Алън Парсънс () е английски звукорежисьор, автор на песни, музикант и музикален продуцент.
Той добива международно признание като звукорежисьор на някои от най-емблематичните албуми в историята на рок музиката, сред които Abbey Road (1969) и Let It Be (1970) на „Бийтълс“, The Dark Side of the Moon (1973) на „Пинк Флойд“ и едноименния дебютен албум (1975) на „Амброзия“. През 1975 г. основава собствената си група – Алън Парсънс Проджект, която постига значителен търговски успех със своите концептуални албуми, съчетаващи прогресив рок, електронна музика и симфонични елементи. След разпадането на проекта Парсънс продължава да записва и издава солови албуми.
Към юни 2023 г. има 14 номинации за наградите „Грами“, като първата му победа идва през 2019 г. в категорията „Най-добър завладяващ аудио албум“ за юбилейното издание на Eye in the Sky. За заслугите си към музиката е удостоен със званието „Офицер на Ордена на Британската империя“ (на англ. OBE).
Биография и кариера Начални години Алън Парсънс е роден на 20 декември 1948 г. в Лондон, Англия, в семейството на Джийн Келти Маклауд и Денис Парсънс. Като дете учи пиано и флейта, а в тийнейджърските си години се увлича по китарата, свирейки в училищни групи.Книжка от компилацията Days Are numbers. Биографията на Алън Парсънс, съставена през август 2006 г.
През 1965 г., едва на 16 години,, с. 336 е нает от звукозаписната компания И Ем Ай в Западен Лондон, където започва работа в склад за дублиране на ленти. Между края на 1966 г. и началото на 1967 г. участва в обработката на главните ленти за албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band на Бийтълс. През октомври 1967 г. е назначен за асистент звукорежисьор в легендарното студио „Аби Роуд“. През 1968 г. записва албума Elemental с аматьорската си група The Earth,Навремето албумът е още без име който е издаден едва през 2016 г. от бившия лидер на групата Иън Харис.
Звукорежисьорска дейност (1969–1970) През 1969 г. Алън Парсънс работи като студиен асистент в звукозаписната компания „И Ем Ай“ и участва в създаването на последния концерт на живо на „Бийтълс“, проведен на 30 януари на покрива на сградата на студиото „Епъл“. Парсънс е пряк свидетел на събитието, намирайки се на терасата по време на изпълнението.
Същата година, в студио „Аби Роуд“, той работи по албума Let It Be, който излиза през май 1970 г. Междувременно е назначен за втори звукорежисьор в екипа на Джеф Емерик и Джордж Мартин за записите на Abbey Road, издаден през септември 1969 г. Това е първият случай, в който Парсънс е официално признат в звукозаписен екип на „Бийтълс“.
През 1969 г. сътрудничи и с други изпълнители от каталога на И Ем Ай, включително Прокъл Харъм и Холис, и провежда някои сесии за Пинк Флойд по време на записите на албума Ummagumma.
През 1970 г., след разпадането на „Бийтълс“, участва в записите на албумите All Things Must Pass на Джордж Харисън и на McCartney на Пол Маккартни. През същата година работи и с редица други изпълнители, сред които Рой Харпър (Stormcock), Фреди енд дъ Дриймърс (Oliver In The Overworld) и Крис Спединг (Backwood Progression).
Звукорежисьорска дейност (1970–1973) През 1970 г. Алън Парсънс отново е поканен от „Пинк Флойд“ да участва в записите на албума Atom Heart Mother. Сътрудничеството продължава и през 1971 г. с албума Meddle, където Парсънс допринася със своята експертиза като звукорежисьор.
Паралелно с работата си с „Пинк Флойд“, той продължава сътрудничеството си с Пол Маккартни, участвайки в записите на албумите му Ram и Wild Life (1971). В края на същата година записва двойния албум Inori на немския композитор Карлхайнц Щокхаузен.
През 1972 г. работи като звукорежисьор по редица проекти, сред които Only Lick I Know на Крис Спединг, Romany на „Холис“ и Red Rose Speedway – четвъртия солов албум на Пол Маккартни.
През юни 1972 г. Парсънс отново се присъединява към екипа на „Пинк Флойд“ за записите на The Dark Side of the Moon – албум, който излиза през март 1973 г. и се превръща в световен успех. За работата си по него той получава номинация за награда „Грами“ през 1974 г. в категорията „Най-добър запис на звукорежисьор“.
След успеха на The Dark Side of the Moon търсенето на Парсънс като звукорежисьор нараства значително. През 1973 г. той работи по дебютния албум на холандската група Kayak – See See the Sun, както и по два албума на Рой Уд – Boulders и Wizzard Brew.
През 1974 г. започва дейността си като музикален продуцент, като все повече изпълнители се обръщат към него чрез вукозаписната компания „И Ем Ай“. Дебютът му в тази роля е с албума The Psychomodo на Стив Харли – фронтмен на групата „Кокни Ребъл“. Същата година Парсънс продуцира и сингъла „Magic“ – голям търговски успех, включен в едноименния дебютен албум на шотландската поп рок група „Пайлът“, съставена от Стюарт Тош, Иън Беърнсън и Дейвид Пейтън – бъдещи звезди на Алън Парсънс Проджект.
Паралелно с продуцентската си дейност Парсънс продължава да работи като звукорежисьор за „И Ем Ай“. Сред проектите му през този период са албумът Sing It Again Sam на Саманта Джоунс, едноименният албум Hollies на „Холис“ и дебютният солов албум на Тери Силвестър.
Въпреки първите успехи Парсънс не получава допълнителни финансови облаги извън фиксираната си заплата в „И Ем Ай“. Именно тогава среща Ерик Улфсън, който му предлага да стане негов мениджър. Сътрудничеството между двамата започва незабавно и се превръща в ключово за бъдещата им съвместна работа. След като отказва покана от „Пинк Флойд“ за участие в албума Wish You Were Here поради липса на хонорар, Парсънс се концентрира върху продуцирането на албуми за Ал Стюарт, Джон Майлс, „Холис“, „Пайлът“, Ричард Майхил, Джак Харис и „Амброзия“.
Той продуцира три албума на шотландската поп рок група „Пайлът“, известна с хитовете „January“ и „Magic“. Същевременно миксира дебютния албум на американската прогресив рок група „Амброзия“ и продуцира техния втори албум Somewhere I've Never Traveled. И двата проекта му носят номинации за наградата „Грами“.the Trades article Interview: Alan Parsons: The Artist and Scientist of Sound Recording
През 1976 г. Парсънс работи по песента „Year of the Cat“ на Ал Стюарт, където добавя саксофонна партия и преобразява първоначалната фолклорна концепция в джаз-балада. Аранжиментът допринася значително за комерсиалния успех на песента, която се превръща в международен хит.
Алън Парсънс Проджект
През 1975 г. Алън Парсънс, заедно с композитора и текстописец Ерик Улфсън, основава прогресив рок формацията „Алън Парсънс Проджект“. Проектът е замислен като студийна група, в която Парсънс и Улфсън съставляват творческото ядро, а за всеки запис привличат различни сесийни музиканти и вокалисти. Сред основните сътрудници са членове на групите, с които Парсънс вече е работил като продуцент – Дейвид Пейтън, Били Лайъл, Иън Беърнсън и Стюарт Тош от „Пайлът“, и Джо Пуерта, Бърли Дръмънд, Кристофър Норт и Дейвид Пак от „Амброзия“.
В рамките на петнадесетгодишната си активност групата издава десет студийни албума, отличаващи се с концептуален характер, сложни аранжименти и съчетание на прогресив рок, попмузика и електронна музика. През 2014 г. към официалната дискография е добавен и неиздаденият албум The Sicilian Defense, записан през 1979 г., но отхвърлен от лейбъла поради творчески разногласия. Той е включен в бокс-сета The Complete Albums Collection.
Особено място заема албумът Freudiana (1990), който първоначално е замислен като единадесети албум на „Алън Парсънс Проджект“. Впоследствие, поради творчески различия между Парсънс и Улфсън, албумът е издаден под името на Улфсън, въпреки че в създаването му участват същите автори, музиканти и вокалисти от предишните албуми на проекта.
За разлика от повечето рок групи, „Алън Парсънс Проджект“ никога не изнася концерти на живо по време на своята активна фаза, въпреки че създава няколко музикални видеоклипа. Единственото им сценично изпълнение в оригиналния състав се състои през 1990 г., малко преди официалното прекратяване на проекта след издаването на Freudiana.
След разпадането на „Алън Парсънс Проджект“, Алън Парсънс продължава да записва и издава музика под собствено име, както и в сътрудничество с различни артисти. Впоследствие започва да изнася концерти на живо с нова група, с която обикаля редица държави по света.
Албум Tales of Mystery and Imagination Edgar Allan Poe (1975) През април 1975 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по дебютния албум на „Алън Парсънс Проджект“ – Tales of Mystery and Imagination – Edgar Allan Poe. Проектът е структуриран като концептуален албум, вдъхновен изцяло от произведенията на Едгар Алън По. След дълъг и прецизен процес на запис албумът излиза през май 1976 г. и бързо постига успех, особено в Европа. В Германия достига 11-о място в класациите, а с течение на годините – чрез различни преиздания – продажбите надхвърлят 8 милиона копия.
Паралелно с работата по Tales of Mystery and Imagination, през май 1975 г. Парсънс е поканен да участва като звукорежисьор в специален проект – квадрафоничното миксиране на композицията „Tubular Bells“ на Майк Олдфийлд. Записът е включен в експерименталния албум Quadrafile (1976), издаден в ограничен тираж и предназначен за демонстрация на четириканално аудио.
На церемонията по връчване на наградите „Грами“ през 1976 г. Алън Парсънс получава две номинации в категорията „Най-добър запис на звукорежисьор, некласически“ – за Tales of Mystery and Imagination и за втория албум на „Амброзия“ – Somewhere I've Never Travelled. Въпреки признанието не успява да спечели наградата.
Същата година Парсънс продължава продуцентската си дейност, като след успеха на Modern Times (1975), работи по новия албум на Ал Стюарт – Year of the Cat. Парсънс допринася значително за звученето на албума, включително с добавянето на саксофонна партия в едноименната песен, която се превръща в международен хит.
Албум I Robot (1977) След подписването на договор с Arista Records, през декември 1976 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват записите на втория албум на „Алън Парсънс Проджект“ – I Robot, осъществени в студио „Аби Роуд“. Албумът е вдъхновен от тематиката на Айзък Азимов и разглежда философски и технологични въпроси, свързани с бъдещето на човечеството и изкуствения интелект.
I Robot излиза през юни 1977 г., в период на засилен интерес към научната фантастика, съвпадащ с премиерата на филма на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ и няколко месеца преди „Близки срещи от третия вид“ на Стивън Спилбърг. Албумът постига незабавен успех, достигайки девето място в американските класации и получава платинен сертификат за над 1 милион продадени копия. Влиза в челната десетка на класациите в редица страни, включително второ място в Германия, Испания и Нова Зеландия.
След успеха на албума, „Алън Парънс Проджект“ пуска и първия си музикален видеоклип – към песента „I Wouldn't Want To Be Like You“, която се превръща в един от отличителните сингли на проекта.
Паралелно с работата по I Robot, Парсънс продуцира и последния студиен албум на групата „Пайлът“ – Two's a Crowd, с което приключва сътрудничеството си с шотландската поп рок формация, чиито членове продължават да участват в записите на АПП.
Албум Pyramid (1978) През септември 1977 г., докато успехът на I Robot все още е в ход, Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват записите на третия студиен албум на „Алън Парсънс Проджект“ – Pyramid. Тематично албумът е вдъхновен от мистиката на Древен Египет и идеята за вечността. Издаден през май 1978 г., Pyramid постига нов търговски успех, макар и по-нисък от предшественика си. Парсънс получава поредна номинация за наградите „Грами“ в категорията „Най-добър запис на звукорежисьор, некласически“.
Паралелно с работата по Pyramid, през 1978 г. Парсънс продуцира албума Time Passages на Ал Стюарт, записан в Лос Анджелис, както и песента „Boulder to Birmingham“ на „Холис“, записана в Англия.