Гръцката съпротива по време на Втората световна война, носеща също името Национално съпротивление (), е термин от историографията за обозначение на различни невъоръжени и въоръжени, самостоятелни и по-скоро противостоящи си групировки в Елада, в хода на окупацията на територията на предвоенна Гърция през ВСВ. Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. стр. 99-115 ISBN 978-954-509-429-3.
За своеобразен край на гръцката съпротива се сочи октомври 1944 г., когато от територията на предвоенна Гърция се изтеглят последните части на Оста, а в Атика дебаркират британски военни части в хода на операция „Манна“ (1944).
Основни сили на гръцката съпротива са лявата ЕАМ с нейното въоръжено крило - ЕЛАС и ЕДЕС на Наполеон Зервас. Двете групировки съвместно осъществяват взривяването на моста над река Горгопотамос, подпомогнати от диверсантската група „Командо“ на УСО. След сключеното от Пиетро Бадолио примирие на Италия с антихитлеристката коалиция в редиците на гръцката съпротива назрява разрив, прераснал след печалните декемврийски събития в гражданска война в Гърция. Основни сили на гръцката съпротива са: ИмеПолитическа ориентацияПолитически лидерВоенни силиВоенен лидерЧисленостЕАМ(Ethnikó Apeleftherotikó Métopo/ΕΑΜ) лява ориентация, тясно свързана с Комунистическата партия на ГърцияГеоргиос СиантосЕЛАС(Ellinikós Laikós Apeleftherotikós Stratós/ELAS)Арис Велухиотис, Стефанос Сарафис100 000ЕДЕС(Ethnikós Dimokratikós Ellinikós Sýndesmos/EDES)венизелизъм, републиканство, социализъм, антикомунизъмНиколаос Пластирас (номинално), Комнин ПиромаглуНародни групи гръцки въстаници(Ethnikés Omádes Ellínon Antartón/EOEA)Наполеон Зервас14 000Народно и социално освобождение (Ethnikí Kai Koinonikí Apelefthérosis/EKKA)венизелизъм, републиканство, либерализъм, антикомунизъмГеоргиос КарталисЕвзонски полк 5/42Димитриос Псарос и Еврипидис Бакирдзис1000 Гръцката съпротива няма единен център и общо командване.
Източници