Археомагнитното датиране е физически метод за датиране на археологически артефакти и свързани с тях събития чрез отнасянето им към историческите данни за локалната конфигурация на земното магнитно поле. K. M. Creer, P. Tucholka, and C. E. Barton, eds., 1983, Geomagnetism of Baked Clays and Recent Sediments, Amsterdam: Elsevier, (324 pp.); Chap.3 Archaeomagnetism of baked clayD. H. Tarling, 1983, Palaeomagnetism: Principles and Applications in Geology, Geophysics and Archaeology, London: Chapman and Hall, (379 pp.) Chap. 6 Archaelogical applications. (p.145 – 61)
Методът е приложим при условия, че предметите съдържат достатъчно количество феромагнитни атоми били са изложени на нагряване над съответната температура на Кюри може да се възстанови поне една тяхна ориентация известна е историята на локалното земно магнитно поле (предмет на изучаване на палеомагнетизма, дял на геофизиката).
Такъв е случаят с множество керамични изделия, изготвени от глини, съдържащи желязо, или пък археологични находки, свързани с опожарявания, пещи и др. Когато магнитно чувствителните атоми в подобни предмети бъдат нагрети над температурата на Кюри и след това изстинат, те се ориентират по посока на местното магнитно поле и „замръзват“. Ако е известно мястото на последното такова изстиване и там се знае еволюцията на земното магнитно поле, чрез сравнение може да се определи дата на последния низходящ преход под точката на Кюри. Методът е известен от 60-те г. на ХХ век и при наличие на необходимите условия дава прецизни резултати. Производството на керамика е отличителен белег за неолитната епоха, така че методът е приложим в археологията за определяне на дата в рамките на последните 10 000 години.
Както всяка точка от земната повърхност се характеризира пространствено с координати: географска ширина и географска дължина, така и земното магнитно поле се описва с двете величини магнитна деклинация и инклинация. Първата се измерва в хоризонтална плоскост, а втората във вертикална (тази на меридиана), а комбинацията от двете задава вектор с големина, която може да се изчисли. На определени места историческите промени на местното геомагнитно поле са документирани в резултат на изследванията на палеомагнетизма. Археомагнитният метод се основава на намиране на съвпадения между историческата стойност на локалното магнитно поле и определяната в даден артефакт. За неподвижни случаи като опожаряване или глинени огнища се вземат проби, чиято ориентация се знае и намирането на съответствие е директно. За мобилни артефакти методът е приложим, ако се знае поне една ориентация, каквато е най-често хоризонталата, примерно дъно на съд или плоска керемида.
Методът се развива активно след като са получени първите палеомагнитни криви за различни географски ареали (Франция, България, САЩ)респективно в работи на Theiller, Ковачева, DuBois , както и на Леванта и Месопотамия.
Вижте също Дендрохронология Радиовъглеродно датиране
Източници
Външни препратки {en} Archaeomagnetic dating – guidelines , English Heritage booklet (p. 33), 2006 (популярно въведение с илюстрации, библиография и пр.) Gallet, Y., Genevey, A., Le Goff, M., Warmé, N., Gran-Aymerich, J., & Lefèvre, A. (2009). On the use of archeology in geomagnetism, and vice-versa: recent developments in archeomagnetism. Comptes Rendus Physique, 10(7), 630 – 648.
Категория:Методи за датиране Категория:Магнетизъм Категория:Археология Категория:Геофизика