадено име в чест на Витус Беринг. През 1957 г. е образуван и е Беринговски район, с административен център новосъздаденото селище. Селището е преместено през 1975 г. малко по-близо до планините на място, наречено Нагорни, което след това също е преименувано на Беринговски. През 2008 г. Беринговски район е слят с Анадирски район. О поселении – Беринговское городское поселение п. Беринговский Чукотского Автономного Округа

Население Население по години 1959 Всесоюзная перепись населения 1959 года. 1970 Всесоюзная перепись населения 1970 года. 1979 Всесоюзная перепись населения 1979 года. 1989 Всесоюзная перепись населения 1989 года. 2002 Всероссийская перепись населения 2002 года . 2009 2010 2788 2173 2952 3044 1998 1504 1401 2012 2013 2014 2015 2016 1223 1102 1003 983 837

Климат Климатът в Беринговски е субарктичен.

Икономика Икономиката на Беринговски сега, както и в миналото, е разчитала на въгледобива. През 2015 г., обаче, губернаторът на Чукотския АО – Роман Копин оповестява планове за затваряне на мина „Нагорная“, тъй като е нерентабилна. Губернатор Роман Копин рассказал жителям Беринговского о развитии посёлка в контексте ТОРа

Има болница, аптека, средно училище, детска градина, две библиотеки и хотел. Издава се ежеседмичен вестник – „Беринговский вестник“.

Транспорт Въпреки че селището не е свързано с никое друго посредством автомобилен път, то разполага с летище ФКП Аэропорты Чукотки и морско пристанище. Рейдовото пристанище е затворено за чуждестранни плавателни съдове. Основното му предназначение е за превоз на въглища, но също така има и пасажерски кораби, достигащи други селища на полуострова. Летището превозва пътници 2 – 3 пъти седмично с Ан-24. До 1980-те години е действала и железопътна теснолинейка, свързваща Нагорни с пристанището. Узкоколейные железные дороги Чукотского автономного округа

Източници

Категория:Селища от градски тип в Чукотски автономен окръг